17-членният екипаж на кораба “Лудогорец” не е взел нито цент от заплатите си след връщането в родината. Моряците и семействата им мизерстват, карат на кредити, разказва готвачът на кораба – 45-годишният Красимир Цонев.
<strong>- Г-н Цонев, бяхте готвач на кораба &bdquo;Лудогорец&rdquo;, който заедно с още 16 моряци на борда, бе пленник в Гамбия миналата есен. Защо корабът беше арестуван? С какво се хранихте, как се държаха с вас като пленници?<br /> </strong><br /> - Трудно мога да опиша с думи кошмара, който преживяхме. Може да го разбере само човек, който е минал през това изпитание. В спомените ми всичко това ще остане като един кошмарен сън. А относно това да си в плен &ndash; за мен е един голям стрес. Самите гамбийци се отнасяха с уважение и разбиране. Изненадан съм от тяхното добро отношение към мен самия. Храната, която ми даваха по време на ареста, се осигуряваше от екипажа на кораба &ndash; те ми я пращаха по войниците. Гамбия е разположена в западната, най-бедна част, на Африканския континент. Основната част от екипажа бяхме моряци от Варна и Бургас. Един от колегите се разболя от малария и беше репатриран. В същност на рейс, натоварени с цимент, тръгнахме 18 човека, но боцманът си счупи ръката в Лас Палмас и така останахме с един по-малко. Oтносно храната, с която зареждах кораба &ndash; г-н Станчо Савов е изпращал определена сума на агента и с екипажа закупувахме за мижави пари провизии. Положението в интерес на истината не беше никак леко, без климатик, с режим на водата на авариен агрегат, без който не могат да работят хладилните камери. Как се съхраняват при тези условия провизии? Близките ни буквално умираха от притеснение, че сме оставени на самотек, че водата и храната ще ни стигнат само за броени дни...<br /> <strong><br /> - Защо корабът беше задържан в Гамбия?</strong><br /> <br /> - Арестуваха кораба поради неизплатени сметки от страна на нашия работодател към получателя на товара. От всички тези фактори страдаше само екипажът на нашия кораб - заради финансов спор и дела между собствениците на товара и получателя. Всеки ден се молехме съдебните дела да приключат, корабът да бъде освободен и да отплава обратно за България. Делото се отлагаше няколко пъти, а трябваше да се гледа в Лондон. На практика &ldquo;Лудогорец&rdquo; беше задържан като гаранция, че ще се плати и се оказа в заплетен юридически казус. Моряците нямат вина, но те стоят и пазят кораба. После се разигра истински екшън с мен лично... <br /> <br /> <strong>- Какъв екшън?</strong><br /> <br /> - Рапорт на капитана на &bdquo;Лудогорец&rdquo; Бойко Коларов, че искам да паля кораба с 4 туби бензин, стана причина четирима гамбийски войници да ме свалят от кораба и 3 дни да ме държат в поделение до пристанището. За палежа на кораба мога да кажа, че само един капитан с болен мозък може да измисли такава глупост, целият екипаж е свидетел на случката. Имайте пред вид, че не само аз пострадах от него &ndash; половината екипаж се сдоби с рапорти за неподчинение. Преди мен има и друг колега, който беше репатриран. Притеснявах се за момчетата. Съжалявах за тях, станахме приятели. Като бях арестуван и свален от кораба си казвах &ndash; ами сега няма кой да им прави хляб. Разбрах, че едно момче от екипажа е поело тази задача с готвенето &ndash; писаха ми есемеси да не се безпокоя и че ще се справят някак. Всички се разбирахме чудесно. Само капитанът излезе малко особен човек, пуска рапорти. Хората се изнервиха. По време на ареста, пак казвам, към мен лично гамбийците се отнасяха добре. Излезе, че е по-добре да съм арестуван, отколкото да съм на борда на кораба /смее се/. Излезе, че сме трима &ldquo;щастливците&rdquo;, да стъпим на родна земя предсрочно &ndash; аз, болният от малария колега и елмеханикът, който също беше репатриран. Междувременно се появи непотвърдена информация, че втори член на екипажа е болен от малария.<br /> <br /> <strong>- Разкажете подробно какво се случи по-нататък? Как вие и колегите ви се върнахте на родна земя? През какви премеждия преминахте?<br /> </strong><br /> - Относно моето завръщане в България има неща, за които не мога да отговоря с точност поради неяснота на нещата. След престоя ми от четири дни в ареста, получих билет за обратен полет през Нигерия и Лондон за София, без никакви пари.<br /> <br /> <strong>- Чия собственост е &bdquo;Лудогорец&rdquo; &ndash; на БМФ ли? </strong><br /> <br /> - Никой не знае засега на кого е собственост корабът и откъде точно се дърпат конците. Иначе доколкото аз знам, по-голямата част от собствеността на кораба е на варненска фирма &ndash; &ldquo;Арго меритайм&rdquo;.<br /> <br /> - <strong>Каква е заплатата на моряк, който плава на кораб като &bdquo;Лудогорец&rdquo; и получавате ли си редовно възнагражденията? <br /> <br /> </strong>- На кораба всеки е с различно заплащане според длъжността, която заема. Моята заплата беше 1500 долара. От 25 май 2009 г. се водя на валута. До 20 октомври 2009 г. съм получил възнаграждение от 50 долара и 50 евро и имам корабен шип-шандър за около 250 долара. И дотук &ndash; нищо &ndash; глас в пустиня, само празни обещания. Колегите ми от Бургас и Варна се постараха да се свържат с капитана, заведоха дело за заплатите ни и в крайна сметка &ndash; нищо. Докога ще оставаме така прецакани и излъгани от страна на работодателя? Тук нека да бъда искрен &ndash; не става въпрос за малко пари. Още не мога да си върна заемите, които семейството ми е вземало през това време и може би не съм само аз в такова положение. Ако има някакъв начин в тази държава всеки един като мен да може да си получи това, което си е изработил. Та, така...Сумата, която аз лично предполагам, че се дължи на целия екипаж е от порядъка на не по-малко от 150 000 долара, но поради това, че имаше хора от екипажа, които слизаха, а други се качваха, не мога да дам точната крайна цифра за получаване. Фирмата има и още един кораб, за който не мога да дам никаква информация и как стоят при тях нещата сьс заплатите им. Иска ми се да вярвам, че както ние бяхме коректни към г-н Станчо Савов и той да излезе човек и да се издължи на всички от екипажа на &ldquo;Лудогорец&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Имате ли трудови договори и въобще как са уредени взаимоотношенията на всеки от екипажа с корабособственика? Имате ли застраховки срещу подобни инциденти като пленяването на кораба в Гамбия?<br /> </strong><br /> - При качването ми на кораба ми беше даден договор, от който аз дори нямам копие. Всичко остана при собственика на &ldquo;Лудогорец&rdquo;. В последствие разбрах, че този договор не става за нищо. А относно застраховките &ndash; не знам дали има такива.<br /> <br /> - <strong>Какво бихте посъветвали моряците и техните близки от корабите, които до ден днешен са в плен на сомалийските пирати?<br /> </strong><br /> - На никого не пожелавам да преживява това, което сме изпитали ние, моряците, и семействата ни. Никой и по никакъв начин не може да ни върне здравето и изхабените нерви в преживения стрес.<br /> <br /> -<strong> След подобен инцидент &ndash; арест на кораб или превземането му на абордаж от похитителите, отказва ли се човек от плаването?<br /> </strong><br /> - Един моряк, който веднъж се е качил на борда и е преминал &ldquo;кръщаването&rdquo;, трудно се отказва от морето. Ако нас, моряците, ни няма, кой ще поддържа нашето корабоплаване? <br /> <br /> -<strong> Какво бихте казали на хората, които мислят, че моряците са просто печалбари, които отиват в чужбина, за да изкарат луди пари и проблемите им в чужбина са си техни?<br /> </strong><br /> - Който мисли, че нашата работа е много печеливша, нека дойде и да се хване на нея. Тогава може да коментира.<br /> <br /> - <strong>Как реагира Министерство на външните работи при ареста на &bdquo;Лудогорец&rdquo;? Адекватна ли е, според вас, реакцията на официалните български власти при подобни инциденти, когато наши сънародници попаднат в беда в чужбина? <br /> </strong><br /> - Това е доста труден въпрос. Тук могат да отговорят моите близки, които са поддържали връзка с Външно министерство, за което им благодаря, и на хората, които са взели отношение по въпроса. Знам, че са съдействали през цялото време, даже до последния ден на моето завръщане, въпреки че то беше в почивен ден.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария Костова, БЛИЦ</strong><br /> <br />