О.з. полк. Чавдар Петров, бивш зам.-директор на Национална служба "Сигурност", председател на Асоциация "Сигурност“, в интервю за Евелина Бранимирова за предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус“.    

- Има ли пропуски в охраната на границата, какво е не е направено пред последните 10 години? Темата е изключително тежка, през последните часове слушаме най-различни експерти, които казват, че границата ни не е добре обезпечена. Това го виждаме и ние, без да сме експерти. За съжаление го виждаме по трудния начин – когато започнаха да умират хора на границата. Според вас какво трябва да се направи, за да се обезпечи сигурността по границата?

- Първо, позволете ми да изкажа съболезнования на близките и на колегите на убития полицай, най-искрени, от името на Асоциацията и от името на Съюза на запасните офицери, тъй като не сме съпричастни към тази трагедия. Това е първото. Второ, действително положението с границата е да не кажа трагично, ама е изключително тежко.

Сега с магическа пръчка няма как да стане. Причините са дълбоки. Да започнем първо с оградата. Когато направиха тази ограда, на всички беше ясно, че тя не може да върши това, за което е предназначена, защото бяха вложени много некачествени материали. С една дума, трябва да се направи ревизия на това как е построена оградата, ако трябва, някой, който е откраднал пари от там, да отиде и под съд – какво ще реши съдът е друг въпрос. 

- Значи казвате – нещата започват още от оградата. Тогава тя беше наречена "възпиращо съоръжение“, да припомним за нашите слушатели.  

- Възпиращо, само че как е възпиращо, като може с едни обикновени ножици да я срежеш тая тел и да направиш проход през нея? Второ, техническите средства, с които се обезпечава, очевидно са в много лошо състояние. Защо е такова състоянието също не мога да ви кажа, но има начини – примерно през сателит да се наблюдава движението на определени групи хора в тия планински местности и когато има един център, командващ център, веднага да насочи силите и средствата натам, накъдето са се насочили групата мигранти. Това са елементарни неща.

Вие ме попитахте общо взето за системата и защо "Гранична полиция“ е така. Аз искам да ви кажа, че системата за подбор, за изучаване и назначаване в МВР е в изключително тежко състояние, изключително тежко състояние. Да не говоря пък за обучението. Обучението в момента се извършва в сержантските училища, така наречени – те са три, доколкото помня, Пазарджик, Варна и Казанлък. Там обучението трае шест месеца. Искам да ви кажа, че полицаите не получават абсолютно никаква военна подготовка, абсолютно.

Дават им по три патрона на месец да стрелят с пистолет, което са 18 патрона за 6 месеца. Не знам как ще се научи да стреля с пистлет, камо ли да борави с дългоцевно оръжие. Значи в тая връзка, особено граничните полицаи трябва да преминават някакъв тип военна подготовка.

Аз не мога да кажа каква е сега, защото трябва с Министерство на отбраната да проведат съвместни някакви разговори по тоя въпрос, но във всички случаи те трябва да се научат на военна подготовка, защото полицейската подготовка е едно, а военната подготовка е съвсем друго нещо.  

- Да, както виждаме, задачите, които се изпълняват, са по-скоро свързани с военна подготовка, както и вие казвате, да.  

- Точно така. Трябва да имат, особено граничарите, не говоря то и другите полицаи трябва да имат военна подготовка, защото винаги може да се случи някъде нещо да попаднат в някаква ситуация, а те нямат такава, не знаят как да се предпазват, как да се държат. Но пак казвам, трябва изцяло системата за обучение да се промени.

Да не говоря, че тия хора там, в сержантските училища, не получават никаква юридическа подготовка. Разбирате ли, юридическа. Те не могат да събират годни доказателства. Дори да го хванат тоя мигрант, как да ви кажа, ще го закарат в лагера, ама ако той е извършил престъпление, те трябва да съберат доказателства и тия доказателства да са годни после пред съда. А като нямат правна подготовка, няма как да стане това нещо.

Освен това мое мнение е, че ние може би много малко се обръщаме към организацията ФРОНТЕКС, която отговаря за границите на цяла Европа.

Аз мисля, че трябва много сериозно внимание да обърнем и да се обърнем към ФРОНТЕКС, защото в края на краищата ние сме една от най-уязвимите граници на Европа, на Европейския съюз. Европейският съюз чрез ФРОНТЕКС трябва да ни помогне както с хора, така и с техника, с въоръжение специализирано, така и с хора, защото тия мигранти след това отиват в цяла Европа, те не остават само в България. Най-малко остават в България.  

- Предимно отиват в Европа, доколкото ни е известно, да. 

- Да. И тук нашето правителство трябва много сериозни искания да отправи към Европа по тези въпроси. И пак ще се върна на оградата. Ние нямаме почти никакви технически средства.

Не говоря само за видеокамери. Видеокамерата ще хване 100-200 метра, не повече. Тук става дума за дронове, става дума за сателитни наблюдения отгоре, от сателита, което ще хване движението на хората на 20, на 30 км навътре в територията, разбирате ли? И тогава, като има центрове, където са базирани служители и военни, и гранични полицаи, винаги може да се реагира, винаги. Но затова трябва много сериозна реформа ли, какво да бъде, каква е точната дума. Казвам "реформа“, защото е модерна.  

- Ами да реформа – много общо, но като ви слушам, трябват пари, трябва политическа воля, трябва дългосрочна стратегия. 

- Е, трябват и пари. Точно така.  

- Защото нека само да припомня, че с вас си говорихме, когато загинаха двамата полицаи, които спряха автобуса с мигранти в Бургас. Помните, нали?  

- Точно така, да. 

- Тогава отново си говорихме. След една седмица всичко заглъхва, приключва се, погребваме загиналите и нещата спират до там, до следващия случай.  

- Да, и забравяме. Аз и миналия път ви казах, и сега – просто аз искам в обществото да се предизвика един много сериозен разговор за системата на МВР, защото МВР не върши това, което трябва да върши. То трябва да лекува обществото от болести, разбирате ли? То е лекарят на обществото, МВР. А на практика какво прави? Да не говорим за татуирани полицаи.

- А, това е другата страна на нещата вече. 

- Да. 

Тук говорим за морал и за ценности. Някой би ви казал: каквото обществото, такива и полицаите. Има обаче нещо много важно. Чухме и бившия премиер бойко Борисов, който повечето от нас знаят, беше главен секретар на МВР – доста емоционално се изказа. Той поиска оставката на вътрешния министър Иван Демерджиев. Това с оставките как решава нещата?  

Оставката на министъра няма да реши нищо. Тези проблеми са натрупвани с години, включително и от времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар, а после и министър-председател. Сега като махнеш този министър, ще сложиш друг. И какво? Тук става дума за този многохиляден състав на МВР, който трябва да си промени начина на мислене, начина на обучение, начина на ръководство. Аз не говоря за всичките хора. Знаете ли в момента как се издигат кадрите в Министерството? 

- Можем да предположим. 

- Няма никаква система. Извинявайте, ама там са калинка до калинка. Хванали го, има две години трудов стаж и го правят ръководител или началник. Не става така. Тоя човек трябва да има опит, трябва да има и житейски опит, и човешки опит трябва да има, за да бъде ръководител и да ръководи хора, които решават съдбите на други хора. Затова казвам, че системата изцяло е прогнила, изцяло. 

- Разбирам. Безнадеждно звучи. 

- Не, не е безнадеждно. Както сме стигнало дотук, така може и да го оправим, само че действително трябва да има първо, политическа воля в парламента, второ, да се назначат хора, които милеят за тая държава и които не се поддават на корупция, не се поддават на ходатайства.

Подборът и изучаването на кадрите в МВР трябва да стане по друга система, пак ви казвам, и подготовката, защото това е най-важното. А след това идват нещата с оборудването. Какво ни пречи да поискаме от Европа модерна техника за наблюдение?

Ето. Как могат италианци и гърци, и испанци да наблюдават морската си граница от сателити, ние не можем нашата граница, сухопътна, да я наблюдаваме от сателити? Защо? Разбирате ли, този въпрос не мога аз да го реша, нито вие да го решите.

- Със сигурност не можем. Видяхме едни камери, които не е ясно накъде гледат – към турската граница ли, към нашата навътре ли. Очевидно, че това е стара техника, очевидно, че има много проблеми. Ясно е обаче, че ние сме външна граница и ако не си поискаме, няма как да ни бъде дадено.  

- Точно така. И затова казвам, че и правителството трябва да искам много по-сериозна помощ от Европа, да дойдат и техни специалисти, да видим как те охраняват техните граници, да приложим най-новите форми и методи, същевременно да обучим нашите хора и полицаи.

И честно да ви кажа, аз лично не съм много убеден, че военните трябва да бъдат там. Те могат временно да помагат, но само временно.  Защото я си представете – ние сме разположили там някое военно поделение, ами утре, ако и Турция разположи военно поделение там и без да искаме стане някакъв инцидент… 

- Не дай боже, не искам да си помисля. 

- Да, това вече е много сериозен конфликт на въоръжени сили. Така че трябва да се премислят много внимателно нещата. Военните могат да помагат, но те нямат и никакви други такива функции.  

- Да, понеже обаче времето ни напредна, трябва да приключваме… 

- Да, извинявайте, че така емоционално говорих, но много ме боли. 

- Не, напротив, доста обективно. Разбира се, вие сте от системата, разбира се, че ще ви боли. 

- Да. 

- С всички бивши директори на "Гранична полиция“, с които говорихме по телефона, и те изказват съболезнования, всички ги боли, защото става въпрос за загинал техен колега. Сега, полковник Петров, нещо много важно искам да ви попитам. 

Да? 

- Носят се слухове, че дори пътни полицаи се изпращат на границата да изпълняват такава дейност, патрулно-постова. Вярно ли е това? 

- Аз също го чувам това нещо, което за мен е, хайде, да не кажа пълна идиотия, но това си е най-точната дума. Защото "Гранична полиция“ няма състав и започват да пращат ей така, хора командировани, без да имат никаква подготовка. Това носи страшно много рискове. И неслучайно казвам – трябва да правим подготовка на състава и преподготовка.

Знаете ли, че има хора – аз съм говорил с редови полицаи, които 25 години не са ходили на преподготовка?  Какво е това?! Преди 20 години обстановката и държавата, и светът – ехе, каква беше, каква е сега. 

- Да. И са въоръжени с пистолет "Макаров“ от 1945 г. 

- Точно така, да. 

- А за дългоцевното оръжие?

- Ами не знаят, защото не са минавали никаква военна подготовка. Просто това е система от мерки, които трябва да се предприемат. С магическа пръчка няма да стане. А като сменят министъра – какво ще направи министърът? Ще дойде друг министър.  Човекът може да има най-добрите намерения – пак ще стане гаф, пак ще му искаме оставката. 

- Безсмислено упражнение, доколкото ви разбирам. Въпросът е комплексен, трябва подготовка, трябва по-добро оръжие, трябва по-добро оборудване, нова техника на границата.  

- Точно така, да. 

- Благодаря ви за този разговор, който дано отново не е с продължение.



Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук