Доц. Стойчо Стойчев е завършил политология в Централния европейски университет в Будапеща. Преподава „Анализ на политически риск“ в катедра „Политология“ на Софийския университет. Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ). Изследванията му са в областта на политическия риск, корупцията, организираната и битовата престъпност.

Вижте какво заяви той в интервю пред "Марица":  

- Резултатът, с който Корнелия Нинова конкурира дори президента на Беларус Александър Лукашенко, прави ли несъстоятелни твърденията за силна вътрешна опозиция в БСП?
- Резултатът по-скоро показва, че вътрешната опозиция в БСП е сериозна, тъй като накара г-жа Нинова да вземе свръхмерки за преизбирането си. Пренатегната е пружината на поддръжниците на Нинова.

50 хиляди души горе-долу са гласували, повечето от тези хора са спешени под строй да гласуват за лидерката. Опозицията в БСП не е съборена, напротив - г-жа Нинова сериозно се опасява от нея. 

Нито една партия няма да доближи милион гласа на следващите избори. Протестът няма да се умори, но хората ще се уморят от него. Полезният ход на Борисов е да отстъпва, така ще запази твърдия електорат на ГЕРБ

- Доц. Стойчев, трябва ли да ни изненадва триумфът на Корнелия Нинова на преките избори за лидер на БСП?
- Изобщо за никого не е изненада, дори за опонентите на г-жа Нинова. Неслучайно дни преди вота двама от доста силните кандидати сами се оттеглиха от вота - бяха убедени, че няма смисъл да се състезават в битка с предизвестен край. 

Карантината заради пандемията лиши конкурентите на Нинова от възможност да провеждат ефективна кампания и беше ясно, че тя ще стане старият нов председател на БСП.

- Възможно ли е консолидацията на ядрото около Нинова, която виждаме, да доведе дотам, че на следващи избори БСП да стане първа политическа сила?
- Не бих казал, защото по международни изследвания формулата на такъв тип вътрешни избори, умножени по 100, дава горе-долу резултата в общи избори. Ако сега са  гласували около 50 хиляди души, това означава, че електоралната подкрепа за БСП е около 500 хиляди.

С такъв резултат няма как БСП да стане първа политическа сила.

По-скоро това означава, че на евентуални следващи избори ще имаме изравняване на силите между трите водещи партии - ГЕРБ, БСП и тази на Слави Трифонов.

Възможно е и ДПС да има подобен резултат. Така че на практика може първите четири политически сили в евентуален следващ парламент да имат доста сходни от порядъка на 500-600-700 хиляди гласа.

Едва ли на предстоящи парламентарни избори ще има партия, която да достигне 1 милион гласа - данните на социолозите дават много изравнени позиции на първите четири места. Разбира се, ще има формален победител, но е твърде вероятно разликите между първия и втория да са в рамките на 20-30 000 гласа. 

Възможно е ГЕРБ да запази първата си позиция, възможно е да бъде и втори. Но няма да има значение при толкова малка разлика помежду им. Това ще бъде само символична победа.

На политиците ще им се наложи да се научат да водят екипна игра. Такива големи коалиции, каквито предстои да гледаме, не могат да се градят на базата на ултиматуми, заплахи и обиди едни към други.

При всички положение в следващия парламент ще има обединен фронт анти ГЕРБ. Всички, които в момента са на площада и искат оставката на Борисов, ще се обединят в името на това да спрат ГЕРБ от възможността да състави отново правителство.

Появиха се и твърде много антисистемни партии, които ще разпилеят този анти ГЕРБ вот помежду си. Едно е всички обединени да протестират срещу ГЕРБ, друго е, когато трябва да избират алтернатива на избори. Тогава имат опцията да подкрепят Слави Трифонов, Демократична България, БСП, Мая Манолова - твърде разнородни ще бъдат предпочитанията по време на избори. При разпиляване на гласовете е възможно дори някои от по-периферните играчи да не могат да влязат в парламента.

- След два месеца на улицата измориха ли се протестиращите? Как ще продължат?
- Протестиращите няма да се уморят, те са решени да продължат. Ще се уморят обаче хората. В България важи принципът "всяко чудо за три дни".

Хората ще потърсят нещо ново, и то е налице - с началото на учебната година протестите ще отидат на заден план, въпреки че шествията по улиците ще продължат. 

Опасявам се, че това ще бъдат поредните масови протести, които допълнително ще покажат на хората, че и това е чудо за три дни. Т.е. потенциалът на обществото чрез протести да постига добри неща за себе си ще намалява в следващите години.

Нещо като фокус, който се изтърква, като го показвате твърде много пъти. 

- Сценарият предсрочни избори изглежда ли все по-малко вероятен в средата на септември?
- Да, все по-малко вероятен изглежда, защото наближава датата на редовните избори. Това обаче не означава, че правителството в този състав ще изкара до края на мандата. Възможно е да имаме друг кабинет в рамките на този парламентарен мандат, с друг премиер, с други министри.

Това е по-възможният вариант, отколкото предсрочни избори и служебен кабинет на Румен Радев.

- А кой е по-вероятен сценарий за президента Радев - втори мандат или нов партиен проект?
- Винаги съм смятал, че той има за цел неща, далече надхвърлящи президентската институция. Но това е по-екзотично мнение - масово моите колеги са консолидирани около тезата, че г-н Радев ще се състезава за втори мандат, а на възможността да участва в парламентарната политика гледа по-скоро като на резервна опция.

Разбира се, тази резервна опция ще бъде безсмислена, ако той загуби президентските избори, а с това и кредита на доверие, необходим, за да се включи легитимно в партийната политика.

Според мен той ще се опита в рамките на парламентарните избори да играе с някакви субекти в различна форма - дали припознати от него, дали ще подкрепи някого формално или неформално. Г-н Радев определено ще иска да има влияние в следващото правителство.

- Дори с цената на това да влоши отношенията си с БСП?
- Никой там не се съмнява, че Радев представлява най-голямата опасност и за Корнелия Нинова. И тя го знае много добре. Независимо че към момента Нинова е успяла да си реши председателските въпроси с избори, това не означава, че не гледа с изключително голямо недоверие към Радев, който я конкурира директно като авторитет - не за председателския пост, а в държавата.

Затова в момента, в който Нинова почувства, че ГЕРБ са елиминирани, ще се захване с президента, за да неутрализира и него. Той представлява голяма опасност за нейните амбиции да бъде основен фактор -  да прави правителство, да бъде премиер.

- Има ли полезен ход премиерът Борисов в предстоящата гореща политическа есен?

- Има - да покаже изключителна твърдост пред твърдите поддръжници на ГЕРБ. Независимо колко ще бъде тежка зимата, хората, които по принцип гласуват за него, ще проявят разбиране и ако Борисов покаже повече твърдост, партията няма да падне под 600 000 гласа на следващите избори.  

Иначе всеки опит да се задържат по-широки периферии, като се подаде оставка, ще бъде по-големият удар за ГЕРБ, отколкото този.

Иначе е съвсем нормално за една партия да излезе в опозиция, независимо че е управлявала 10 години. Тестът за ГЕРБ ще е период в опозиция - ако преодолее това мерило, вече ще са задминали старата десница по всички показатели. 

Самият Борисов има усет за това какво искат хората.

Ако прецени, че е започнал да дотяга на хората, ще се отдръпне сам. Възможно е да избере и такъв тип стратегия - да изчака един мандат в опозиция, да се видят приноси и грешки, да се привлекат нови хора.

Пред Борисов има доста опции и независимо коя ще избере, ще остане в историята като първия преизбиран премиер. И то с такава лична популярност, че десет години отне на опонентите му да я разбият.  

- Трябва ли Борисов да се страхува от новата формация на Цветан Цветанов?
- Не, категорично.  Ясно е кой направи Цветанов политик. Българите възприемат негативно човек, бил близък с някого до вчера, а днес се обявява за негов враг. Не можем да говорим за реална конкуренция и за значим успех.

Да не говорим, че Цветанов всъщност е голям длъжник на ГЕРБ - с обмислени или необмислени действия доскоро той беше основна част от негативния образ на партията.