Има някакво желание за ревизия, вижда се главно през фигурата на Бойко Рашков, но то не е прекалено. Защо - все пак идват президентски избори и най-важното е президентът да не допуска грешки. Той просто трябва да пази резултата, който е много добър за него в момента.

Това мнение изказа в интервю за "Стандарт" политологът Първан Симеонов. 

"Резките движения предполагат и потенциални грешки. А той едва ли би искал да си го причини точно в тази година", добави той.

По думите му, Комисията за ревизия в парламента ще ядоса хората. "Манолова ще им хареса", каза още политологът.


- Какво послание даде президентът Радев със служебния кабинет?
- Първо, президентът показа по-висока лична амбиция. В предишния служебен кабинет той-посочи за министър-председател фигура, която има по-ярка политическа биография, повече собствена политическа стойност /б. ред. проф. Огнян Герджиков/.

Това издаваше тогава желанието на Радев да не е съвсем той на топа на устата. Защото той нямаше тогава готовността, беше съвсем нов в политиката.

Но този път не е така. Този път Радев е амбициран, слага за премиер дясната си ръка. Второ, вижда се умерена претенция за ревизия. Като гледам МВР и външното министерство - наблюдава се опит за подсигуряване на организирането на изборния процес - това, което един служебен кабинет трябва да направи.

Някои промени на ниво областни и местни структури на държавата, на МВР и т. н., имат отношение към цялостната атмосфера, която се създава и могат мъничко да сплашат купувачи на гласове, например.

Има някакво желание за ревизия, вижда се главно през фигурата на Бойко Рашков, но то не е прекалено. Защо - все пак идват президентски избори и най-важното е президентът да не допуска грешки. Той просто трябва да пази резултата, който е много добър за него в момента.

Резките движения предполагат и потенциални грешки. А той едва ли би искал да си го причини точно в тази година.

Има и други послания - президентът много отдавна се опитва да звучи на езика и на трите протестни опозиционни течения в България. Едното е лявото - БСП, другото са прозападните либерали, третото е този патос срещу всички, който в момента излъчва Слави Трифонов.

Президентът го прави отдавна, днес е назовано директно - кабинет, който има и от лявото, и от дясното, и от центъра. Разбира се, има и малко любопитни подправки, например Велислав Минеков, който е известен със своето желание да ревизира предходния мандат, така че това си е интересна подправка за цвят.

- А външнополитически какви послания дава?
- Външнополитически няма много пространство за маневриране, особено за един служебен кабинет. Той няма и претенции в тази посока. Дипломат от кариерата е външният министър, доста уважаван, признава го и Екатерина Захариева - очевидно фокусът ще бъде най-вече организирането на изборите.

През външното министерство едва ли може да наблюдаваме препозициониране на страната външнополитически. Президентът също е в руслото на евроатлантическата принадлежност на България.

Много сериозно клише е, че той е проруски играч - нищо подобно, Радев несъмнено е балансиран на фона на президента Плевнелиев, но и като натовски генерал все пак е лоялен към обвързаностите, които страната ни има. Не мисля, че България може много да шава. Нали не мислим, че някой в България изведнъж ще реши да променя курса? Това първо не е възможно, второ - не е нужно. Другото са митове.

Факт е, че повечето от българите са благосклонно настроени към Русия. Затова понякога някои по-деликатни партньорства със Запада не се харчат много пред домашната публика. Та затова Борисов настъпи по този мазол, но това са нормални политически игри.

Виждаме, че той се опитва да се хареса на новата администрация във Вашингтон, след като успя да се хареса и на предходната - тя лекичко си затвори очите и той успя да построи "Балкански поток", с който пък се хареса на Путин.

Въобще идеята на Борисов е да се харесва на всички, но най-вече на онези, които са силни. При Борисов нищо ново, а при Радев - не можем да очакваме някакво препозициониране на страната. Това би било ненужно и рисковано.

- Как се отнасят българите към разкритията на комисията "Манолова"?
- Българите ще се ядосат. Ще им хареса Манолова. Друг е въпросът, че тези неща сме ги слушали и от Цветан Василев, и от Васил Божков, и от кого ли не. И в общи линии това не повлия кой знае колко. Но във физиката има понятие - "умора на материала".

В един момент материалът става твърде крехък и понякога е нужна една капка, за да прелее чашата.

Второ, малко странно стана - комисията "Манолова" трябваше да цапне Борисов, но удари една компания. Това е малко страничен ефект, който не знам дали са търсили. Трето, има си и предизборна логика, разбира се, това е извън всякакви съмнения. Четвърто - много българи се отвратиха от начина, по който изглежда едрият бизнес.

Тук трябва да направим една много сериозна застраховка - ние, българите, нямаме право да се изненадваме от тези неща. Първо поколение капиталисти, родени в бурния преход -как иначе да изглеждат?

Аз въобще не се учудвам. Още повече, че това не са някакви IT технологии - това е селско стопанство и животновъдство. Не е ракетна наука, при цялото ми уважение. Аз и не съм очаквал по друг начин да изглеждат, но пак казвам - много българи ще бъдат ядосани от това, което виждат. И предполагам, че усилията на тази комисия ще се харесат.

- Как ще се отрази това при изборите?
- Ще даде нови шансове на Мая Манолова най-вече. Зависи как ще си ги отиграе.

- А самият бизнес, който попадна между шамарите?
- Това не е случайно, просто основното, което се чу, е за една компания. А не толкова за Борисов. Много неща се чуха и за него, но въпросът е какво обществото чу.

Отдавна е известно, че обществото понякога изпада в лек битовизъм и започва да се интересува от това коя била Мата Хари и т.н. А не се интересува например какво е станало на фондовата борса, което е по-важното. Някак странно се получи, че част от удара го отнася за момента не толкова Борисов, колкото една компания - не е много точно изчислена траекторията на стрелбата. 

- Оттук нататък бизнесът как ще реагира политически?
- Не зная. Истината е, че този модел на управление, който беше описан в тази комисия, за мнозина изглежда доста достоверен.
Изнесеното в комисията предизвиква много притеснения. Очевидно е, че този модел на взаимодействие на бизнеса и политиката е очакван в условията на капитализъм - няма нищо неочаквано в това, че голямата власт и големите пари са заедно.

Но България трябва да положи малко повече усилия, за да се поизчисти. Някакъв друг стил на управление трябва да се наложи. За това  десетилетие всички ние оставаме с впечатлението, че точно така се е управлявало, както го разказа г-н Илчовски. И ако това е вярно - по-добре да приключва.