За първи път Весела Бонева изпълнява авторски фолклор и рапира в най-новата си песен „Елате си”. Поп певицата и колегата й Светлин Къслев провокират съзнанието на всички българи, най-вече на тези, които са далеч от родината. А в пределно откровен разговор пред народното издание Веси казва болезнени истини, които мнозина само си мислят, без да споделят гласно.
- Веси, пееш за послания, които съдържат уникален живец за българите, но колкото и абсурдно да звучи, като че ли на тях им е нужен тласък, за да звучат все по-актуално днес?
- Всичко тръгна още миналата година от песента „Родината”, която направихме с моя колега Светлин Къслев. Отсъствахме доста време от България, работихме и пътувахме по света. И видяхме колко много хора милеят за България, как няма достатъчно хубави български песни, които да представят страната ни по един позитивен, добър, смислен начин, с хубави послания и текстове. Точно тогава имах и един тежък период – заради това, което виждах, че излиза и се котира у нас. Че направо се заплаща, за да бъде в лицето на хората (всички знаем как се случват нещата). И просто реших да тръгна в една такава посока, в която да покажа, че хубава музика може да се случва, и то така, че да се слуша от 1 годинка до 101-годишна възраст. Да обединява повече поколения и в същото време да бъде с модерно звучене, за да влезе и в клубния начин на живот.

За да могат да прозвучат и гайдите в родните клубове

Успоредно с това със Светльо Къслев работим и върху един друг проект – концентрирали сме да направим един кратък албум – издание със 7 песни, като числото 7 съвсем не е случайно избрано. Ще се казва „Родината” и в него освен мои песни, ще има и наш аранжимент на „Облаче ле бяло”, „Хубава си, моя горо”, „Една българска роза”, както и един рецитал от наши актьори, които казват стихотворения върху авторска музика. Искаме да направим нещо, което да остави следа – да накараме хората да го продължат нататък. Едно дело, една искра, която, ако се запали, ще постигне нещо голямо, велико.

- Казваш, че числото 7 е неслучайно избрано. Защо?
- Знаеш, че това е сакрално число. Запознати сме със силата на числата и силата на символите – това съвсем не са неща, пазени в тайна, някакви мистериозни, а напротив – научно изследвани и установени са. Седмицата е една завършеност. Ново начало. Има много ценни значения.

- Какво се усеща в българите, които са пръснати по света? Долови ли носталгията, тъгата в някои от тях?
- Много интересно е това, че нашият фолклор повече се тачи в чужбина, отколкото в България. Има асоциации, групи, които се събират, ходят на народни танци, учат се да шият – говоря за българите в големите световни градове, в столиците. Но представи си, това са повече от 2 милиона и половина българи, които са пръснати по различни точки на света. През последните години всеки говори за това как „хваща терминала, стяга куфарите”. Като една масова хипноза, която нашите политици много добре успяха да осъществят. И това за мен е една реална цел, която те постигат. Но няма да е за дълго. Защото нещата, които правим ние, като отговор на случващото се в цялата публична медийна матрица, е показателно – 

ние няма да се поддадем на тази манипулация

а ще обърнем още по-голям поглед върху българското, българската история и ценностите ни. Имаме много, много дела за вършене и смятам, че голяма промяна ще настъпи от 2018-2019 година нататък. Аз мисля пет години напред, не гледам утрешния ден.


Двамата със Светльо Къслев (вдясно) са страхотен тандем

- Кое ти дава основание да вярваш в тази съвсем скорошна промяна? Улавям предимно разочарование в теб спрямо политиците ни, от които, все пак, зависи до голяма степен бъдещето на страната…
- Не само аз, а целият български народ е разочарован от политиците. На всеки му е омръзнало отдавна от едни и същи новини, скандали и отвличане на вниманието. А това, което ме провокира да мисля за тази скорошна промяна, е първо, фактът, че съм изключителен оптимист – когато видя, че нещо е зле, правя всичко възможно да променя разбирането. Освен това хората масово са потънали в носталгия към нашето си, към родното. Трябва да се инициираме един друг, а не вечно да чакаме да се случи наготово нещо. Защото българите сме научени да чакаме – някой нещо да ни оправи. Стига толкова с това чакане! Това е моят призив!

- Срещаш ли подкрепа от колеги в музикалната гилдия за тази кауза?
- Да, имам. Всички, с които се познавам, ме подкрепят в това. В проекта „Родината” виждам нагледно това – колегите, които трябваше да изсвирят своите партии, например, го направиха не срещу пари, а заради посланието. Освен това в обкръжението ми има и утвърдени професори – един от тях е проф. Бързаков, който е с две номинации за Нобелова награда за стихове и поезия. С него ще започнем скоро да показваме един нов метод за по-лесно усвояване в училищата и на чужди езици, и за възприемане на картините, за изкуство и т.н. Целта е да повдигнем малко българския дух, да се обърнем към децата и тяхната енергия.

- Във фолклора енергията е много ключово понятие. Но ако направим паралел между тази енергия и посланията, които посяват другите, по-масови жанрове у нас – поп фолк и рап/хип-хоп, какви са резултатите?
- Ние правим всичко така, че да бъде модерно. Ще върнем един много интересен глас от миналото, както казвам аз, който ще ни каже, че просто е време всички да се събудим и да започнем да мислим позитивно. Да отидем да запалим свещ, да се помолим – всеки има различен начин, за да изрази себе си в тази посока. Енергията ни събира, канализира ни в определени посоки, които обаче не трябва да бъдат свързани с егоизъм. Ние всички сме едно и сме свързани. Ако всеки започне да налива по една искрица, представи си какъв пожар ще се запали. Точно това опитвам да направя сега с песента „Елате си”, както и с останалите – да накарам хората да настръхнат, слушайки.

- Случвало ли ти се някой да иска да те саботира умишлено, защото знаеме, че на българския пазар, освен че се пробива трудно, още по-трудно е да се задържиш, дори и да правиш уникална продукция…
- О, даа… опитвали са се много пъти. Например мои бивши продуценти – наскоро даже се съдих с моята бивша продуцентка Паула Павлова и

след шестгодишна битка в миланския съд, спечелих делото

Но дори това не успя да ми попречи. Въпреки че тя звънеше на всички, искаше да ми спира в България участията, всичко. Обаче много трудно се противодейства на светлината като цяло, защото тя винаги ще изгрява и хората винаги ще го усещат. Хората са обградени от твърде много пошлост, децата са като разгонени – нужна е промяна, и то качествена.

- Преди около година ти обяви, че Криско и Галена са те окрали, плагиатствайки от твоята песен „Разпалвам микрофоните”. Твоят хит е дело на Светлин Къслев, а зад „Мама ураган” седи Криско. Какво стана с тази ситуация в крайна сметка?
- Много е тъпо, че хората нямат самочувствието поне да вдигнат един телефон и да кажат, например, „чул съм я и може подсъзнателно да ми е повлияла, извинявай”. Да има някаква нормална комуникация. То стана точно обратното. В момента Криско като ни види със Светльо Къслев и се обръща на другата страна. А Светльо е един от най-големите съвременни композитори в България – работи със 100 Кила, преди и с Галя от „Каризма”, с Миро, кой ли не наш артист, мога да изброявам до безкрай. Еми, това ли е начинът?! Гледа да се скрие?! То си е за него! Още когато Галена изкара тази песен, хората започнаха да ни звънят, за да ни казват за приликата. Писаха ми първоначално над 100 човека. А моята песен е изкарана година по-рано. Да не говорим, че и режисьорът на клипа е един и същ – само че при Галена е с много по-голям бюджет.

- За поведението на Криско разбрах. А Галена?
- За нея нямам представа. Не сме имали контакт. Но според мен тя изобщо не е знаела за какво става въпрос. Криско е написал музиката и текста, а тя я пее. Примерно е дала 10 000-15 000 или повече, не ме интересува, и това е. Разбрахме, че става дума за някакви невероятни цифри, но това е най-тъпото – защото все едно да изкараш пари на нечий гръб. Нещата рано или късно излизат наяве. Ние гледаме позитивно.

- Колко позитивна комбинация се оказва съчетанието между рап и фолклор, каквато правиш сега?
- (Усмихва се.) Всъщност въпреки че аз си рапирам, то е по-скоро пеене. В по-бързо темпо е, не е така провлачено, както е типичният рап. И веднага ти издавам част от песента, за да видиш за какво става въпрос: „Защо ли политици бягат от изкуство?! Когато Българи успяват гордост чувствам! Не искай почести и власт, дори медалите... Като реки из планини ехтят вокалите! Аз съм безсилна да забравя, помня робството... В добротата ми се крие превъзходството! Сега изтривам коментарите с делата си. 
Споделям често с емигрантите: „ЕЛАТЕ СИ”! Мистериозни гласове, носии родни, сега се лутат по чужбина все безплодни! Обичам бялото по преспите ни Рилски... Зеленото в кокичета Априлски... Влезни в двубоите, вземи завоите... Душата като радио за свобода настрои те! Гайдата се вдъхва, душата тръгва, тоз който себе си познава не залъгва!”

Интервю на Анелия Попова