Изследваме дали ваксините срещу морбили и рубеола пазят от COVID-19. Важно е да се знае, че вирусите нямат „интерес” да убиват гостоприемниците си, защото са функционално активни и се размножават единствено и само в живи клетки", това разкри проф. Радостина Александрова от БАН.

Ето какво още каза проф. Александрова в интервю за в. Монитор:

-Проф. Александрова, има ли научни данни, че силата на коронавируса отслабва?
-С такива научно потвърдени данни в момента не разполагаме. Биологичната цел на всеки вирус е да се разпространява. Вирусите нямат „интерес” да убиват гостоприемниците си, защото са функционално активни и се размножават единствено и само в живи клетки.

Провеждат се усилени проучвания върху мутациите, които възникват във вируса, особено върху значението им за диагностиката и предвиждането на хода на заболяването, създаването на ваксини и лекарствени агенти. Специалистите с особено внимание търсят зависимост между мутация на вируса и тежестта на клиничната картина.

Изказани са доста интересни предложения, включително за мутация, обуславяща различия в протичането на заболяването в Източното и Западното крайбрежие в САЩ - знаем колко силно беше засегнат Ню Йорк. Категорични становища обаче, все още няма.

-Има данни, че ваксината срещу морбили, заушка и рубеола може да предпази от Covid-19, като засили имунната система и намали риска от тежки симптоми? Какво е мнението ви за това проучване?
-Тази хипотеза беше изказана от китайски учени още в началото на пандемията, като възможно обяснение за по-слабото засягане на децата и по-лекото протичане на заболяването при тях. Специалистите обърнаха внимание на факта, че в областите, където е провеждана редовна имунизация с ваксина срещу морбили, заушка и рубеола, се наблюдава по-ниска заболеваемост и смъртност от COVID-19.

Едно от предполагаемите обяснения е, че белтъци, разположение върху повърхността на SARS-CoV-2 („шипчето”,  което разпознава и се свърза със специфичен участък от повърхността на клетката, за да навлезе в нея), морбилния и рубеолния вирус, съдържат обща структура.

Става дума за участък от 30 аминокиселини, който играе важна роля за развитието на имунен отговор срещу тези вируси. Така, придобитият при прилагане на ваксина срещу рубеола и морбили имунен отговор се очаква да предпазва и от COVID-19 – подобно явление е добре познато в науката и се нарича кръстосан имунитет. Авторите на изследването, разбира се, не пропускат да отбележат, че това е работна хипотеза, които предстои да бъде доказана.

- Такива твърдения имаше и за БЦЖ ваксината.
- Да, изказано беше предположение, че страните, в които тя е част от  задължителния имунизационен календар, честотата и смъртността от COVID-19 са по-ниски. БЦЖ ваксината е един от най-често използваните имуностимулатори в медицината. Това, което със сигурност знаем за нея е, че подобрява имунния отговор срещу различни други вирусни и бактериални инфекции, различни от туберкулозата.

СЗО предупреди, че при лансирането на подобна хипотеза трябва да се подхожда изключително внимателно, защото това може да доведе до необосновано и опасно понижаване на бдителността на хората.

А причината за различната заболеваемост и смъртност в отделните държави най-вероятно е резултат от комплексни фактори. Според СЗО изводи за връзката между имунизация с БЦЖ ваксина и заболеваемостта от COVID-19 трябва да се правят въз основа не на ретроспективни данни, а на специално провеждани в тази връзка проучвания - такива бяха инициирани в Австралия, Нидерландия и САЩ. Целта им е да бъде установено дали БЦЖ ваксината е в състояние да осигури защита на медицинския персонал на първа линия в битката с COVID-19.

-Има ли нови данни, защо децата боледуват много по-рядко и значително по-леко?
-На този въпрос все още няма точен отговор. Изясняването му е много важно, защото може да ни подскаже други възможности за профилактика и лечение на инфекцията със SARS-CoV-2. Новородените деца са получили готови антитела срещу различни болестотворни причинители от майката по времена бременността.

Те им осигуряват защита през първите месеци от живота им. С майчиното мляко в организма на бебето също постъпват такива антитела и това е една от причините кърменето да е толкова полезно. На малкото дете обаче му предстои пред първите години от живота си да се срещне за първи път с редица микроорганизми и вируси и да изгради собствен имунитет срещу тях. Ето защо неговата имунна система е изключително гъвкава и адаптивна. В крайна сметка, SARS-CoV-2 е точно толкова нов и непознат за детето вирус, колкото и всички останали, с които то тепърва се „запознава”.

-При възрастните срещата с други щамове на коронавируса има ли и отношение към протичането на инфекцията?
-С напредването на годините, ние натрупваме не само житейски опит, но и имунологична памет. В кръвта  на един възрастен човек се съдържа коктейл от антитела срещу различни микроорганизми, включитнелно вируси, с които е имал контакт до момента. Напълно възможно е сред тях да има и такива срещу един или повече от четирите човешки коронавируси, които причиняват 15-30% от обичайните настинки.

А SARS-CoV-2  и тези вируси си приличат в някаква степен. В биологията не винаги 1 плюс 1 е равно на 2. Според едни автори антителата срещу коронавирусите, причиняващи обичайни настинки, може да окажат защитен ефект и срещу SARS-CoV-2. Все още не знаем със сигурност дали това наистина се случва и дали има връзка с големия процент инфектирани със SARS-CoV-2 хора, при които се наблюдават слабо проявени или никакви клинични симптоми. В същото време,  за защита от съответната вирусна инфекция значение имат т.нар. неутрализиращи антитела.

Името им не е случайно избрано, тъй като те разпознават вируса и водят до неговото обезвреждане. Не всички антитела имат такава способност. И, когато антитялото разпознава вируса и се свързва с него, но не е в състояние да го елиминира, може да се случи нещо друго – да го заведе до някои от клетките на имунната система (макрофагите) и да му помогне да навлезе в тях. Което, казано с две думи, може да усложни хода на заболяването. Смята се, това е една от възможните причини инфекцията със SARS-CoV-2 да протича по-тежко при възрастни хора, в които вероятността да се открият такива антитела е много по-голяма в сравнение с децата.

- Има ли обяснение фактът, че едва от 14 % от жителите на Стокхолм имат антитела. Означава ли това, че не може да разчитаме на изграждането на колективен имунитет?
-Въпросът за имунитета при SARS-CoV-2 определено е една от най-горещите теми в биомедицината в момента. Пъзел, за чието подреждане все още ни липсват немалка част от нужните парченца. Имунният отговор срещу някои вируси може да трае десетилетия – такива са например вирусите, причиняващи морбили и варицела.

За разлика от тях, имунният отговор срещу коронавирусите, които предизвикват настинки при хората, е доста по-краткотраен – месеци, година. При хора, преживели  SARS или MERS, години по-късно се откриват антитела срещу причинителите на тези заболявания, но няма как да знаем дали те биха ги защитили от повторна инфекция със същите вируси. В края на месец април 2020 г.

СЗО предупреди, че към момента няма сигурни доказателства, че хората, които са се възстановили от COVID-19, са  предпазени от повторна инфекция със SARS-CoV-2. Два дена по-късно беше направено пояснение, че се очаква антителата да осигурят „някакво ниво на защита“.

Така или иначе, предложената идея на преболедувалите да се издава своеобразен „паспорт за имунитет”, който да им дава възможност да се върнат на работа и да пътуват свободно, на този етап не е да дневен ред. По обясними причини. Проучванията на много места, включително и у нас в Пловдив  и Бургас, показаха, че една много малка част от населението се е срещнала с вируса.

Нещо повече, провеждането на терапия с плазма от преболедували COVID-19 хора разкри, че количеството на неутрализиращи антитела бързо намалява и е най-добре плазмата да се използва до края   на първия месец след оздравяването. Интересът на специалистите с основание е насочен и към изучаването на клетъчния имунитет срещу този вирус и изясняването на неговото значение.

За съжаление, не разполагаме с тестове за масово изследване на клетъчния имунитет, а тестовете, които измерват наличието и количеството на антитела срещу SARS-CoV-2 се нуждаят от усъвършенстване. Създаването на ваксина срещу този вирус е едно наистина голямо предизвикателство, а осъществяването му е проява на най-висш пилотаж в областта на имунологията, вирусологията, биотехнологията и молекулярната биология. 

-Какво трябва да прави всеки от нас, докато чака да се появи ваксина срещу новата инфекция?
-Вече всички знаем за какво става дума  – миене на ръце и отлична лична и обществена хигиена, физическа дистанция, избягване на големи струпвания от хора, използване на защитни средства в затворени пространства, особено в болници, аптеки, обществен транспорт, магазини.

Много е важно да се погрижим за здравето и за имунната си система, защото тя е тази, която „посреща” болестотворните причинители и от нея зависи да се справи успешно с тях. Не, няма  да говоря за супер храни и чудодейни имуномодулатори, имам предвид слънце, въздух,  разходки сред природата и физическа активност, достатъчно сън и почивка, разнообразна храна с повече плодове и зеленчуци. И най-важното- любими хора и любими занимания.

Това е тя?
Проф. Радостина Александрова завършва с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”.

Притежава магистърска и докторска степен по Вирусология и е професор по “Морфология” в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при  БАН.

 Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към Лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.).

Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги.

 Член на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания.

Член на Съюза на учените в България и на Ръководството на Имунологичното дружество в България. Ръководител на докторанти и специализанти от България и чужбина.

 Ръководител на повече от 20 национални и двустранни научни проекта.