Решението на парламента, с което България предоставя военна помощ на Украйна, е противоконституционно, защото списъкът на предоставените оръжия не е окончателен и може да се допълва от Министерския съвет, без Народното събрание да знае.

Това заяви в интервю за Епицентър конституционалистът проф. Пламен Киров, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и бивш член на Конституционния съд.

Скандал в НС: Нинова е бясна от това решение на "коалицията на войната", иска вето от Радев БЛИЦ TV

Ето какво казва проф. Киров:

- След остри дискусии в парламента бе одобрено споразумение за изпращане на оръжие за Украйна. В хода на дискусията Корнелия Нинова и Кристиан Вигенин от БСП заявиха, че това е противоконституционно. Така ли е проф. Киров?

- В този случай те са прави. Защо? Първо, защото не е възможно да бъде ратифицирано от Народното събрание със закон споразумение, което не е ясно по предмет. Ние предоставяме военни средства и въоръжение на друга държава въз основа на това споразумение, но това, което предоставяме, не е лимитивно изброено. Първо, този списък е таен и не е публикуван, а не може да се ратифицира споразумение, което е тайно.

И то откого е тайно? Не от народните представители, макар че както видяхме много малка част от тях са отишли в секретната секция на Народното събрание и са прочели какво съдържа пратката - това означава, че те са гласували нещо преди да са го прочели. Те гласуват нещо, не знаят какво гласуват, но пък го гласуват с голяма готовност. 

Но всъщност се оказва, че в споразумението има клауза, според която по искане на украинската страна Министерският съвет може да допълва тази военна помощ с други средства. Това означава, че Народното събрание, ратифицирайки споразумение, което не е определено по предмет и в този смисъл не е затворено, подпечатва един празен чек.

- От конституционна гледна точка не може ли да има такива "отворени" споразумения?

- Може да предоставим и друга техника. Но тогава се сключва един анекс към това споразумение и този анекс пак ще подлежи на последваща ратификация. Няма пречка за това. В момента Народното събрание не знае какво точно ние даваме, защото то може да се промени след един месец с решение на Министерския съвет, без Народното събрание да знае.

- Какви може да са последиците от такова решение?

- Ако се съберат 48 народни представители - 1/5 от състава на парламента, те могат да сезират Конституционния съд. В случая парламентарните групи на БСП и на "Възраждане" имат 52 народни представители. Те могат да атакуват ратификационния закон пред Конституционния съд и той ще прецени.

- Лидерът на БСП Корнелия Нинова призова президентът Румен Радев да наложи вето, аргументирайки се с негови изказвания в полза на мира. Да очакваме ли това да се случи?

- Президентът може да наложи вето. Но аз си мисля, че Радев няма да наложи вето. И тогава единствената защита срещу един такъв противоконституционен закон е да бъде атакуван пред Конституционния съд.

- През 1999 г. българското небе бе отворено за самолети на НАТО, тогава не бяхме член на пакта, с едно решение на парламента за много полети. Сегашното решение не е ли аналогично?

- Не, не е аналогично. Защото тогава споразумението беше да се осъществят тези полети - така бе формулирано. В сегашния случай имаме споразумение за предоставяне на техника. Тази техника е изброена в два секретни списъка. Но извън тези списъци Министерският съвет може да ги допълва по искане на другата страна - украинската, което не е покрито с решението на Народното събрание.

- Има ли други решения на Народното събрание, които са били в нарушение на Конституцията, но не са били атакувани? Те до какво са довели?

- Да. Ето, например, решението с което Народното събрание решава да диверсифицираме ядреното гориво в АЕЦ "Козлодуй", като закупим касети с гориво от неруска фирма - по политически причини, разбира се.

Същата фирма беше предоставила такива касети на една чешка атомна електоцентрала и чехите се опариха много с този експеримент.

Касетите се разхерметизираха и заразяваха първия контур на атомната централа с радиация. Това може и нас да не ни отмине. Това решение на Народното събрание е противоконституционно, защото навлиза в компетентността на изпълнителната власт, включително на Агенцията за ядрено регулиране.

- Ако едно противоконституционно решение не бъде атакувано по никакъв начин, времето санира ли го?

- Не, не го санира по никакъв начин. То винаги ще бъде противоконституционно. По всяко време може да се иска прогласяване на неговата противоконституционност. Друг е въпросът, че когато не е атакувано, то се изпълнява.

- Ако след 20 години се иска едно такова решение да бъде обявено за противоконституционно и това стане, какви последици би имало за хората, които са го взели?

- Никакви, защото народните представители по силата на чл. 69 от конституцията не носят никаква отговорност за своите гласувания в Народното събрание.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук