"До Нова година няма да се върне доверието в дестинацията Израел, но беше глупаво Външно да предупреждава и за Йордания и Египет" - това мнение изрази климатологът проф. Георги Рачев.

"Малдивите, Фиджи, Сейшелите и Филипините си остават предпочитани за есенния и зимния сезон", заяви той и допълни: "За света е напълно възможно 2023-та да се окаже най-гореща, но зависи и от феномена Ел Ниньо".

Той направи и интересна прогноза за времето у нас. По думите му този уикенд спокойно можем да ходим по джапанки.

Ето какво още каза проф. Рачев в интервю за "Марица":

- Проф. Рачев, Израел е ключов пазар за българските туристи. Колко сериозен удар върху туризма нанесе войната в Близкия изток?

- Израел е ключов пазар не само по отношение на изходящия туризъм - българите, пътуващи по Светите места, но и по входящ туризъм на евреи у нас. През предпандемичната 2019 г. България беше посетена от почти четвърт милион израелски граждани. Тази година потокът също вървеше много добре до 7 октомври, когато започна войната на Хамас с Израел - около 150 000 души.

Ако не беше тази война, заедно със зимните месеци щяхме вероятна да достигнем резултатите на 2019 г. При тази ситуация обаче е ясно, че израелски туристи на ски няма да дойдат, а и единици българи ще заминат за Израел.

Почти всички туроператори, които работят активно на пазара за Израел, отказаха полетите си. А няма и за какво да се лети натам - затворени са туристическите обекти.

Това нанесе много сериозен финансов удар както на българските, така и на израелските туроператори. Особено тежко е положението в района на Западния бряг, във Витлеем хотелите бяха предпочитани от българските туристи заради по-ниските цени.

Допреди войната Йерусалим беше пълен с високоплатежни туристи. Някъде четох, че 700 000 американци са посетили Израел тази година досега. В момента обаче там няма почти никакви туристи, а на Западния бряг 90 процента от хотелите са напълно празни. А в нормална обстановка те формират много съществен оборот и висока печалба. 

Тази война ще продължи, може би, поне две седмици, тъй като Израел ще иска да се разправи с военното крило на Хамас, под чийто контрол е Ивицата Газа. Това ще означава, че почти до Нова година няма да се върне доверието в дестинацията Израел.  

Вероятно целият свят, включително арабските страни, ще окажат мощен натиск върху Израел, Хамас, а и върху подбудителя Иран, за да бъде туширан този конфликт.

Така или иначе, поне до края на октомври не очаквам никакво подобрение на обстановката в Близкия изток, дори след започването на сухопътната операция на Израел.

- Кога все пак можем да очакваме съживяване на израелския туризъм у нас?

- Няма човек, който може да отговори на този въпрос. Чак когато свърши войната, когато нещата се успокоят, Израел ще може да даде възможност на гражданите си да пътуват до дестинации, които бъдат сметнати за безопасни за тях.

- Какво да правят хората, които са се записали предварително за екскурзии в региона?

- Тези хора трябва да имат малко търпение, за да стигнат до момента, в който туроператорът откаже пътуването. Това означава автоматично връщане на парите или презаписване за друга дестинация в рамките на 14-дневен срок.

Всичко това става изцяло при желанието на клиента. Ако той се откаже веднага при резервирана екскурзия за Израел през декември например, когато няма гаранции за осъществяване на полети и пътувания за Израел, това автоматично праща клиента в презумпцията „отказ по собствено желание“. В този случай следват, макар и малки, финансови задължения към туроператора поради отказа от пътуване. Това е описано в общите условия.

Затова е добре да се изчака. В момента никой не пътува и датите на предварително заявени екскурзии падат една след друга от страна на туроператора, което автоматично означава връщане на пълната сума веднага и безпрекословно.

- Има ли дестинация, която да замести прочутите Свети места в Израел?

- Няма такава дестинация, защото фактически в Израел и на Западния бряг на река Йордан са 70 процента от светите места. Част от тях са в Ливан, където също е неспокойно. Има и места в Сирия, но там поради дългата гражданска война също не е удобно за пътуване.

Остава Йордания, но за съжаление, Министерството на външните работи има неблагоразумието да препоръча да не се пътува дотам, както и до Египет. Това е най-малкото чиновническо и глупаво. Редица европейски страни също повишиха нивото на опасност, но продължават да държат и двете страни в зелената зона.

Никой не е обявил изтегляне, евакуация на туристите от Египет и Йордания. Нещо повече, това в момента са може би най-безопасните страни в Близкия изток. Самолетите си летят и в двете държави, акостират луксозни кораби. Само преди седмица стотина чартъра кацнаха в Египет, където по курортите има няколко милиона туристи.

- Има ли в момента останали българи на поклоннически туризъм в района? 

- Има български туристи, специално в Йордания. Някои са на обиколен туризъм, други са на почивка на море. Аз лично заминавам за Йордания на 21 октомври на седмична обиколка по Светите места. 

Всички български туристи в Израел са вече прибрани в България. Има известен брой български граждани, които работят в Израел, и искат да се приберат в родината. Деликатно е и положението на българите с двойно гражданство, които имат определени задължения към държавата Израел.    

- Коя е най-популярната туристическа дестинация тази есен?

- Ако става въпрос за топла дестинация, това са преди всичко островни държави - Малдивите, Фиджи, Сейшелите, Филипините.

Странно е обаче, че в списъка на външното ни министерство и Малдивите, и Мавриций, и Кения, и Танзания са с ниво на опасност 3, каквото е от години и нивото на Турция ​- може би най-посещаваната, след Гърция, от българите дестинация.

Само преди седмица пътувах по източните граници на Турция -Ирак, Иран, Йордания. Нищо притеснително не видяхме, само тук-там някой военен пост като превенция срещу нелегални мигранти.

- Докога ще се радваме на слънчева есен?

- Този уикенд българите могат спокойно да бъдат по джапанки. Десет часа ще има слънце, температурите някъде в страната може да стигнат и 30 градуса.

Октомври продължава да е много наднормен - върви към 4 градуса над нормата. За съжаление, засега е сух. Очертава се над нормата по отношение на температурите и значително под нормата по отношение на валежите. 

- Ще има ли слънце и в деня на изборите? 

- Засега се очертава слънчево, топло и сухо време. На обяд в Пловдив ще е 21 градуса, минималните температури - 10-11 градуса, в София и Варна - до 20 градуса максимум.

- Ще се окаже ли 2023 г. най-горещата досега в историята на измерванията?

- Все пак има още над два месеца до края на годината, ще има пълна яснота през януари. За света е напълно възможно 2023-та да се окаже най-гореща, но зависи и от феномена Ел Ниньо ​- до какво глобално ще доведат огромните площи от Тихия океан с наднормална температура. Зависи и от това какво ще се случи с двете полярни области.

Все още е доста топло в Северното полукълбо, в Северния ледовит океан. Много топло е и в Западна Антарктида - там аномалията надхвърля 5-6, а на места и 10 градуса. Ако нещата продължат така, е напълно възможно това да се окаже най-топлата година досега.

За България зависи същата тенденция. В зависимост от циркулацията засега се оказва, че и ноември, и декември би трябвало да са с температури, по-високи от нормалните.

- Докъде ще се качват температурите?

- Тенденцията е тревожна, защото се случва много бързо. И преди е било много топло, но сега нещата се случват буквално в рамките на един човешки живот. За глобално затопляне започнахме да говорим в края на 1970-те, още през 1980-те тенденцията започна да набира скорост. За 30 години бързината, с която става повишението на температурите, е притеснителна. 

Наскоро излезе материал, че Титикака, най-голямото сладководно езеро в Южна Америка, е с най-ниското си ниво, откак се правят измервания. Същото се отнася за езерото Ван в Турция, както и за езерата в бившите съветски средноазиатски републики. Алпийските ледници загубиха много голяма част от обема си, тази година това се набива на очи. 

- Ще ни спаси ли прословутата Зелена сделка?

- Зелената сделка е във фризера, защото икономиката на Европа издиша. Локомотивът Германия отчете второ тримесечие с нулев и близък до нулата прираст на БВП, в резултат на което страната е практически в рецесия.

Втора зима ще караме с война в центъра на Европа. В момента всички гледат към Израел, не обръщат внимание, че всеки ден на фронта между Украйна и Русия загиват по неколкостотин млади мъже. Някак свикнахме, че в сърцето на Европа се води война, която може би е отнела живота на половин милион мъже досега, по неофициални оценки. Разрушена е инфраструктура за над 500 млрд. евро, която трябва да се възстановява.

Неистово крещящо, но трудно изпълнимо е желанието на Европа да стане зелена, при положение че Китай и Индия практически почти не участват в тази мисия. А двете гигантски държави консумират 70 процента от въглищата в света. Дори Европа да стане ултразелена, в глобален мащаб ситуацията с парниковите газове ще е лоша.

Но има много пари, които трябва да се влагат там, където има високи доходи. А те са точно във всички тези фотоволтаици, вятърни перки.

Това не е лошо, но не решава въпроса с енергийните нужди, ако няма базови мощности. Когато се мръква в 5 през зимата, големите соларни паркове не произвеждат нищо, трябва нещо да ги замести. Да не говорим, че част от тези паркове заемат обработваеми площи, което е недопустимо. Покривите са свободни, но на тях инсталацията на соларни мощности излиза по-скъпо, отколкото на нивата. Ако някой мисли, че зад екологията стои нещо друго, освен икономика и пари, горчиво се лъже.

И сега дори Зелената сделка допуска "зелена" енергия от атоми, "синя" енергия от природен газ, който, под сурдинка, ще е междинно звено при осъществяването на екопрехода. От години няма промяна в ежедневното потребление на нефт в света ​- 95 милиона барела нефт се добиват и потребяват всеки ден - от години. Това  ще продължи още доста време.

Кой е той?

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на Геолого-географски факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки статии и на книгата "Климатология - въпроси и отговори".

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук