Климатологът проф. Георги Рачев направи доста обширна прогноза за времето. Преди това обаче той уточни, че не трябва да забравяме, че живеем в последните 25 години, които са най-топлите последователни години може би от времето на Римската империя.   

Той бе категоричен, че пролетта ще е топла и влажна, сваляме ските в края на март.

"Народната мъдрост гласи, че след Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица", каза проф. Рачев, който поясни, че продължаваме да допускаме едни и същи грешки - акцентираме върху морски, планински и ски туризъм.

"Абсурд е да махнем двигателите с вътрешно горене до 2035 г.", отсече климатологът.

Ето какво още каза проф. Рачев в интервю за "Марица":

- Проф. Рачев, как посрещаме Първа пролет и какво време ни чака до края на март?

- До края на март ни чака същото време, както досега - временни затопляния с леко захлаждане. Но температурите остават над нормата и засега март се движи с 1-1.2 градуса над нормата - най-новата и най-топлата от 2000-2021 г.

Засега напълно се оправдават очакванията, че тази година пролетта няма да е студена, както през последните 5-6 години. Това предполага и липса на слани. 

Започва нормална пролет, особено за март, с бърза смяна на типа време - дъждовно, слънчево, по-хладно, по-топло. До края на месеца ще има възможност за съществени валежи, които ще попълват водните запаси. Над 1500 м в планините ще продължава да трупа сняг.

В края на март, както обикновено, очакваме максимума на снежната покривка във високата планина. След това следва т.нар. пролетно снеготопене и язовирите ще се напълнят.

Впрочем всички питейни язовири в България са в много добро състояние. Вода ще има за цялото лято.

- Каква е дългосрочната пролетна прогноза?

- Дългосрочната прогноза е за нормална пролет - с високи температури, типични за нашия регион, и с валежи в нормата, дори малко по-високи от нормата.

Първият пролетен месец март е топъл и дъждовен. Април по прогнози се очертава да бъде с нормална и малко по-висока от нормалната температура. Така сочат и двата климатични модела - американският на НОА и европейският на Центъра за средносрочни прогнози.

Да не забравяме, че живеем в последните 25 години, които са най-топлите последователни години може би от времето на Римската империя.   

- Да очакваме ли приятно време по Великден и Гергьовден в началото на май?

- Ако някой си позволи лукса да прави точна температурна прогноза за май, ще излъже. Няма как да се каже толкова рано, че на Гергьовден например ще грее слънце.

Но със сигурност може да се каже, че както е тръгнала пролетта, по всяка вероятност ще има разнообразно време през празничните дни в началото на май. Ще има поне един ден с превалявания. Може и да прегърми.

Да не забравяме и народната мъдрост, че след Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица. Тогава вегетацията на растенията е активна, пролетниците са засети, есенниците са в разгар на развитие и дъждът е много необходим.

Обикновено около празника на българската писменост 24 май у нас идва времето на т.нар. черешови води. Тогава има нестабилно време - сутрин е слънчево, следобед с краткотрайни интензивни, понякога поройни валежи. 

- Ще има ли дълъг ски сезон и през април?

- Няма да може да продължи сезонът след края на март. С изключение на най-високите ни писти - по връх Тодорка в Пирин и по Маркуджиците в Рила. Но снегът ще стане доста лепкав, защото прогнозата е за топло време в тази част на годината.

- Успяват ли в бранша да използват пролетта като активен сезон за туризъм?

- Категорично не можем да използваме даденостите си в пълна степен. Въпреки че спа туризмът у нас е много силно развит, построиха се стотици хотели, практически има дефицит.

Само в района на Велинград, наричан спа столица на Балканите, има поне десетина нови хотела, които предлагат чудесни условия и са пълни. Българинът свикна да отделя пари за здраве. Явно предлагането е по-малко от интереса и търсенето.

Но в туризма продължаваме да допускаме едни и същи грешки - акцентираме върху морски, планински и ски туризъм. А като природа и икономика България дава възможност за целогодишен културен туризъм, който също носи много сериозни приходи и е чудесна и печеливша дейност.

Може да се привлича поток посетители от страната и чужбина с фестивали и празници с най-различна тематика. Светът е полудял да пътува и трябва да се възползваме от тази страст.

- 2023-та беше рекордно гореща. Предвид глобалното затопляне има ли шанс 2024-та да я детронира?

- Да, миналата година бе най-топлата за света, като изпревари и 2022, и култовата 2016-а. Дали 2024-та може да се окаже още по-гореща, може да се каже към май-юни.

Но трябва да имаме предвид, че през 2022-ра и 2023-та беше в апогея си природното явление "Ел Ниньо", в резултат на което десетки милиони квадратни километра от екваториалната част на Тихия океан бяха с температури около 1.5-2 градуса над нормата.

Сега настъпва обрат и след месец май може би ще се появи антиподът "Ла Ниня", като температурата на повърхностните води ще стане с 1-1.5 градуса по-ниски от обичайното.

Това ще доведе и до охлаждане на въздуха в екваториалната част на Тихия океан и оттам промяна в атмосферната циркулация.

Това дава възможност 2024 г. пак да е топла на фона на последните 25-30 години. Но повечето от климатолозите смятат, че няма да победи 2023-та.

Ще трябва да изчакаме още 2-3 години, когато евентуално ще имаме "Ел Ниньо", отново затопляне и с много голяма сигурност може да дойде следващата най-топла година.

Има цикличност в затоплянето, но то е явление с много аспекти, нещо като многоликия "Янус". Продължават да се увеличават парниковите емисии, главно въглеродният диоксид и азотните окиси в атмосферата, но темпът на увеличението е вече по-слаб.

Намесва се много сериозно и метанът, за който знаем малко и чието влияние в климатичната система е недооценено.

През 2023 г. парниковите емисии са се увеличили с близо процент и са стигнали до 37 милиарда тона. При това промишленото производство се е увеличило с около 3 процента, което разбива грешната мантра, че като намаляваме парниковите емисии, обедняваме, защото страдат промишлеността и селското стопанство. Вижда се, че намаляването на емисиите не пречи на увеличаването на производството.

Има обаче друг сериозен проблем. САЩ и Европа рязко намалиха употребата на въглища, но други две страни - Китай и Индия, изпитват толкова крещящ глад за енергия, че използват 75 процента от произведените въглища в света. Т.е. колкото и ние, европейците, да позеленяваме, ако най-многолюдните страни залагат на мръсни производства, резултатът е лош.

При това освен най-голям потребител на въглища, Китай е световен шампион по производство на слънчеви панели и на чиста енергия - хидро-, вятърна, слънчева.

- Европа е най-бързо затоплящият се континент. Готов ли е Европейския съюз (ЕС) за явленията, до които води това - пожари, наводнения?

- ЕС може да се справи с проблема. Стара Европа е с най-гъстата метеорологична мрежа и тук най-бързо се отчитат всички климатични промени.

Европа научи уроците си по отношение на адаптацията към климатичните промени и влага най-много средства за запазване на баланса между природа и икономическа дейност.

Бяха направени и отстъпки. Природният газ беше допуснат като междинна стъпка в позеленяването на използването на енергия.

Европа отложи във времето въвеждането на емисионния стандарт за автомобилни газове Евро 7, което означава, че трудно ще се случи следващата стъпка - да махнем двигателите с вътрешно горене до 2035 г.

Засега има спад в инвестициите в електрически автомобили.

- Какво ще стане със зелената сделка, след като новият приоритет на Европа вече е отбрана и сигурност?

- Европа претърпя две войни - на Балканите и тази в Украйна, която продължава и в момента. Така че е наложително зелената сделка във вида, в който съществува, да претърпи сериозни промени. 

Брюксел бе принуден да признае допуснати грешки като тази - атомната енергия да бъде обявена за зелена. Това значи да зачеркнем катастрофите в Чернобил и Фукушима. Да не говорим за складирането на радиоактивни отпадъци, цялата радиоактивна инфраструктура, които остават хиляди години. 

Извършва се трансформация на зелената сделка. Въпросът е да се убеди големият капитал, че може да реализира големи печалби в чиста енергия, в екопроизводства.

Разчита се на алтернативи. Например слънчевата енергия, свързана в фотоволтаиците.

Те обаче категорично не са еко - включително и защото закриват големи земни терени, лишават естествения ландшафт от слънце.

- Какво мислите за добива на чиста енергия с вятърни централи в Черно море?

- Изобилна, евтина и леснодостъпна енергия са трите основни стълба за просперитета на всяка страна. Но няма да стане с перки на 20 км от нашия бряг.

На 20 км от Варна дълбочината е 30 метра, на 20 км от Созопол - 85 метра. Как при тази дълбочина ще се налеят основи за монтиране на перки?! А по-навътре в международни води вече изникват още по-сериозни проблеми с мореплаването.

Лягаш на плажа и гледаш перките в морето: Чудовищен скандал разтърси парламента БЛИЦ TV

Има обаче нетуристически райони в Черно море, без активно мореплаване. Там перки за алтернативна вятърна енергия могат да бъдат инсталирани без проблем.

Кой е той?
Проф. Георги Рачев е преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката.

Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки статии и книги.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук