Българският елит и след Освобождението, и сега, няма достатъчно капацитет да реши задачата. Когато нещата в една държава не вървят добре, трябва да има повече зрелища. Технологичното развитие е нож с две остриета - може да постигнете цели или да се нараните. Ако си поставим национална цел - народът да живее по-добре, ще уважаваме повече учените. Това казва проф. Николай Витанов пред СТАНДАРТ

- Проф. Витанов, празникът Трети март за поредна година като че ли повече разединява, отколкото да обединява българите. Според Вас на какво се дължи това? Или за да си отговорим, трябва да погледнем по-навътре в себе си?

- Прав сте, трябва да погледнем малко по-навътре в себе си. Ние, съвременните мъже, понеже сме слабият пол, трябва да можем да готвим.

Като слагате в една тенджера всяка година едно и също, какво различно очаквате да се получи? Не е само политическата подправка, но става дума за цялостния състав на гозбата, която приготвяме.

Трябва да се погледне по-дълбоко. Дълбочината на погледна зависи от гледната точна и аз ви предлагам това интервю да бъде от гледната точка на старата китайска философия за пътя. Всяко нещо си има път от началото до края. Така е и с нашия народ.

Трети март бележи края на движението на българския народ през една област, наречена пребиваване в Османската империя.

Сега българският народ върви по друг участък от пътя. Пак му е трудно, защото пак е разединен и пак му се иска да е нещо различно, но се получава нещо както винаги.

След Трети март българският народ попада в  друга обстановка - трябва да изгради държавата. Но държавата не е направена както трябва и начело не са застанали достатъчно опитни хора. Затова сега учим за национални катастрофи - Първа, Втора... Защо е така?

Защото не е имало достатъчно прозорливи хора, които могат да мислят. Имаме т. нар. Велики сили. Всяка от тях си гони интересите и това проличава още няколко месеца след Трети март, по време на Берлинския договор.

Българският народ е разделен на три парчета - българи, ромелийци и останалите в Османската империя тракийци, македонци и т.н. Българският елит не успя да се оправи с тази работа. Защо? Защото явно няма достатъчен капацитет да реши задачата.

Това е историческият урок от Трети март и последвалите години. А той за мен е: никога не поставяй да те управлява елит, който не може да реши задачите, които стоят пред него. Дали настоящият елит може да реши задачите си -  решавайте вие.

Датата Трети март е знаменателна. От тази дата един народ вече може да разпорежда със съдбините си както желае и това е празник.

Има много дебати сега трябва ли да се отдава почит на тези, които са водили войната, за да имаме независимост. Да тръгнем от гледната точка: какво е национален интерес - да бъде добре за народа.

В онзи момент националният интерес е бил освобождението и излизането от Османската империя. Кой го е подкрепял? Русия.

Кой е бил против него?

Всички други, които са имали свои национални интереси, гледали са да ги реализират. Националните им интереси не са предполагали, че ще има голяма българска държава на Балканския полуостров. Към онзи момент руснаците са действали в нашия национален интерес.

Когато помислите по този начин, това ви отвежда в една друга посока.  На Трети март това е било положението.

На този ден е добре да отдаваме почит на тези, които са водили тази война, чийто резултат е бил освобождаването на българския народ и излизането му от Османската империя.

- Какво мислите за идеята за смяна на националния празник и вместо Трети март, да го отбелязваме на 24 май?

- 24 май е също достойна дата за национален празник, но 24 май е свързан с духовността, а българинът в настоящия момент много по духовност не си пада.

Докато Трети март е някак си по-ясен - има една война, която завършва положително за нас и има реализиран национален интерес. Така че добре е двете дати да са национален празник. Аз по-скоро бих ви задал въпроса така:

Трети март - да, излизаме от Османската империя и e национален празник, а 24 май защо не е? Вие този въпрос задавайте на българската интелигенция, на българския управляващ елит.

Това е въпросът, а не кой е по-национален празник - 3 март или 24 май. И двата са национални празника от моя гледна точка.

Единият води до излизането ни от Османската империя, а другият отбелязва това, че ние сме създали азбуката, на която пишат милиони хора по света.

- Как ще коментирате темата с научните успехи, които българските учени правят и които не отекват така силно в обществото, както спортните или културни успехи?

- Тук е въпрос на тактика и стратегия. Някои народи уважават научните си постижения, други уважават повече постиженията в художествено-творческата дейност. Защо? Като се върнем назад, ще стигнем до един римски император, който много уважавам.

Той се е придържал към две хубави мисли - "Парите не миришат" и "Хляб и зрелища". Когато нещата в една държава не вървят добре, не се обръща много внимание на научните постижения, трябва да има хляб и зрелища, а много хляб няма.

Затова се обръща повече внимание на зрелищата. И творците на културата, на музиката, изобразително изкуство, театър, кино - те са на по-висок пиедестал.

При народите, които вървят по другия път, хората на изкуството отново са на пиедестал, защото и там трябва да има зрелища.

Обаче мислят повече за хляба и за онези, които разработват технологиите за производство, за изкарване на парите, които движат държавата. Въпросът е в настройката.

При нас, тъй като обстановката е относително бедна, неприятна, това трябва да бъде туширано. Тушира се чрез култура, изкуство, а не чрез научни постижения.

Ето защо научните постижения са по-малко уважавани, отколкото постиженията на културата и на изкуството. Въпреки че като погледнем държавите, които вървят по другия път - там толкова добре се грижат да има хляб, че и постиженията на културата и изкуството се оценяват много повече, отколкото тук.

- А какво трябва да се направи, за да може да се развие, да го наречем така, "научният патриотизъм" - да се интересуваме от това какво правят нашите научни дейци в България и извън нея и да се гордеем?

- Просто трябва да тръгнем по друг път. Трябва да си кажем - добре, сега трябва да имаме база, а после надстройка. Базата са научно-техническите постижения, а надстройката идва с културата.

По този начин да се обърне повече внимание на науката и технологичните постижения. Но за да стане това, трябва да има национална цел - народът да живее по-добре. За да се случи това, трябва да има все повече технологии, които да облекчават живота му.

И ето един начин да променим пътя, да поставим учените на по-предна позиция и те да не бъдат спъвани да работят. У нас българският учен е мачкан, но когато отиде в чужбина се вижда, че той не е никак по-лош от чуждите. Всичко е въпрос на организация, на държавна политика.

Това трябва да се направи и ще видите как нещата ще тръгнат на добре. Три правилни крачки и вече излизаш от зоната на здрача. Проблемът е, че даже три крачки не можем да направим.

- Какво може да ни провокира да направим тези крачки?

- Би трябвало да се замислим: "Добре, толкова години вървим по този път и къде стигнахме? Защо сме все последни?".

Явно това, което правим, не е правилното. Това трябва да ни провокира. Обаче тази мисъл, като не влиза в главата на определена част от интелигенцията, която би трябвало да управлява народа, как да стане? Това означава, че те имат съвсем други цели.

Целта не е народът да живее по-добре чрез развитие на националната наука и технологии. Целта е друга - аз да попадна за четири години във властта, да натрупам пари, за да си купя къща, вила, кола, да имам банкова сметка. И толкоз. Трябва да се смени посоката.

Но как да се смени, като посока не се сменя тъй лесно? Ами заради простия факт, че когато тръгнеш по пътя на това развитие чрез наука и технологии, ще има по-големи къщи и по-големи банкови сметки. Нали така е на запад?

Само че тази система се управлява доста по-трудно, а когато имате елит, който не може да управлява сложни системи, той гледа да държи системата в състояние, в което може да я управлява. Системата си стои и нищо не се случва. Какъв е изводът? Трябва да се промени нещо в елита. 

- Модерните технологии как влияят на този процес на движение на обществото? Телекомуникационните технологии се развиха много през последните няколко години. Това положително ли влияе на подрастващото поколение или е с отрицателен знак?

- Качвам се в автобуса и съм единственият, който не е забил поглед в телефона. Съвременното общество за това е общество, защото в него се образуват групи, които реализират цели. Ако всеки е забил погледа си в телефона, как да се образува група?

Ще се образува група във Facebook, ще си пишат и толкова.

Ще остане нещо във виртуалното пространство и нищо няма да се случва в реалното. Съвременните технологии, използвани неправилно, водят до по-голяма вреда, отколкото полза. И обществото като не взема мерки, проблемите се задълбочават.

Ето, сега младите гледат отрицателно на това да имат деца. Добре, няма да имат деца, но когато станат на по седемдесет години, кой ще им плаща пенсията? Тогава ще видят колко са сбъркали.

Технологичното развитие е нож с две остриета и зависи кое острие използвате. Може да го използвате да постигнете някакви цели, но може да сложите другото острие и да се нараните.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук