Математикът проф. Николай Витанов направи анализ на войната в Украйна. Ето какво пише той в личния си фейсбук профил за ситуацията на 2 март:

Кратка информация за войната за 2 март 2023 г.

АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ. ВРЕДНО E ЗА ЗДРАВЕТО ИМ.

Тук е място за технически анализи, а не за леене на чувства. Добрият анализ изисква хладнокръвие, а не леене на чувства. Трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че трябва да си гледаме националния интерес. Националният интерес с точно две думи и половина, ви го обясних: ползи за народа. И тъй, гледаме към тая война и винаги се питаме: А каква ни е на нас ползата от това?

Следим бавните процеси и то поред. Защото бавните процеси са тези, които ще определят изхода на войната. Войните текат бавно, а не са като на холивудски филм. Бавното протичане е в следствие на скоростта, с която вървят логистичните процеси. И като гледате логистиката, добре може да се ориентирате кое накъде отива.

Четете ли това, юрдечета, които сте игнорирали горната забрана. Днес ви разфасовах с огромни формули по въпроса за анализа на пандемията (виж другия пост – за пандемията, там е линкът към съответните статии с автор зловещият професор). Като реша, ще ви разфасовам и за войната. То имам и публикации по математическа теория на войната. Но юрдек не чете – юрдек кряка. Затова бива и редовно разфасован.

Така, нататък

Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската армия. Промени няма. Украйна е закачена на системи и и се влива толкова, колкото да се изпълнява стратегията последният руснак да убие последния украинец в конвенционална война. Не се влива повече, че ще почне ядрена война. Всичко е добре изчислено от гледна точка на американските интереси. Американците могат да смятат и ще си вземат своето. И руснаците ще си вземат своето. Ние какво ще вземем? Нищо. Нас ни разглеждат като един жалък донор но оръжие и като един още по-жалък донор на пушечно месо, като свърши украинското.

Процес 2: Логистиката на руската армия. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата продължават, както и досега. Тоест – продължаващо артилерийско превъзходство на руската армия и съпъстващи големи загуби в жива сила на украинската армия. Четете ли, какво пищят украинските войничета в Бахмут? Четете, четете.

Процес 3: Численият състав на украинската армия. Тоя процес не върви добре. Мобилизационните резерви в Украйна привършват. Ще съберем силици за един юруш. Трябва, иначе системите ще бъдат спрени. Западняците са практични – като видят, че няма вече пушечно месо, ще си стиснат ръцете с Русия и ще разделят Украйна. Ползи за нас? Люлеещи се по куките шарани и крякащи юрдеци, диво мразещи всичко наоколо.

Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Украинската инфраструктура продължава да отива по дяволите. Руската не е засегната. Руската икономика успешно се справя с всякаквите санкции. Украинската – ако бъдат спрени системите, веднага ше грохне. Тъй, че наливането на десетки милиарди трябва да продължава. Докога? Докато има пушечно месо за фронта.

Няма пушечно месо, няма юруши, няма как да оправдаваме десетките милиарди, дето ги изливаме. Разрушена инфраструктура, скапана икономика. За да има украинска победа, трябва руската инфраструктура и икономика да бъдат повече разрушени. Мислете с главите си, за да не ви наритат атовете

Процес 5: Надпраговият удар. И днес няма такъв. Гледаме сериалът „Прагът“. Руснаците опитват да го свалят, американците опитват да го поддържат достатъчно висок, но не толкава висок, че Русия да използва ядрено оръжие. За поддържане на прага относително висок, всеки ден се разходват украински войничета. Да мислим прагматично. Войничета ще има за пролетта. Ще има и за лятото. Ами после? После идва есента с есенния украински юруш. Логистиката ясно посочва накъде ще е юруша. Нали знаете колко градуса са пи радиана?

Процес 6: Съществени движения по фронтовете. Бахмут бавно бива обкръжен. Мариинка – също. Покрай Угледар украинската армия позакрепи положението. Резервите обаче не достигат, за да се държи фронта и той бавно се движи на запад. Тук промени няма.

Процес 7: Идеологическата борба. В Русия нещата са доста спокойни, ситуацията на фронта към момента е благоприятна, няма условия за масови безредици.

Проблемите са при украинците. Почваме да подготвяме почвата за падането на Бахмут. Американците отдавна казаха – абе украйнци, не ручайте жабетата при Бахмут, оттеглете се. Не, та не. Очертана се обкръжаване на повече от една украинска дивизия при Бахмут. Кланицата ще е страшна. Не знам как си го мислят украинските генерали, но от идеологическа и пропагандна гледна точка погромът ще е грамаден.

Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната скръб продължава. Че и траур. Няма фина национална пропаганда. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е пълна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които дори не знаят къде е Украина. Българинът е много по – осведомен, защото Украйна е под носа му.

И казва Витанов – оправете си пропагандата, гледайте реално на нещата. Но как да гледа реално на нещата шаран, хванат на голата кука. Куката го боде и той пищи, защото не става това, заради което се е хванал на куката. И разбира се – някой друг трябва да му е виновен на българския шаран. Кой – Витанов, разбира се. Защото Витанов му казва – не бъди шаран, слизай от куката, гледай реално на нещата.

Караме нататък

Политологията –(Ден 101)

Продължаваме с грандиозната фигура на политическия лидер. От днес почваме тичане по ъглите, за да разберем кой как вижда фигурата на политическия лидер.

Та, дотук изяснихме, че лидерът е авторитетен член на някаква група (най-общо казано), чието личностно влияние му позволява да играе съществена роля в социално-политически ситуации и регулация на взаимоотношения в групата (колектива). Значи, за да има лидер, трябва да има група. Не може Юрдечий дьо Шаран да си седи на дивана пред огледалото и да си мечтае: „Аз съм лидер,аз съм ли-и—идер!“. Ами не си. Като си сам, може да лидираш само задните си части към тоалетната (да го кажем на народен език).

Група, група трябва да има. И като има, трябва да имаш авторитет. Ама и това не стига. Авторитети в групата много, ама само някои от тях играят съществена рола в процесите. Другите авторитети играят несъществена рола в процесите. Има ли група, има разслояване. И излиза лидера и казва : „Няма такова нещо, всички сме равни“. Бе то, всички сте равни, ама някои са по-равни от другите, да ви го каже човек, дето десетки години всеки ден пише по много знаци за равенство (и за неравенство).

В древноста са смятали царете и пълководците за лидери. Тук таме и някои герой, ама добре е героят да е роднина на Зевс по права линия например иначе може и да не попадне в аналите, а ще изтече в каналите на историята. Прехвръкваме от античността през средновековието и се спираме къде? При чичко Маркс. Сега пак ще ви тормозя затова, че едно време ме накараха в Германия да чета Маркс и Хегел в оригинал. Жив ужас си беше, но оцелях. Маркс гледа на лидера откъм класовия ъгъл. Лидерът зразява интересите на съответната класа.

Хората правят историята, ни казва чичко Маркс, но мотивите за действията им са причинени от материалния живот на обществото и най-вече от неговата част, наречена икономически живот на обществото. На народен език казано, чичко Маркс не ни казва нищо друго освен – интереса клати феса. Икономическия интерес, клати феса на действието насам натам. Трябват и личности да поддържат и регулират, колкото могат клатенето на феса. Някои регулират клатенето умело и са велики лидери. Други – не толкова умело и не са тъй велики лидери.

Интересно, а! Чичко Маркс винаги е интересен, особена ако си го чел в оригинал и си посхванал туй - онуй. Спираме за днес. Утре – другите чичковци. Например чичко Макс Вебер. Ама кой пък е сега тоя. А-а-а-а-а, никой, никой, комшията, дето едно време в Германия си пиехме бирата в кръчмата с него. Юрдеците усещат, че нещо ги будалкам, но понеже юрдек – писател, юрдек – не читател, нещо им е смътно. Баварската бира, дето я пие Витанов е хубава, Санчо – рекъл дон Кихот. Ама тя и белгийската никак не е лоша, ваша милост – отговаря Санчо. И тъй върви животът.

Хайде стига за днес. Утре – още.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 57)

... Стационарната популация улеснява повишаването на стандарта на живот, но само ри едно условие, а именно, че нарастването на ресурсите и на консумацията наистина се осъществява...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

Да, ама тоз цитат Витанов го е взел отнякъде. Откъде? Ами пише го по английските кръчми. А-а-а-а, чакай, не беше по кръчмите, а в книгите на един човек дето горкият млад Витанов трябваше да чете след Маркс, че да схване как действа капиталистическата икономика. Ба-а-а-а, Витанов, ти не си би чел австрийската школа, бе? Чел съм ги, бе, чел съм ги, ама после.

Шото добрата стара Англия още я има, пък Австроунгарската империя вече я няма. И както си му е реда, човек чете първо дядо Джон Мейнард Кейнс. Ко е пък тоя, бе Витанов. А, никой, никой, дядото с кученчето, дето пихме чай с него в кръчмата в Кеймбридж. Ко-о-о-о, чай си пил? Серсем със серсем. Що не пи английска бира бе. А-а-а-а, английската бира и тя е хубава, ваша милост, съгласен съм.

Та какво ни казва дядо Кейнс. Да не нараства населението не е лошо (стационарно значи, че населението и не намалява, ама това са сложни думи, които се употребяват само по сръчмите в Кеймбридж, не и тука), стига ресурсите да растат. За целта трябва да няма значителни войни, казва дядо Кейнс. Ъъ-ъ-ъ-ъ-ъ, какво да кажем тук сега. Май магаренцето ще го наритат пак.

И трябва консумацията да расте, казва дядо Кейнс. И ей ви го магаренцето между атовете. От едната страна – война, от другата – свиване на консумацията. Ами, вдига рамене дядо Кейнс, магаренцето значи ще го наритат. Пак. И още какво казва дядо Кейнс по въпроса. То населението може и да не расте, казва дядо Кейнс, ама правителствата не трябва да нанасят поражение на народа с управлението си.

О-ле-лее-е-е-е, къш, къш оттука дядо Кейнс. Келнер, дай един Хайек бе, че тоя Кейнс ни изкара киселини в стомаха. И пасле едно парче фон Мизес на скара, средно препено, а за десерт едно парче торта Милтънфридманка, подправена с шума от Петрово. Що с шума от Петрово? Де да знам, такава е рецептата.

Както виждате, дядо Кейтс бързо може да причини киселини в стомаха. Авгличани, бе , англичани. Също като дядо Малтус и дядо Дарвин. Дядки. Какво ли Витанов толкоз ги уважава тези англичани. Изперкал е нещо, ваша милост, много книги е чел, а туй е вредно – приглася Санчо.

Стига за днес. Желая здраве и успехи и нека войната и вирусите да стоят далече от вас.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук