Часове след осмите поред извънредни парламентарни избори разговаряме с политическия психолог проф. Антоанета Христова. Според нея огромната победа на партията на Румен Радев се дължи на натрупаното от дълго време желание в обществото да бъдат наказани партиите в парламента - и управляващи, и опозиция.
И мотивацията за изчистването им е била толкова силна, че е преодоляла всички негативни кампании срещу доскорошния президент, сега партиен лидер.
Проф. Христова е категорична, че честни избори може да има ако се гласува само с хартиени бюлетини.
Според нея само от Радев и хората около него зависи успеха им, засега те имат шанс за 4 годишен мандат, предава "Труд".
- Априлско въстание, революция, политическо земетресение.... Какво всъщност се случи на 19 април, професор Христова?
- Аз ще го нарека много дълго време трупано желание за наказателно действие спрямо хората в парламента. Това желание не е от сега, а може би от последните три избора на парламенти.
Имаше желание гласоподавателите да накажат и това се отнасяше до големи групи от българското общество.
Наказанието нямаше обаче инструмент, с който да се реализира. Инструментът не винаги е абсолютна алтернатива, а е просто средството, което върши приоритетната задача - изчистване.
Сега се появи. И на практика повечето хора припознаха Румен Радев като инструмент. Това означава, че за него гласуваха първо фенове, хора, които наистина го харесват.
Защото реално погледнато той се държа много разумно по време на предизборната кампания, без големи грешки. И на второ място за него гласуваха хора, които просто го разглежат като възможност за изчистване на парламента от досегашното статукво, и управляващи до сега, и опозиция.
- Очаквахте ли тази голяма разлика между първия и другите?
- Аз не бях сигурна в тази голяма разлика. Бях сигурна, че ще победи и то с много. Но не бях сигурна колко. Последните две седмици, даже три, имаше страшна атака по социалните мрежи срещу Радев и Прогресивна България.
Бяха включени мантрите, че е човек на Путин, че ще обърне посоката. Моята лична преценка беше, че тази атака малко ще разколебае вота за него. Но, явно това средство не постигна целта.
Интерпретацията на този факт, е че мотивацията за изчистване е била толкова силна, че е преодоляла всички негативни кампании. Забележете, че много силен удар преживяват не само ГЕРБ, но и „Възраждане“, ДПС, БСП.
Единствено ППДБ ще се хвали, ако станат втори. То е въпрос на някакво аранжиране, но не е повод за хвалене, предвид шансът, който беше предоставен на ППДБ от протеста.
Сега те имат малко увеличение покрай мобилизацията на джензита, но в същото време станаха донори на Прогресивна България от разочаровани техни избиратели. Резултатът е, че никой не спечели и всички бяха наказани. Изчистване бе първа инженерингова задача на обществото, която то желаеше да се реализира.
- Защо го наричате инженеринг, професор Христова?
- Защото допускам има вече придобито знание от негативната практика след толкова много избори. Знанието, че е по-добре една партия да управлява, за да не се налагат управленски компромиси. Коалициите отслабват демократичната структура.
Защото принуждават партиите да обвързвайки се една с друга, да правят компромиси, с което се прехвърлят отговорности и правят слаби управления.
- Както беше правителството на Росен Желязков, съвсем пресен пример...
- Точно така. Изобщо последните ни правителства всичките са коалиционни, за мое голямо съжаление. Сърдела съм се на анализатори, които казват, че сме обречени на коалиционни управления. Защо?
Защо внушават това на хората? Защо правят държавата слаба по този начин? А не е ли редно един да поеме отговорността за думите и делата си и като сбърка, да бъде свален, защото това е демокрацията.
Един да поеме своята отговорност, което е обещал да може да го изпълни, ако не го изпълни, да му се покаже вратата. Това е здравословното поведение. Другото е игра на компромиси.
Видяхме до къде стигнахме с компромисите. Така че това, което в момента се случва би могло да бъде начало на здравословен процес.
- Според някои наблюдатели е завършил един период от развитието на България от 1989-та до 2026-та година. Споделяте ли тази теза?
- Не знам защо го делят като един период. В този период имаме много подпериоди, в които всеки имаше своя смисъл, своето значение, своите постижения и големи сривове. Като почнем с идването на демократичната власт, СДС, които след това паднаха поради много грешки. Огромната вина на СДС е, че не направи лустрация и си понесаха всичко, което последва.
Това беше огромен фал, защото след това хората от другата страна на барикадата постепенно се съвзеха и си взеха и икономическата и политическата власт, и така - досега.
Това са етапи, които доведоха до сегашното състояние, в което постепенно хората започват да се осъзнават и да развиват по-зряло разбиране за гражданин.
- Какво е то, според вас?
- Активността, критичността, а не фенското отношение към политиката. Да си фен на политическа партия, означава да се идентифицираш с нея само на емоционално ниво, без рационална критичност, отказвайки се от собствените интереси.
И тогава ти падаш на нивото на някакво емоционално същество, което нарушава представата въобще за човешки интелект.
Колкото повече си критичен и колкото повече даваш шанс, както сега се даде шанс, и същото време запазваш критичното си отношение и готовност да опазиш ценностите и интересите си, толкова повече си смислен и и осъзнат гражданин.
- Световни агенции започнаха вече да говорят, че Радев ще запълни празнотата, оставена от Орбан и ще бъде новият троянски кон на Русия в ЕС....
- За момента не дава такива индикации. Според мен, той много ясно се опитва да бъде младия Орбан.
Или пък по-точно казано, сегашният Модьор. Този тип поведение, което ни обвързва повече с Чехия, Словакия, Полша, Унгария може да присъедини България и така да се разшири Вишеградската четворка.
Т. е. ние да си намерим много по-близката до нас група. Много е важно да бъдеш в група и да не бъдеш сам.
Борисов не разбра пътя към Европа и битието на България в Европа като баланс между страните. Той реши, че ще отиде директно с големите, а големите имат своята игра.
- Самостоятелно правителство, абсолютно мнозинство... Това не е ли изкушение за някакъв вид авторитарно управление, някакъв вид мека диктатура, ако щете?
- Винаги има риск. И затова казвам, че критичността и контрола е от особено значение.
Медиите да си вършат работата. Радев в момента трябва да покаже действие. Аз често си задавам въпроса
ще продължат ли трите основни медии да бъдат толкова рамкирани?
В изборния ден особено в една от медиите, всички поканени гости бяха пропагандаторите на загубилите. Частните медии могат да си правят каквото искат, но обществените би трябвало да държат ниво на обетивност.
Трябва да се види много ясна промяна. И в същото време да се даде свобода и да се освободят от зависимостите.
- Някакъв реваншизъм може ли да очакваме от страна на Радев?
- Също би могло. Има риск. Затова казвам - критичност, критичност, критичност. Гледане нарушават ли се демократични ценности, много бързо алармиране за такива проблеми. И реакция на обществото. Това е демокрацията.
Всичко останало е по принцип да чакаме нещо да се случи. И след това да говорим в къщи и да не се опитваме да променяме средата.
- Машините отново бяха в центъра на вниманието в изборния ден, те направиха лоша услуга дори и на президента, която не можа да гласува от първи път с машина. И всеки път едно и също - едно тук е дефектирало, там викали техници, на трето място батерия няма...
Тези избори доказаха, че може да има честен вот само гласувайки с хартиени бюлетини.
Машините на практика създадаха шум и проблеми. И най-жалкото е, че чух сутрината човек, който е член на РИК, който каза, че невалидните разписки на машините не се отчитат.
Защото по принцип е прието, че машините нямат невалидни разписки.
Това изречение за мен приключва темата с машините. Не знам до кога и колко трябва, за да се разбере, че няма смисъл от това упражнение, което струва и пари.
- От 116 години БСП за първи път остана извън парламента, в него няма лява партия...
- Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи. Зарков се опита да обърне негативния тренд, но колко може да направиш за два месеца?
И то при конкуренцията на Румен Радев, който се одобрява от собствените ти избиратели.
При Радев има изявени бивши членове на БСП, които прокараха идеята партията му да бъде прогресивна, с лява идеология. Икономиката е дясна, но името и останалите ценностите за солидарност, са леви.
- „Прогресивна България“ може ли да я разглеждаме като някакъв прототип на бъдеща лява голяма партия?
- Можем. Но повече като либерална. Да, неолибералите са точно такива, с леви ценности.
Но имат десни политики. И то понякога по-десни от десните.
- Такива са ПП?
Но проблема между Радев и ПП е вече наличен, трудно можем да си ги представим заедно. Въпреки че това не значи, че няма да имат моментни колаборации.
- Дойде ли краят на политическата криза с тези избори?
- Ако няма някаква голяма грешка, ако не последват бързи и категорични действия, ако обещанията останат без реализация, може да се стигне до протести. Но, за сега надеждите дават много голям шанс за бъдещите действия.
Само от Радев и хората около него зависи успеха им. За сега имаме видим 4 годишен мандат.
Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, директор е на Институт за изследване на населението и човека към БАН.
