Радев недоволства: Развитието на България не става с тръби и асфалт
Президентът е на официално посещение в Естония, където ще участва в срещата на върха на инициативата за регионално сътрудничество „Три морета“
Развитието на България не става с асфалт. Това каза президентът Румен Радев в Естония. Той пристигна в Талин, където ще участва в срещата на върха на инициативата за регионално сътрудничество „Три морета“, като по време на форума ще приеме домакинството на инициативата от естонската страна.
Тя обединява 12 европейски държави, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море. Целта й е да насърчи инфраструктурната, дигиталната и енергийната свързаност в региона чрез съвместни проекти.
- Догодина приемаме председателството на инициативата „Три морета“, какви ползи ще донесе това за България?
- Първо, инициативата „Три морета“ обхваща държави със сходно историческо наследство, с близки проблеми, с които ще се сблъскват в бъдещето, нормално е и е логично заедно да инвестираме в това бъдеще. Основната цел на инициативата е развитие на енергийната, транспортна и дигитална свързаност, но аз не мисля, че нашите амбиции се изчерпват с тази цел. Затова поемайки домакинството на тази инициатива, която е президентска, от следващата година смятам да предложа и нови приоритети.
Считам, че инициативата би спечелила от едно концептуално разширяване и включване на образователната и научна свързаност като приоритет, защото не можем да мислим само в перспектива на полагане на тръби и на асфалти. Не само това е бъдещето.
Да, инфраструктурата е важна, но ако искаме да имаме икономика на бъдещето, ние трябва да вложим в научна и образователна свързаност, в изграждане на капацитет и свързаност между наши млади научни екипи, организации, университети. Защото аз не гледам на инфраструктурната свързаност като на цел. Тя по-скоро е средство за постигане на голямата цел.
А голямата цел е постигане на висок, устойчив икономически растеж и сходен жизнен стандарт с развитите европейски страни, базирано на ускорен преход към зелена и дигитална икономика, а това не става с асфалт.
Още един важен приоритет, който смятам да предложа, защото тази инициатива трябва да гледа вече извън нашите граници. Разширяването на географския обхват дава нова перспектива и дава по-добро положение на България вътре в тази инициатива, защото ние нямаме интерес да оставаме в географската периферия и инфраструктурните, енергийни и дигитални трасета да свършват на нашата граница. Те трябва да продължават към нашите партньори.
За това Гърция и Кипър са естествено продължение на тази инициатива, предвид на това, което минава по границата между България и Гърция, предвид на сериозните залежи на газ, с които може да се включи Кипър. Аз вече имах разговори в последно време с лидерите на тези страни и те с готовност биха откликнали на една такава покана, която смятам да отправя към тях.
- А относно критиките, г-н президент, че инициативата е част от начините на САЩ да имат по-силно влияние в ЕС?
- А вие какво лошо виждате в това да имаме по-бързо магистрала „Черно море“, да имаме по-бързо магистрала Via Carpatia, която всъщност минава от Видин долу до гръцката граница? Какво лошо има в това по-бързо и със средства отвън да стане тунелът под Петрохан? всички имаме изгода от това, всички имаме изгода да има реална диверсификация, да можем да избираме за доставчици на енергоносители по възможно най-добри цени.
Това което наистина искам да предложа и ще се боря като домакин е тази научна и дигитална и образователна свързаност да намери по бързо приложение, така че да може нашите млади хора, заедно с младите хора от тези държави да търсят общо бъдеще на базата на общи научни проекти. Ние трябва да имаме много по-големи амбиции. Трябва да изграждаме солидна образователна и научна инфраструктура и това може да бъде една от ползите от тази инициатива.
- Колко средства са кумулирани в инвестиционния фонд и какъв ще е българският принос по тази инициатива?
- Полша вече има по-солиден принос – 500 млн. евро, но България и другите страни засега минимумът е 20 млн. евро, като САЩ са се ангажирали да инвестират 1 млрд. долара, при положение, че всички страни дадат принос към общия инвестиционен фонд. Това е критично малко на фона на всички проекти за инфраструктурно развитие, но тепърва ще се търсят средства.
Източник: Нова телевизия
Последвайте ни
13 Коментара: