Поводът за нашия разговор с Георги Мамалев е, че той за пръв път споделя едни от най-смешните случки в своята кариера със своите почитатели в книгата си „Усмихни се, човече!“ (издателство "Книгомания"). Тя е написана в съавторство с Весел Цанков и излиза в популярната поредица „Любимци на публиката“. Сред героите в тези истории зад кадър са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други обичани артисти.
От кого ли е наследил находчивостта и комедийния талант? И отговорът на този въпрос е скрит между редовете на книгата. В „Усмихни се, човече!“ липсват единствено скучни пасажи за прескачане; томчето е богато илюстрирано и се чете като сборник с анекдоти от първата до последната дума.
 
Георги Мамалев разсмива и с неизвестни подробности около снимките на култови филми като „Господин за един ден“ и „Оркестър без име“, с истории от театралните гастроли на легендарната постановка на Младен Киселов по „Опит за летене“ от Йордан Радичков. Разбира се, актьорът е отделил подобаващо място и на успехите си с пародийната формация „Иръпшъните“, с „Клуб НЛО“ и с моноспектаклите.
 
- Жоро, защо си толкова ядосан, това не е типично за теб?
- Преди да поговорим за книгата, нека си кажа. Възмутен съм от отношението или по-точно от липсата на отношение на ръководството на Столична община към парковете, и по-точно към Южния парк в София. Защо тези, които отговарят, получават пари за това, като нищо не правят. Асфалтът на алеите е разбит, човек може да се пребие винаги. Южният парк се разпада и отговарящите за него трябва да си размърдат меките части. Езерата са в катастрофално състояние, за мръсотията и тинята да не говорим. Вътре в парка кой каквото си иска прави – строят се барачки, колибки, няма никакъв контрол. Южният парк е оставен на самотек, явно искат да се срине окончателно. Аз живея наблизо и виждам с очите си какво става. И това, което се случи с детенцето на година и половина, някакъв луд велосипедист да му нанесе такива травми, да го потроши, това е защото вината е на Столична община. Никакъв контрол! В Южния парк се карат колелета със страшна скорост право срещу гражданите, всички сме застрашени и този случай с милото малко същество, което пострада, не е единичен, през зимата блъснаха пак една баба, а и ще има още много. Гладна стачка ли трябва да обявя, за да ни обърне внимание Столичната община. В събота и неделя се появява някаква конна полиция и след това ние там дълго време не можем да се отървем от миризмата и фъшкиите, които са оставили. Бива, бива безхаберие, ама това тук е върхът!

- Дай да поговорим за твоята книга „Усмихни се, човече!“…
- Е, това не е книга, връх на литературното изкуство, има известна хронология на събитията в моя живот, интересни, забавни и смешни случки. Според мен, разбира се. Случки зад камерата, зад завесата, зад… сцената, най-общо по време на репетиции, представления, турнета и всякакви пътувания. С хора, които вече не са между нас, и всичко е с усмивка към читателите. Това е важното.
 
- А чия беше идеята за тази книга, която написахте с Весел Цанков?
- На „Книгомания“, за което съм много благодарен. Миналата есен ни извикаха с Весел Цанков на разговор. А ние с Весел си работим заедно от дълги години, някъде към 20 години съвместна дейност. Ще ти припомня, че беше сценарист на „Клуб НЛО“. А как стана ли? Ами аз говоря, а Весел записва и така. Никак обаче не е лесна работа и затова, като ме питат ще има ли и втори том, някакво продължение на книгата, аз твърдо отговарям с „Не“. След този опит започнах да разбирам писателите – не им е лесно, нали?! А и аз си имам предостатъчно моя си работа. Ей сега излизам от репетиция на пиесата „Опит за летене“ с режисьор този път Стоян Радев. Играл съм в тази пиеса на Радичков през далечната 1979 г. Щях да кажа, че аз съм най-стар, обаче участва и Марин Янев, така че той е доайенът… Има обаче едно творческо спокойствие, добре сме в театъра сега, макар че на директора никак не му е лесно, така ми се струва. Важното е, че се справя.

- Този път обаче играеш с много млади колеги, нали? А ти обичаш…
- Точно, дори повечето от тях са на годините на синовете ми. Много е приятно. Защото освен млади са и талантливи, пък и амбициозни. Общо ми се събират участия в 9 постановки. Не е малко. Имам енергия. Силен съм. Ще кажа, че смехът, който предизвикваме, е някак си интелигентен. Радвам се. Изпитвам удоволствие.

- Научих, че ще ходиш с едно шоу с Тончо Токмакчиев в Барселона. Жалко, че твоят приятел Христо Стоичков не живее вече там…
- А, ние с Камата сме си приятели и се виждаме винаги, когато може. Между другото, с това шоу ще пътуваме и из нашата страна, така че всички могат да го видят.

- А друг твой приятел, пак звезда от спорта - волейболистът Любо Ганев, не пропуска случай да каже, че винаги знаеш най-новите вицове…
- А, ние сме голяма двойка с него. Гиганти. Той е 210 сантиметра, а аз съм само 159 сантиметра. А, какво ще кажеш!? Незабравими сме (смее се)! И Любо има чувство за хумор, затова си допадаме. Интересен човек е.

- Нека се върнем към книгата.
- Иска ми се да има интерес. Написахме я с голямо желание просто да предизвиква усмивки, а и да припомним случки с големи наши артисти.

- Всъщност кое е най-смешното, което обаче не влиза в книгата, едва ли сте успели да вкарате всичко преживяно през годините?
 - Е, знам ли?! Много, много са случките. Ето, например отивам да си купя вестник и един мъж на средна възраст ме оглежда и ми казва – познах ви, какво работите?! (Бурен смях.) Имам и друг случай. Пазарувам в магазина, срещу мен тръгва някакъв зачервен мъж, май се беше карал с продавача, и на вратата на излизане се вторачва в мене и ми вика: Само ти ми липсваш! Е, имам и много случаи, все смешни, с Парцалев, с Калоянчев, с моите приятели от „НЛО“, от „Оркестър без име“… С Борянчето Пунчева също имаме общи смешки…
 
тя нали ми беше годеница в един известен филм
 
 Сега работи жената, и то много професионално. А, ето, сетих се за моята учителка по танци, когато участвах в „Дансинг старс“. Тя беше май 18-20-годишна. Идва при мен и ми казва: „Жоре, снощи си мислих за теб. На мен, естествено, ми стана много приятно, но тя добави - пресметнах, че ти си точно 6 години по-млад от баба ми! Не се въздържах и се намръщих – момиче, такива работи не се говорят (смее се)! Предадоха ми и че едно детенце, като ме видяло по телевизията, се развикало: „Мамо, мамо, ела да видиш Нормалев… Нормалев!“. Хубаво беше, че преди години, като ме срещнеха деца, ме поздравяваха с „Жоре, здравей“!, а сега със „Здравейте, г-н Мамалев“! Все пак по-хубаво е да си млад! Пък и богат…

- Абе, как минаваш между капките, хората те обичат и за теб няма лоши думи?
- И аз съм като моето куче Чарли, което бях оставил в родното си село Мамарчево и където има ли лай, знам, че е то там и обикаля. И аз съм така… Обикалям, жив съм… Веселие да има.

- И съпругата ти Ели продължава да се забавлява от съвместния ви живот май…
- От 1981 г. сме женени. Тя е адвокат и продължава да работи, гледа си и цветята, които много обича. Внучката ми Катрин в края на юни ще стане на 4 г., много е сладка, много е забавна… Абе, добре сме, няма скандали, работим всички, и двамата ми синове са тук, в България, дано сме здрави и това е. Идва лятото, обичам слънце, ставам мрачен чак през октомври и ноември, зимата не е моят сезон. Очаквам да си почина в Созопол, такива са ми плановете, да видим. Животът е хубав, ама не аз да го описвам…
 
Интервю на Елена КОЦЕВА

ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!