Отчуждението у нас взема застрашителни размери. В същото време съчиняваме демони в главите си за психично болните. Трагедията в Нови Искър трябва да ни е като обеца на ухото, но вече сме целите в пиърсинги. Това казва в интервю за в. "Монитор" директорът на Специализираната болница по психиатрия „Св. Иван Рилски” в Курило д-р Цветеслава Гълъбова.

Коя е тя?
Д-р Цветеслава Гълъбова е родена в София. Първоначално три години учи стоматология, но после кандидатства отново, на първо място е сред приетите медицина и защитава специалност „Психиатрия“, която е била нейно желание от ученическите години. Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 година. От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от пет години е неин директор. От декември 2014 г. е и национален експерт на Българския лекарски съюз по психиатрия.


                               Д-р Цветеслава Гълъбова

- Д-р Гълъбова, поредна трагедия сполетя Нови Искър след брутално убийство. Можеше ли да бъде предотвратено това?
- Не мога да дам конкретен отговор на този въпрос. Но мога да кажа, че както този случай, както и другите, засягащи хора с увреждания, не говорят добре за нас като общество. Причината е, че ние не минимизираме рисковете от подобни трагедии. За мен е дълбоко неморално и недопустимо чрез благотворителност да се събират средства за лечение. Смятам, че благотворителността трябва да има друга насоченост. Не приемам това за нормално в 21 век, и то в европейска държава. Все пак сме декларирали, че приемаме ценностите на Европейския съюз, към който се присъединихме преди години. Не мога да кажа дали тази трагедия можеше да се избегне на 100%, но тя показва, че със сигурност не сме направили всичко необходимо, за да не се стигне до ужасяващата развръзка.

- В случая мъжът е бил от една страна с психично заболяване, а от друга с туберкулоза. Как си обяснявате подобно нещо в 21 век, защо не са взети мерки?
- Страшно е в 21 век да има такова заболяване. Ние не знаем как е лекуван този човек и изобщо дали изобщо е лекуван. Но отново казвам, че това е показател за нас като общество.

- Знаете ли изобщо дали е получаван сигнал за този човек, имало ли е подадени жалби?
- Не мога да ви кажа. Обикновено хората бъркат психиатричните лечебни заведения с места за лишаване от свобода. За да бъде лекуван пациент с психично заболяване против волята му, а не доброволно, е необходима санкция от съда. Това може да стане, ако се смята опасен за себе си и околните. Ние сме само изпълнители. Не случайно Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията проучва и тези места, когато прави своя мониторинг. Защото, когато човек се лекува против волята му, това трябва да стане само със съдебно решение. В случая няма защо ние да сме уведомявани. Процедурата е да се изпрати сигнал до прокуратурата или полицията - от близки или съседи.

- Но никога този човек не е бил лекуван или диагностициран?
- При нас със сигурност не, за други места не мога да кажа.

- Това не говори ли за голям пропуск?
- Пропускът е дотолкова, че когато проблемът е от такова естество, е логично близките да потърсят помощ. Но в обществото ни това веднага би дамгосало цялото семейство. Наблюдението ми е, че години наред близките крият, че имат такъв болен в семейството. Правят всичко възможно да отричат или пък лекуват болния някъде тайно.

- В случая съседите също коментираха, че са усещали, че има нещо.
- Да, но никой не се е заинтересувал по човешки с какво може да помогне. Много лошо впечатление ми направи това лепване веднага на етикет. Чух как един мъж каза: „Ами тя и майка му не беше нещо на център“. Питам същите тези хора защо не са се опитали да помогнат, да се загрижат, да попитат с какво да бъдат полезни. Никой не го е направил. Българинът обикновено стои отстрани и гледа сеир. Щом не засяга семейството му, не го интересува. В същото време научаваме, че майката събира пари във Фейсбук, защото явно има огромен финансов проблем. Така че ние освен като държава, имаме и много сериозен проблем на личностните взаимоотношения. Отчуждението у нас взема застрашителни размери. Социалните мрежи създават едно измамно усещане, че общуваш. А там ти просто комуникираш. Общуването е нещо съвсем различно. Там влагаш емоция, а в комуникацията просто лайкове. И резултатът е налице.

- До къде може да достигне агресията в такива случаи и при такива пациенти?
- Тепърва ще се уточни дали става дума просто за агресия. Ако се касае наистина за болест, то тогава мотивираната агресия може да е по съвсем друг повод. Ако е причинена заради психично разстройство, всички действия на болния може да са на база неговите болестни изживявания. Това, което си измисля и възприема по погрешен начин.

- В случая обаче убийството е извършено с брадва, не с огнестрелно оръжие. Не е ли възможно все пак да избягаш, да се защитиш?
- Все още не е ясно нищо, може да се окаже, че престъплението е извършено през нощта, когато всички са заспали. Те са в различни стаи, така че се случват такива неща. Разбира се, всичко ще се изяснява тепърва. Но ако излезем от контекста на конкретния случай, имаме много сериозен повод да се замислим. Всеки един от нас в личен план и като общество. Дамгата, която се постави за психично болните, не води до нищо добро. Стига се до това хората да крият, ако си спомняте как преди години военен изби семейството си. После се оказа, че двете момчета са психично болни. Години наред се е старал да го скрие, защото ще е посочен. Когато се знае, че в семейството има болен и ако се случи нещо, веднага хората си казват „ама той нали е луд“. Психично болните хора са като нас. Може да реагират остро, както всеки друг. По-скоро ние трябва да се страхуваме повече от психопатите по улицата, които вършат каквото си искат и живеят с чувството за безнаказаност. Те са по-страшни.

- Случаят в Нови Искър трябва ли да ни е като обеца на ухото?
- Трябва, ама май обеците станаха много. Вече целите сме в пиърсинги.

- Какви мерки да се предприемат оттук насетне?
- Много са. Не са само институционални.

- Какво да знаят самите семейства, за да не се страхуват, за да не се срамуват?
- Много е лесно да се каже отстрани на тези хора да не се страхуват. Страховете се пораждат от незнание. А по мое мнение българите са с твърде ниска здравна култура. Смея да направя това обобщение от опита си. За това говори и процъфтяващото антиваксърско движение. Културата ни пък по отношение на психичните болести е на потресаващо ниско ниво. Там се съчиняват демони в главите на психически здравия българин и до дамгосването има само една крачка. Имаме много народопсихологични проблеми. Но бих казала дори, че това са проблеми от цивилизационно естество, които са оставени на естественото им решаване. Затова ще трябва да изчакаме да отминат 2-3 поколения. Но ние нямаме толкова време. Мисля си, че трябва да вземем мерки по повишаване здравната култура на българина. Да се покажат добрите примери, да проумеем, че интернет не е нашият живот. В реалния живот се случват много повече неща. Да бъдеш общителен и общуваш в реалния живот, е може би по-трудно, но пък удоволствието от това да си помогнал и да си бил в жив контакт е много по-голямо от това да сложиш палец или сърчице.

- Самият здравен министър наскоро заяви, че половината психиатрии у нас са в окаяно състояние. Стана ясно, че ще се отпуснат пари за ремонти, но какво да се направи, за да имаме действаща психиатрична помощ?
- Трябва да се направи реформа, но това отнема време. Но аз като данъкоплатец съм против да се наливат пари в нещо нереформирано. Аз лично оприличавам някои от тези лечебни заведения на мъртъвци. Като ги реформираме, те ще бъдат мъртъвци в целофан. Трябва да правим нещо с идеята какво ще се случи след време, да има визия за бъдещето.

- Колко специалисти липсват у нас?
- Поне още 150, но говоря за психиатри. Липсват и много психолози, социални работници, но те трябва да бъдат мотивирани с адекватни възнаграждения. Работата с болни хора е тежка. Най-тежкото е общуването с човек с проблеми, това те изморява психически и физически. Затова са необходими повече кадри, само така ще се осигури пълноценна почивка на работещите. Не да карат по три поредни дежурства. Нужна е армия от обучени психолози, социални работници, кадровият потенциал трябва да е много голям.

- Започват ли да се изострят психичните разстройства наистина с идването на пролетта?
- По статистика пролетният и есенният сезон са периодите, в които се забелязва повишение на обострените случаи на психични заболявания - депресии, панически кризи и др. Най-добре е тогава да потърсят помощ от специалист, и то възможно по-бързо. Навременното реагиране дава по-добър терапевтичен ефект. Нека се доверяваме повече на нашите лекари. Българските лекари са отлично подготвени специалисти. Затова съм против хуленето на образователната ни система. Не забравяйте, че българските лекари и сестри са изключително търсени в чужбина и европейците, които не харесват образователната ни система, в същото време доверяват най-скъпото си на нашите медици.