Какви са възможните коалиции в парламента след предстоящите избори ? Добър ход ли е референдумът в ГЕРБ, който трябва да посочи възможните партньори в управлението на партията ? Какво би станало, ако все пак ГЕРБ и БСП се опитат да направят голяма коалиция? Промяната в АБВ дава ли шанс на партията? Тези и други актуални въпроси коментира пред "Стандарт" социологът Живко Георгиев
- Г-н Георгиев, как гледате на вътрешно-партийния референдум на ГЕРБ с кого да управляват и кои са естествените партньори на партията?
- Има такива прецеденти, БСП прави наскоро подобен референдум - и за кандидат-президента, и с кого да се коалират, и прочие въпроси. Не е нещо ново, но по-важното е как ще употребят резултатите от това допитване. Доколко ще могат да извлекат единна по посоката си информация. При всички случаи определям този референдум като опит на ГЕРБ да спре тенденцията към отчуждение на своя електорат, каквото се видя на президентските избори. И в крайна сметка това е и част от подготовката за предстоящите парламентарни избори. Правилен ход. Подобни вътрешни избори направи навремето СДС, когато трябваше да се посочи кандидат-президентът на сините. Оказа се удачно, Петър Стоянов стана президент.

- Цветан Цветанов заяви убедено, че ГЕРБ ще има стабилно мнозинство в следващия парламент. Това възможно ли е според вас?
- Най-добре го знае Цветанов. Това трябва да се разглежда като призив към мобилизация на електората. В крайна сметка няма никакво историческо значение кой какво е казал, важни ще са само резултатите на изборите. Това е послание към поддръжниците на ГЕРБ, които са доста обезверени след загубата на президентските избори и има за цел да ги мобилизира, да им вдъхне самочувствие в аванс.

- Добре, да приемем, че ГЕРБ печели, но по всички прогнози няма да има абсолютно мнозинство. Какви са опциите за общо управление, кои са възможните партньори от тези партии, за които се предполага, че имат шанс да влязат в парламента? Например Брюксел не приема патриотите, с ДПС очевидно мостовете са скъсани. С кого тогава ще управлява ГЕРБ?
- Първо, не е сигурно че ще има управляващо мнозинство около ГЕРБ и с ГЕРБ. Единственият вариант, който на този етап изглежда лесна формула (лесна аритметически, не политически!) за мнозинство това е някакъв вариант на голяма коалиция БСП-ГЕРБ. Но не мисля, че социалистите са склонни на подобен вариант. А не съм сигурен и дали в ГЕРБ ще преобладават силите, които биха го приели. Отгоре на всичко това може да бъде самоубийствено и за двете партии. Така че голям избор няма.

- А вариант ГЕРБ да управлява с някой от малките партии?
- Ами нека да пробват. Имат вече опита от управление с малки играчи. Видяхме какво се получи. А сега ще бъде много трудно отколкото в сегашния парламент.

- Ако БСП пък спечели изборите, какви са нейните варианти за управление? Корнелия Нинова обяви, че партията й е готова да управлява страната, но с кого?
- Тези и на ГЕРБ прогнозите ми напомнят поговорката за рибата в морето и тигана. Това е най-безперспективното мислене и за двете ни най-големи и солидни партии. А те имат една основна задача пред себе си – да осмислят няколко въпроса – какво се промени в обществото, какво се промени в тяхното влияние, защо едните загубиха президентските избори, защо другите ги спечелиха? Нито един от тези въпроси няма лесен отговор. И е нужно доста сериозно интелектуално упражнение, за да се извлекат верните поуки. Едва тогава партиите могат да се представят в рамките на най-добрите си възможности на парламентарните избори. Ние още не сме сигурни, и едва ли някой е сигурен, каквото и да се твърди, колко партии влизат в парламента, кои ще са те. Нека да видим. Едва тогава е възможно да се мисли. Разбира се, най-естественото е ГЕРБ да разчита на коалиционни формули с десните, влезли в следващия парламент, а БСП да търси коалиция в част от левите патриоти. Но в случая избирателят ще посочи верния курс по начина, по който е гласувал.

- А "Воля" на Марешки, ако влезе, с кого ще играе?
- Неясно е засега. Навярно Марешки ще търси някакви опции, но едва ли ще се ангажира още в предизборния период с твърди решения за коалиции след вота. Моите наблюдения показват, че е по-нравствено партиите предварително, още преди изборите да оповестят евентуалните си следизборни партньорства, но пък за сметка на това е губещо мероприятие от електорална гледна точка.

- А какво е бъдещето на новите проекти като „Да, България", които не искат да бъдат нито леви, нито десни?
- Само по заявките отначало е трудно се определи коя партия каква е. Дали си ляв или десен проличава, когато си във властта и предложиш политики. Когато имаш лостовете на управлението и практически ги прилагаш. В опозиция всички могат да бъдат леви или десни. Какво е бъдещето на „Да, България"? Има предпоставки за политическо бъдеще до такава степен че да се окажат в следващия парламент, но още са много-много в зародиш. Има безкрайно много неизвестни – дали ще работят заедно с ДСБ в някакъв формат, за да вдигнат покрай него още 1-2 процента, каква кампания ще направят. Ще им е трудно, защото въпреки че са нова формация, те нямат предпоставки да бъдат възприети като антисистемни - нещо което дава по-добри стартови позиции на новите формации.

- Промени настъпиха и в АБВ, смениха се знаковите лица на партията. Това ще доведе ли до рестарт и по-сериозно присъствие в политическия живот?
- Да не се правим на Ванга, много е рано за прогнози, но при всички случаи се появяват нови възможности за динамизация на процесите в лявото. Появяват се шансове за по-лесно партньорство с БСП, което да бъде от полза и за двете партии. Конкурирайки се, те могат да разработят нови инструменти в лявата политика. Има конкуренция между тях, но в същото време и възможности за партньорство. Това е печелившото развитие на лявото и то трябваше отдавна да се случи. С АБВ досега то не се получаваше заради обремененост в личните им отношения, драми в миналото, травми от вътрешнопартийни сблъсъци и т.н. С промяната АБВ получава безспорно шанс. Това е мъдър ход на Първанов и другите оттеглили се знакови личности. Това е и един добър урок към много други партии.

- БСП предлага нова икономическа политика – създаване на фонд „Индустрия", възраждане на кооперативното движение. Как ви звучи?
- При всички случаи има потенциал в тези идеи, при условия че се прецизират и доразработят. БСП трябва да намери адекватна за състоянието на обществото ни и спрямо новите световни реалности версия за лява политика в областта на икономиката. Световното ляво още не го е намерило този верен път. Неолиберализмът е в безспорна криза от 2008 г., но левите не извадиха нищо в своя полза и не се възползваха от шансовете, които се разкриха пред тях в тази криза. В тези идеи има смисъл, защото българската икономика е заплашена от деиндустриализация и загуба на конкурентноспособност в този силно развит икономически свят.

- Какъв служебен кабинет трябва да подреди Румен Радев, за да оправдае доверието – за него гласуваха далеч не само от ляво, които сега очакват да видят и оценят избора му.
- Според мене никой няма някакви супер очаквания към този служебен кабинет. Не се забелязаха някакви ефекти от предишните служебни правителства върху позициите на ГЕРБ. А Плевнелиев беше не просто свързан с ГЕРБ, той беше излъчен от ГЕРБ. Няма нищо драматично. Този служебен кабинет ще има живот два-три месеца и неговата основна работа, както е и задължението на всички служебни кабинети, е да създаде нужните предпоставки държавната машина да работи и да осигури възможности за провеждането на честни избори.

- Тръмп, Путин и новата политическа ситуация в света – ще бъде ли използвана в предизборната кампания?
- Много явно никой няма да ги използва, защото това не е печеливш ход. Но безспорно ще има нюанси, при това не само сред леви, но и сред десни. Очакваме да видим кой как ще разчете своите шансове в сегашната ситуация. Иначе не се съмнявам, че по-голяма част от политическите игри ще се мъчат, поучени от президентските избори, да работят за балансирани отношения и с едните, и с другите. Едностранните обвързаности не са печеливши по време на избори.