Стефка Янорова е кръстена на баба си по майчина линия, която вече е в рая, но продължава да бди над внучката си. Талантливата и красива актриса от военната трупа, която обира овации и по други сцени из родния Бродуей, е настроена като че ли по-философски по празниците. Но привидното безгрижие по това време на годината никак не й пречи да бъде пределно откровена - особено към политиците, които се опитват да налагат послушание.
Стефка ненавижда посредствеността и притежава железен характер, макар че изглежда като истинска звезда - очарователна и изкусителна в своята ярка женственост. Преминала е през доста перипетии на професията си, докато играе в Сливен и Плевен и снима почти във всички тв сериали и още в сума ти филми. Мъжът й, д-р Петър Трендафилов, е уважаван хирург и страхотен театрал - въпреки пагоните, постовете и шефството на четири от мисиите ни в Афганистан. Докато учи медицина, участва в драмсъстава на академията. Стефка разказва, че дори се канел да кандидатства във ВИТИЗ - но само за да разбере биха ли го приели. Иначе докторът, който пее и свири на китара, е роден, за да лекува и спасява животи.<br /> <br /> <strong>- Кога сте усетили закрилата на свети Стефан?</strong><br /> <br /> - Когато &quot;блъснах&quot; един автомобил. Бях дете - пресичах и си мислех, че всички са длъжни да спират, когато минавам. Човекът ме беше видял отдалече и беше намалил максимално, но... Имам и морски изпълнения - щях да се удавя почти на брега.<br /> <br /> <strong>- Идвало ли ви е наум да се прекръстите на Стефана?</strong><br /> <br /> - Да. Много активно, но се спрях на време. Защото всяка промяна в името влияе на съдбата. Вярвам в това. И дори се преборих да остана Янорова - защото имаше вероятност да бъда Иванова поради разни документални неуредици в родовия архив. Щом разбрах за тази опасност, веднага скочих. Казах &quot;Това няма да стане&quot; и хукнах да се разправям. Прибрах се с нов паспорт, бутилка шампанско и любимата ми фамилия.<br /> <br /> <strong>- А чие име носите?</strong><br /> <br /> - На баба ми Стефка, която за жалост вече не е между живите, но продължавам да усещам присъствието й, силата на духа й. Беше изключително борбена и оправна жена. Надявам се да съм прихванала нещо от нея. Беше от зодия Козирог - желязна.<br /> <br /> <strong>- Даваше ли ви съвети?</strong><br /> <br /> - Винаги. Но съм й най-благодарна за това, че постоянно ме подкрепяше във всичко и по всякакъв начин. Тя е моят ангел пазител. Беше на солидна възраст, когато вече се появих на професионална сцена. Гледаше много внимателно. И тъкмо когато очаквах, че някои от уж по-модерните представления нямаше да й харесат, се случваше тъкмо обратното - коментираше ги много точно.<br /> <br /> <strong>- Тя беше ли на ваша страна, когато поискахте да станете актриса?</strong><br /> <br /> - О, да. Но аз не съм от тези &quot;откакто се помня, все пея&quot; или &quot;винаги съм искала да бъда артистка&quot;. Решението дойде, когато гледах в Армията &quot;Господин Пунтила и неговият слуга Мати&quot;. Тогава вече играех в самодейния състав, но имах и други виждания за бъдещето си. Но след спектакъла осъзнах, че точно това желая да правя. Баба ми, майка ми и баща ми веднага разбраха за какво мечтая и как ще постъпя с живота си по-нататък.<br /> <br /> <strong>- Нима ви тресяха и други мераци?</strong><br /> <br /> - Понякога си мислех, че ще съм сносен преводач. Завършила съм френска гимназия и се пробвах още като ученичка с някои текстове.<br /> <br /> <strong>- Оказа ли ви влияние поетичната атмосфера на родната ви Стара Загора?</strong><br /> <br /> - Вероятно. Но за мен особено важно беше общуването с учителката ми по литература - госпожа Горанова. Поклон пред нея за цял живот. Изключителна жена. Голям ерудит. Научи ме не само как да чета и тълкувам произведения, но и на твърде важни неща за живота. И до днес поддържаме връзка - често си обменяме информация за книги, каня я на мои премиери. Скоро бяхме с Васил Михайлов в Стара Загора - тя дойде да ни гледа.<br /> <br /> <strong>- Вдигахте ли купони с другите Стефановци от вашия клас във ВИТИЗ - Вълдобрев и Денолюбов?</strong><br /> <br /> - Да, разбира се. Въпреки че на 27 декември вече бяхме във ваканция. Но затова пък сега Денолюбов създаде традицията да ни събира у тях. Когато нямам гости, сме там.<br /> <br /> <strong>- С Вълдобрев сте съученици от гимназията - беше ли той човекът оркестър още оттогава?</strong><br /> <br /> - Все още не беше разгърнал всичките си таланти. Той е с година по-малък от мен - беше в английска паралелка. Аз му бях какичка -<br /> <br /> <strong>юрках го да носи кофи с десертно грозде по бригадите</strong><br /> <br /> Така че винаги се отнася с голямо уважение към мен. А и аз към него. Въпреки че бяхме в различни самодейни трупи, които, естествено, живееха в конкуренция. Стефан беше при Ради Радев, а аз - в &quot;Слово, мимика, жест&quot;, с ръководител Петър Бонев - гайдаря, който свири пред университета. Изключително благодарна съм на Пушо - ние така го наричаме - защото ни научи на много неща. Водеше ни по лагер-школи, където общувахме с природата и най-вече - на театър в София. Това се оказа от огромно значение - така попаднах на &quot;Господин Пунтила&quot;.<br /> <br /> <strong>- Коя беше първата ви роля в Армията?</strong><br /> <br /> - Влязох да замествам забременялата Стефания Колева в &quot;Четвъртата сестра&quot;. После пак тя се разболя и трябваше да поема ролята й в &quot;Трамвай &quot;Желание&quot;. Назначиха ме след три години.<br /> <br /> <strong>- А в киното?</strong><br /> <br /> - В &quot;Племенникът чужденец&quot; на Мариана Евстатиева. При първото ми кандидатстване във ВИТИЗ ме скъсаха на четвъртия кръг за актьорско майсторство. Продължавах обаче в &quot;кукли&quot;. Но пък се успах за изпита по литература - Господ си знае работата. Та тогава отидох на пробни снимки и така влязох в продукцията.<br /> <br /> <strong>- И на следващата година попаднахте при самия Крикор Азарян... Какво ви каза той, когато ви прие?<br /> </strong><br /> - Мислех си, че в първия час ще си казваме имената и ще се опознаваме. Нищо подобно. Веднага стъпихме на сцената. При професора нямаше нищо от сорта на: &quot;Дайте да си говорим за живота&quot;. Много, много, много ми липсва. Той умееше да ни дава чувство за смисъл в работата ни. Нахъсваше ни - да правим това, което сме убедени, че трябва да правим. Да не се колебаем - каквото и да става. Случвало се е да ми каже две думи по телефона и да разбера, че съм на прав път. Сега него го няма. Остават ни свещените му заповеди. Спазвам ги - и не само аз. Може би най-важната за мен е: да знам, че 10 минути преди да изляза на сцената, с моята героиня искаме едно и също.<br /> <br /> <strong>- Дори когато героинята ви е гаднярка...</strong><br /> <br /> - Дори тогава. Професорът ни възпита, че няма добри и лоши хора - всеки зависи от ситуацията, в която попада... Всеки носи у себе си от бялото и черното.<br /> <br /> <strong>- Казахте, че вярвате в знаци и значения...</strong><br /> <br /> - Приемам сериозно онзи хороскоп, който е от експерт и конкретно за някого. Другото - по вестници и книжки - са алабализми. Астрологията е до голяма степен математика. Преди много години Мария Русалиева ми беше правила хороскоп. Един ден трябваше да пътувам за представление извън София - с големи перипетии хванах влак и пристигнах навреме в града, в който играехме. Тогава нямаше мобилни телефони и ситуацията си беше силно драматична. Като се прибрах, отворих хороскопа и прочетох: Не пътувайте на 27 септември. Но каквото и да се случва, разполагаме със свободна воля. Тя е големият дар, който не бива да прахосваме.<br /> <br /> <strong>- Някой предсказвал ли ви е, че ще бъдете звезда?<br /> </strong><br /> - В България звезди са Невена Коканова и Стефан Данаилов. Аз съм известна, защото се показвам по телевизията. Но нищо повече.<br /> <br /> <strong>- Отстрани изглеждате като твърде разумна личност...</strong><br /> <br /> Всички ми го казват. Но това е тотална заблуда. Пълни глупости. Ако създавам подобно впечатление, значи съм доста добра актриса.<br /> <br /> <strong>Аз съм тъкмо обратното на разумното</strong><br /> <br /> Просто моята свръхемоционалност е прикрита. Не обичам да показвам чувствата си. Те са най-вече за сцената. Не липсват и моменти, в които реагирам първосигнално и естествено. Понякога гледам лошо. Но не бих отказала малко разум - по празниците стават и чудеса.<br /> <br /> <strong>- Мъжът ви упражнява суперсериозна професия - той е хирург. Този факт влияе ли върху вашите възприятия за живота ви?<br /> </strong><br /> - О, да. Когато понякога започвам да истерясвам в театъра, си давам сметка, че всичко е много преходно. Животът е достатъчно красив - не си струва да го товарим с негативизъм. Не бива да си го позволяваме. Тук е мястото да кажа - убедена съм, че лекарите и учителите са личности с мисия. Те са осенени.<br /> <br /> -<strong> Ще има ли нов сезон на &quot;Революция&quot;-та?</strong><br /> <br /> - Да.<br /> <br /> <strong>- Какво става с вашата Пешева?</strong><br /> <br /> - Не мога да кажа. Понякога се шегувам, че се подготвям за снимки с учебника за шести клас в ръка. Истина е обаче, че винаги съм била много слаба по математика. Майка ми продължава да ми се подиграва, че избраха точно мен за тази роля<br /> <br /> - бях зле, та зле със задачите. Но сценаристите са добри и това не личи на екрана. Сега съжалявам, че навремето не съм вложила повече усилия да разбера математиката. Открих в нея красота и хармония. Докато си учех текста, си казах: Защо съм била такава тъпачка? Защото някога използвах времето си, за да правя &quot;пищови&quot;, вместо да вникна в някоя теорема. Но пък бях майстор на гениалните &quot;пищови&quot; - никога не ме хващаха.<br /> <br /> <strong>- Ваня от &quot;Стъклен дом&quot; също има добър рейтинг.</strong><br /> <br /> - И още как. Преди няколко дни се опитвах да хвана такси, а трафикът беше страшен, лудницата - пълна. И тъкмо се чудех какво да правя, когато чух някой да вика: &quot;Ванче, Ванче&quot;. Обърнах се и видях млада жена да ми маха от такси: &quot;Ох, извинявайте, забравих ви името - аз съм към центъра, ако сте към театъра, заповядайте!&quot;. Така че Ванчето ми върши отлична работа. Усмивките на хората са най-важните за всеки актьор.<br /> <br /> <strong>- Какво според вас се случва с българския театър тук и сега?</strong><br /> <br /> - Случва се всичко онова, което е в живота край нас. Прекрасни и неприятни събития. Но това е процес. Щастлива съм, че публиката се завърна в салоните, че започнаха да излизат все по-качествени постановки, че бавно, но сигурно отваряме очите си.<br /> <br /> <strong>Но се дразня от мърлящината, от компромисите</strong><br /> <br /> От концепцията &quot;И така може - какво пък толкова&quot;. Това е манталитет.<br /> <br /> <strong>- Какво мразите да чувате за себе си като актриса?</strong><br /> <br /> - Че съм много сладка и красива на сцената - в подобни моменти направо ми иде да изям масата. Че напомням за Мишел Пфайфер.<br /> <br /> <strong>- Вашата дъщеря Петра артистична ли е?</strong><br /> <br /> - Да. При това - много повече от майка си. И е по-красива от мен.<br /> <br /> <strong>- Как разпускате?</strong><br /> <br /> - Чета книги, ходя на кино, гледам филми вкъщи. Не съм класическа &quot;домакиня&quot;, която готви манджи по собствени рецепти. Но мога да размествам мебели и да подреждам по цял ден.<br /> <br /> <strong>- Ревнива ли сте?</strong><br /> <br /> - Не. Но съм жена и нищо женско не ми е чуждо. Е, не съм някакъв звяр, но ми се е случвало - като на всеки нормален човек. Не съм по-различна. Нищо че съм се показала два пъти по телевизията. Всички сме хора - това е най-важното, което не бива да забравяме.<br /> <br /> <strong>- Какви слабости имате?</strong><br /> <br /> - Много съм нетърпелива. Трудно се боря с желанието всичко да стане веднага. Избухлива съм - яхна ли метлата, трудно се спирам. Възхищавам се на жените от Изтока - те умело манипулират, без да стигат до крайности. Но това е философия на цял континент. Аз обаче харесвам България и българите. Ужасно е, че от радиа, телевизии и вестници непрекъснато ни обясняват колко сме зле и как за нищо не ставаме. Това най-накрая трябва да се промени. В невероятно красивата ни страна има достатъчно качествени личности. Но политиката е да ни мачкат, за да бъдем послушни. Да си казваме: &quot;Ами то е така, какво да се прави?!&quot;.<br /> <br /> <strong>Източник: &quot;Стандарт&quot;</strong><br /> <br />