Стоян Мавродиев е магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по финанси от УНСС. Обучавал се е в международната данъчна академия в Амстердам и Международната програма за лидери към Държавния департамент на САЩ. Зам.-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и член на Комисията по бюджет и финанси в 41-ото НС. От 2010 до 2016 г. е председател на Комисията за финансов надзор и член на Консултативния съвет по финансова стабилност. Член на Борда на директорите в редица международни организации, сред които ESMA, EIOPA, ESRB и представител на България в IOSCO, IАIS и IOPS. От месец октомври 2017 година е председател на УС и главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Вижте какво каза той пред в. Труд: 

– Г-н Мавродиев, беше ли успешна изминалата 2018 г. за Българската банка за развитие?
– Нещо повече – ББР изпрати най-успешната година от създаването си, като повиши значително активите си и активизира кредитната си дейност.Превърнахме се във финансова група, в която влизат вече пет дъщерни дружества – Микрофинансиращата институция „Джобс”, Националният гаранционен фонд и новосъздадените Фонд за капиталови инвестиции и дружествата „ББР Лизинг” и „ББР Факторинг”. През 2018 г. активите на Българската банка за развитие нарастнаха с 552 млн. лв.и надхвърлят 3 млрд. лв.

Сключихме договор с Китай за рекордната сума от 1.5 млрд.евро, която надхвърля целия привлечен ресурс в 20-годишната история на ББР. Активизира се кредитната дейност на банката и общата сума на директно отпуснатите кредити за фирмите надвишава 400 млн. лв. Това са 280 милиона повече от предходната 2017 г., а над три четвърти от директните кредити, които отпускаме, са насочени към МСП сектора. Имаме сериозно развитие и в специфичния сегмент на он-лендинг програмите. Разрешените кредити се увеличиха над четири пъти. Освен това наскоро представихме и нов кредит за директно финансиране по Плана „Юнкер” за микро-, малки, средни и междинни предприятия. Като основен партньор в България на Плана за инвестиции за Европа, ние не само предоставяме ресурси на бизнеса, но и оказваме методическа подкрепа за подготовката на проектите.

През 2018 г. ББР сключи и първото споразумение по Програма COSME+ и стартира отпускането на кредити за МСП с преференциални условия. Първото ни споразумение по схемата е с БАКБ и е в размер на 10 000 000 евро. Тази програма се осъществява с подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции и служи за индиректно финансиране на малките и средните предприятия с гаранционно улеснение и контра-гаранция, като максималният размер на кредитите е 150 000 евро.

– Не може да не акцентираме върху договора за 1,5 млрд. евро, който вашата банка подписа с Китайската банка за развитие през лятото на миналата година…
– Договарянето на този ресурс от 1.5 милиарда евро след проведените продължителни преговори беше наистина голям успех за мен и екипа ми. За сравнение, през 2017 година, преди да поема управлението на банката, съвкупният договорен размер на привлечени кредитни линии е бил 130 млн. евро. Вече бе преведен и първият транш от 300 млн. евро по договора с Китай, а в края на миналата година първите усвоявания станаха факт. Споразумението поставя насоки за бъдещото сътрудничество между двете банки. То предвижда договаряне на финансиране за следващите 5 години по инициативата „Един пояс, един път”, което ще се използва за подпомагане на българския бизнес.

Лихвите са по-ниски с около 1,5%, отколкото ако бяха емитирани корпоративни облигации за тази кредитна линия. Нямаме и разходи по транзакцията, така спестяваме около 30 млн. евро, което прави поизгодни кредитите за предприятията. Освен за този значим ресурс, през последната година подписахме още два нови договора с международни финансови институции – един с Китайската Ексим банк за 50 млн. евро и отново с Китайската банка за развитие за 80 млн. евро.

– Една от новините около банката в края на миналата година беше стартиране на новия Фонд за капиталови инвестиции. Към какви компании ще бъде насочен той?
– Да, Фондът е едно от новите дружества, които създадохме през последните месеци, като още един инструмент към финансовата група на ББР, с който да отговорим на нуждите на бизнеса от свежи средства. Данните показват, че както у нас, така и в Европа има финансиране за стартиращи компании, но липсва достатъчно дялов капитал за растеж. Чрез Фонда за капиталови инвестициище отговорим на тази липса ище подкрепим конкурентоспособността на предприятията – с допълнителни средства за разширяване на бизнеса, научноизследователска и развойна дейност, с експертен и управленски опит.

Фондът е с капитал 65 млн. лв. ище бъде с доста широк обхват, като ще може да подкрепя както стартиращи малки и средни компании, така и предприятия във фаза на растеж. Сега в цяла Европа се финансират приоритетно информационни и биотехнологии – за 2017 г. към тези два сегмента са насочени над 73% от инвестициите в дялов капитал. Ние няма да се концентрираме върху определени сектори. Дяловите инвестиции като цяло допълват избора от инструменти за финансиране на бързорастящите компании, а такива има във всички сфери.

Водещо при нас ще бъде желанието за развитие, потенциалът на идеите за стартъпите, а при работещите предприятия – екипът, опитът и постигнатите до момента резултати. Ако все пак трябва да откроя някакъв приоритет, това са иновационните компании, създаващи добавена стойност и социалните предприятия, чиято подкрепа сме припознали като част от мисията си. Целта ни обаче е да мобилизираме средства и да вложим ресурси в развитието на добрите идеи, като споделим риска с предприемачите в техните нови начинания.

– Какъв ефект очаквате от инвестирането на тези 65 милиона лева?
– Съчетанието на свеж ресурс и стратегически консултации се оказва печеливша формула за разгръщане потенциала на предприятията. Ето защо фондовете за дялови инвестиции се развиват много успешно в глобален план. За изминалата година например, общата сума на дяловия капитал, инвестиран е европейски компании, е над 71 млрд. евро. У нас този пазар предстои да се разгръща. На първо място, защото нивото на проникване на сектора е много пониско от средното за Европа и това създава значителен потенциал за бъдещ ръст.

В допълнение, структурата на регионалните финансови пазари е непълна, а фондовете за дялови инвестиции могат да запълнят важна ниша между дейността на банковия сектор и инвестиционните посредници от една страна и нуждите на бизнеса от друга. Не е за подценяване и фактът, че икономиките в региона все още се нуждаят от трансфер на управленски опит, иновации и технологично ноу-хау, а един от начините за това е именно дейността на фондовете за дялови инвестиции. Нашата цел и очакваният ефект са именно чрез активизиране на дяловите инвестиции у нас да се създадат условия за успешно развитие на пазара с години напред.

– 2018 г. бе добра във финансово отношение за банките, какви бяха предпоставките за това?
– Да, така е и ББР е част от този подем. Добрите резултати на банковия сектор са следствие от доброто състояние и растеж на българската икономика. По предварителни данни годишната печалба на Българската банка за развитие преди данъци е в размер на 43 млн. лв., с други думи увеличение от над 86% спрямо 2017 г. Стремежът ни е да отговаряме на потребностите на бизнеса с нови продукти, при по-добри и гъвкави условия, по-ниски лихви и изисквания за обезпечения.

Повишената икономическа активност допринесе за нарастване на вътрешното търсене, а това заедно с ниските лихви по кредитите създадоха предпоставки за разширяване на кредитната дейност. През 2018 г. активите на банковата система за първи път надхвърлиха ниво от над 100 млрд. лв. Повисоката кредитна дейност оказва благоприятно въздействие върху банковата система – върху обема на лихвените приходи и доходността на банките. Възвръщаемостта на активите и на капитала към средата на 2018-а са на нива, надхвърлящи средните за ЕС. По показателя възвръщаемост на капитала – 13.30%, българският банков сектор е на едно от първите места сред европейските банки. Наблюдаваме и съчетание на различни фактори, които влияят върху положителното развитие и резултати на банковия сектор през миналата и предходните години.

Трябва обаче да се отдаде дължимото признание и на всички наши колеги в банковия и финансов сектор. Те показаха, че работят по най-високите европейски стандарти и постоянно повишават капацитета на банковите институции.

– И накрая – кажете ни какво ново да очакваме от ББР през настоящата й юбилейна година?
– ББР е банката с най-високата капитализация у нас, отлична устойчивост на външни шокове и стабилно повишава рейтинга си. Според последните данни общата капиталова адекватност на ББР възлиза на 40,5% при средно за банковата система 20.0%, а коефициентът на ликвидно покритие е над 1300% при средно 228% .

Тази година отбелязваме 20-годишния юбилей на банката и съм щастлив, че имам приноса отброяването на следващото й десетилетие да започне успешно. Новата ни визия отразява и желанието за промяна – за по-активно участие на пазара на финансовите услуги, за нови продукти при по-добри условия, за разгръщане потенциала на ББР като държавна банка за развитие. За постигане на тази цел са ангажирани всички дъщерни дружества и като пример мога да посоча, че Националният гаранционен фонд увеличи размера на гарантирания портфейл с 20%.Създаваме и още две дъщерни дружества на финансовата група –ББР Лизинг и ББР Факторинг.

Ще продължим интензивно да работим с международните си партньори и да разширяваме мрежата на контакти и сътрудничество. Тази година нашата банка ще бъде домакин на срещата на акционерите на Европейския инвестиционен фонд. За втори път, под мотото „Пътища за партньорство”, ще организираме и международния ББР Форум, на който си дават среща банките за развитие от региона.

Към меморандума ни за сътрудничество, сключен през 2018-та, ще се присъединят и нови банки. Като най-добре позиционираната у нас банка за мобилизиране на ресурси от чуждите финансови институции, ще продължим усилията си да привличаме средства при по-добри условия, които да инвестираме в развитието на българския бизнес. Планираме да поставим акцент върху още по-интензивното сътрудничество с финансовите институции, с които в момента работим – Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка, Германската банка за развитие KfW, Китайската банка за развитие и др. Отворени сме, разбира се, и към нови партньорства.