Александър Христозов впечатли със стабилна бленда и непринудено поведение още със стъпването на сцената на „Гласът на България”. Журито бе единодушно, че той заслужава да продължи напред, но най-ценно в съзнанието на Александър се оказа мнението на Иван Лечев, който стана и негов ментор. Откъде обаче идва цялата тази самоувереност и спокойствие на сцената - научаваме от самия Александър в откровен разговор.
- Как стигна до „Гласът на България”?
- Аз отдавна мисля за нещо подобно. Оглеждам се в този тип изкуство, защото мисля, че ми се отдава. И с риск да прозвучи нескромно, ще кажа, че можех да се справя десетки пъти по-добре от това, което в крайна сметка показах на сцената на „Гласът”. Но така се получи, че преди формата, вместо да се подготвям за него, се занимавах с други неща. Имах снимки, други репетиции и просто

не успях да се 
подготвя толкова 
сериозно, колкото 
трябваше

А както всички виждаме -  на сцената на „Гласът на България” трябва да си много подготвен и адекватен. Гледам другите участници, които са суперподготвени. Иначе идеята ми да участвам, дойде още миналата година. Тогава дори бях и далеч по-подготвен. Исках да покажа на хората, че мога и това да правя.

- Видяхме от теб освен глас – и една пределна освободеност на сцената, каквато обикновено липсва при повечето участници…
- Сигурно е така, да… Всъщност и при мен го имаше притеснението, може би не толкова видно, колкото при другите, но аз можех много по-добре да се представя. Бях сигурен, че журито ще се обърне на моето изпълнение и по някакъв начин точно тази мисъл ми повлия да се справя, но не съм достатъчно доволен от начина, по който пях. И все пак - ако човек не е сигурен във възможностите си, по-добре да не тръгва.


При журито и водещите винаги кипи добро настроение

- Разбира се! Иначе рискува да си направи много лоша услуга, конкурирайки се с притеснението си…
- О, да, абсолютно. Това го овладях. Но другото ме тормози и досега, защото наистина исках да съм много по-добре подготвен в този момент. Знаех, че ще имам възможността да продължа и трябваше да бъда перфектен. За мен беше важно всичко лично извън сцената, да е изгладено, за да не мисля за нищо странично. А сега имах някои неща, които ми отнемаха от вниманието и концентрацията от подготовката за „Гласът на България”. Това е много сериозен формат със сгъстени участия.

- Кое те провокира да избереш за свой ментор Иван Лечев? Камелия първа каза, че е като прикована на стола срещу теб…
- Провокира ме това, че Иван Лечев е суперпрофесионалист и музикант, с много по-дълъг опит на сцената. Освен това е в друг стил музика. Но най-вече ме привлече фактът, че той

е единственият 
човек в България, 
който е
печелил “Грами”

– нещо, което сякаш не се знае от мнозина. Аз също наскоро разбрах. Този човек има много сериозен опит на сцената. Как да не му се доверя?! Свирил е с едни от най-добрите групи и продължава до ден-днешен. Има ухо за хубава и вярна музика.

- В началото спомена, че други репетиции са отнели от времето ти за подготовка за формата. Те са свързани с актьорската професия, нали?
- Да, точно с нея. Актьорската професия е много трудна. Тя е и моето второ висше образование. Първоначално бях приет, впоследствие прекъснах, но реших, че не мога да оставя нещата просто така, висящи във въздуха. Продължих и го завърших докрай. Първоначално кандидатствах и в НАТФИЗ, обаче там не ме приеха. След това завърших „Маркетинг” в УНСС. Както знаем обаче, в България реализацията е доста трудно начинание, но човек трябва да вярва силно в себе си, в таланта си и постоянно да търси вариант. Аз винаги съм имал влечение към сцената. Много обичам киното, може би дори повече от театъра. Може би почти наравно с музиката. Несравнимо е чувството, ако можеш да си позволиш да се занимаваш с тази професия и наравно с това да съумяваш да се издържаш от нея. Няма друга като нея.

- Близките ти бяха силно развълнувани по време на цялото изпълнение. Какво ти казаха след това?
- Всички много се радват. А онова, което бе най-голяма награда за мен, бяха думите, че те се гордеят с мен. Защото аз знам как отидох-нямах тази сериозна подготовка, каквато се изисква за едно такова участие. Моята подготовка за самата песен с вокален педагог беше около 5 дни преди изпълнението. Пял съм я и преди, имам музикална подготовка, но ако искаш да си топ, трябва да се подготвяш много по-сериозно. Така, както важи и за актьорската работа – в случая, за да подготвиш чисто технологично един глас, са нужни поне две години. Нещо като тренировка. Ако спреш да тренираш…

- …губиш форма!
- Именно. А аз съм сигурен в силите си. Знам, че ако се бях готвил, както трябваше и исках, щеше да е далеч по-различно. Но все пак се радвам, че всички около мен са толкова щастливи и се гордеят с мен.

- През цялото време на разговора ни долавям пределна самокритичност и свръхизисквания. Но знаеш, че понякога нещата не стават, както ги искаме. Затова и има една приказва – човек не знае какво печели, когато губи…
- Благодаря много за тези думи… Наистина е така. Има силен смисъл в тази поговорка. Хубаво е човек да се замисля над нея.

Действително 
съм много 
самокритичен, 
давам си сметка

Но човек така върви напред, въпреки че е отнемащо – и време, и енергия. В баланса май е златната среда, стига човек да съумее да го постигне, разбира се.
- В такъв случай как се виждаш след 10 години? Може би като пеещ актьор?
- (смее се) Виждам се като успял човек. Каквото и да ми се случи в живота, аз вярвам и искам то да е в сферата, в която бих искал. Музика, кино. Определено след 10 години се виждам като успял човек. Харесва ми и предположението за пеещ актьор, звучи много добре. Винаги съм се стремял да направя нещо повече и вярвам, че ще го направя. 

Интервю на Анелия ПОПОВА