Петър Андронов е банкер с опит както в частния сектор, така и в банковия регулатор, експерт с принос в изготвянето на банково законодателство. През 2007 г., когато белгийската финансова група KBC купи в пакет Стопанска и инвестиционна банка (СИБанк) и застрахователя ДЗИ, Петър Андронов стана изпълнителен директор на банката. Четири години по-късно чуждият акционер му гласува доверие да бъде и кънтри мениджър на групата за България. От 2015 г. банкерът е председател и на браншовата Асоциация на банките в България. Андронов е главен изпълнителен директор на Сибанк и ОББ. Потърсихме мнението му по най-актуалните теми в икономиката. Ето как г-н Андронов отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.
- Г-н Андронов, как оценявате взаимодействието между банките и бизнеса?
- Мога да кажа, че годините на икономически растеж са най-хубавото време, в което си партнират банките и бизнеса.

За първи път от 10 години в продължение на година и половина имаме ръст в кредитния портфейл с фирмени кредити. Имаме нарастващо посредничество.

Виждаме, че бизнесът се справя все по-добре. Налице са растящи обороти, продажби, износът не спира да расте.

Изобщо всички черти на една растяща икономика, проявена в действията на бизнеса се виждат и ние изпитваме радост, че можем да партнираме на бизнеса, докато той набира инерция, височина и се справя отлично. Така че отношенията ни са в най-добрата си фаза.
 

- Банките са в пряка зависимост от икономиката. Достатъчно стабилна ли е българската икономика?
Българската икономика, ако трябва да сме коректни, не е в най-престижната група на най-развитите икономики в света за съжаление. Имаме още дълъг път да извървим докато стигнем това ниво, но българската икономика днес е в най-добрата си кондиция от 27 години насам.

За първи път икономиката е изградена структурно от множество отрасли и не зависи само от един. Тя не е заложник на процеси в отделна система, а е разпределена равномерно и всичките й различни структури вървят възходящо.

Общо взето икономиката ни сега е диверсифицирана структура, която дава устойчивост. В същото време не трябва да сме самодоволни, защото това е най-опасното нещо на икономическия растеж, когато самодоволството започва да нараства безконтролно. Не трябва да имаме илюзии, че икономиките на другите държави растат и, че ние сме част от един глобален процес, който в момента се намира в благоприятна фаза.

За икономики като нашата, които безспорно са в по-добра кондиция от когато и да било, но още не са узрели да бъдат напълно автономни и силни, е добре в тези години на икономически растеж да се постъпва разумно и да се гледа дългосрочно. Включително бизнесът и хората като вземат решения трябва да бъдат предпазливи и да не подчиняват решенията си само на сегашното слънчево време, защото то се сменя.

- Ще се запази ли тенденцията за ниски лихви по кредитите и през първите месеци на 2018 г.?
- Аз знам, че едно от най-сложните и трудни неща е да се прогнозират лихвите. Това, което обуславя поведението на лихвите е твърде комплексно, сложно и всеобхватно, за да го обясня в няколко думи. Но за да спестим всичко това на зрителите и читателите, аз бих казал, че на този етап индикациите в по-голямата си степен са лихвените проценти да останат и през следващата година, поне в по-голямата част от нея на нивата, на които са сега, но не повече от това.

Факторът, който най-силно влияе върху бъдещата еволюция на лихвените проценти е инфлацията в Еврозоната. Нещо, което звучи много абстрактно, много далеч и непряко релевантно за нас, но всъщност е най-прекият фактор, който ще обуслави политиката на Европейската централна банка, която ако види висока инфлация в Еврозоната, ще предприеме стъпки за увеличаване на лихвените проценти, което ще се пренесе и при нас.
Ако инфлацията в Еврозоната стои под 2%, както е в момента, вероятността ЕЦБ да се намеси до края на следващата година е много малка.

- На пръв поглед процесите в Европейския съюз за подпомагане на държави с миграционен натиск и излизането на Великобритания от ЕС не влияят пряко на икономиката на България, но има ли вероятност те да засегнат българските граждани и банковата ни система?
- Великобритания заяви желание да излезе от Европейския съюз, но до ден днешен не е сигурно, че това ще се случи.

Пренасочването на паричните ресурси на Евросъюза според бежанските потоци сигурно има някакво влияние, но доколкото ние не сме фактор в този процес и Слава Богу нямаме сериозно опасение по темата с бежанците в нашата страна, не мисля че това е централна тема за България.

- След малко повече от година ще спрат европейските фондове. Означава ли това, че има опасност от финансова криза за нашата родина?
Не трябва да смесваме програмите, с които се осигуряват субсидирани проекти с общата европейска рамка за подкрепа.
 
Всички знаем, че освен действащите програми, които изтичат, има нови. Има и план „Юнкер“, в който общия размер на ресурсите, които ЕС ще локира към всички държави, не само към нас, е измерим в трилиони. Т.е. има достатъчно ресурси за всяка икономика, която иска да расте. За България също.
 
Но ние не трябва да стоим на изкуствено дишане безкрайно и да изчакваме още 10 години напред ЕС да ни субсидира.
 
Смисълът на цялото това нещо е да създаде една устойчива икономика, която да може да продължи да диша самостоятелно.
 
Никой от Европейския съюз не си представя България постоянно да е на изкуствено дишане и да я поддържат насила. Ние трябва да сме устойчиви и жилави, и да можем да продължим и без това. Признаци за такова нещо има – вътрешното потребление и инвестициите растат, което е моторът на сегашния растеж. Експортът добавя стойност, а финансовата система работи безупречно.
 
Парични средства и ликвидност за финансиране има предостатъчно. Т.е. тези фактори за растеж са налице, но аз имам притеснение за един друг фактор, който става все по-критичен, но той не е в контрола на Европейския съюз!
 
- Кой е този фактор, който Ви притеснява?
- Количеството и качеството на работната сила. Това, което всички говорят от 2-3 години е, че образованието в нашата страна изостава сериозно. Уви, образованието не само изостава, но не се движи и в правилната посока!
 
И ако нещо може да се окаже в близко бъдеще спирачка за растежа на нашата икономика, то това е проблемът с недостига на кадри, с недостига на високообразовани хора, които да влеят нова сила в икономическия растеж.
 
Без изключение всички сектори на икономиката страдат сериозно от липса на висококвалифицирана работна ръка.
 
Няма достатъчно хора за банките, няма хора за производството, няма хора за туризма. Абсолютно във всеки сектор на икономиката има нужда от хора, а тези, които има не са с достатъчно качествено образование – това е вторият проблем!
 
- Как си обяснявате липсата на достатъчно висококвалифицирани професионалисти, при положение, че всяка година в бюджета за образование се предвиждат все повече пари, а за 2018 г. те са 2.3 млрд. лева?
- Хубавото на бюджета за 2018 г. е, че образованието стана приоритет на правителството и това се изразява в допълнителни средства.
 
Вторият въпрос е как тези средства се преразпределят, защото дори и пет пъти по-толкова да се отпускат, ако не се разпределят рационално няма да стигат и отново ще произвеждаме същото.
 
Докато заплатите на учителите са ниски, а учителската професия е непрестижна, докато университетите в 33 факултета произвеждат икономисти, а студентите по математика в Софийския университет не може да ги откриете вече, положението няма да се подобри дори да удвоим парите за образование.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!