Иван Гарелов има късмета да стане известен твърде млад, но и достатъчно умен и разумен, за да разбере, че: "Популярността носи облаги в месарницата, но ограничава свободата". Този негов извод обаче, никак не му помогна. Десетилетия наред неговия мустак му беше една от емблемите на единствената българската телевизия. При това за часа и мястото на срещата с него, винаги известни, нетърпеливо се настройваха милиони български граждани, без значение от образование, пол и семейно положение.

На 6 февруари 2023 година часа и мястото на срещата ще са други. Главното действащо лице обаче, ще си остане  същото. Точно осемдесет години от деня, в който за първи път проточил глас в родното си село Смилец, Иван Гарелов ще представи най-новата си книга: "Рокендрол, шпионаж... и последен валс".

За да се омеси литературна погача от такива продукти, безспорно трябва майстор-хлебар, който дълго се е потил над нощувите, парила  го е жеравата на пещта и е вадил толкова фурни, че да са по мерките на Гинес. А Гарелов е точно такъв. Брашнян чувал, който, колкото повече го тупаш, още повече истории пръска.

В юбилейната си среща с читателите авторът този път се връща към култовата 1968 година, с която според него започва: "Идейното сближение между младите хора от двете системи, макар и разделени от Желязната завеса. От тук нататък реакциите ни на събитията ставаха все по-сходни. Езикът на това сближение беше рокендролът, който беше нещо много повече от музика."

Представяме ти 1500 лв. онлайн казино Бонус на efbet.com
 

Толкова за рокендрола и валса, дори шпионите да се разсърдят. Нашият разказ ще е за онова момче от село Смилец, от което се пръкна днешният: мастит журналист, киноматограф, писател, тв водещ, анализатор и фактор, и за когото президентът Желю Желев казваше: "Спаси гражданския мир в България!"

Историята понякога е несправедлива. Забравя хора с безспорни заслуги дори към самата нея. Такъв е онзи кондуктор по линията Пазарджик-Смилец, който в един мрачен следобед, наредил да затворят вратите на автобуса и надсмивайки им се, да остави пътниците под дъжда. Възмутени са всички, но само подгизналият юноша с ученическа фуражка възроптава. Напразно.

Тогава гимназистът, като не намерил на кого да се оплаче, излял яда си върху, предполага се, някакъв бял лист. След ден-два написаното  от него цъфнало на втора страница на пазарджишкия окръжен вестник. За творбата си авторът получил малко училищна слава и хонорар от четиринадесет лева. Това определило бъдещето му.

"Разбрах, че има такава професия, която позволява да си казваш мнението и за това да ти плащат. Това разсея всичките ми колебания. Кандидатствах единствено журналистика и влязох от раз."

Още като студент във втори курс Иван е вече репортер във вестник "Студентска трибуна", продължава в "Народна младеж", Българска телеграфна агенция и попада сред първите българи, които след Втората световна война стъпват на остров "Света гора". Преживяването ражда много вълнения и един голям пътепис:

 "Стефан Продев, главният редактор на най-четеното тогава списание "Паралели", много го хареса и го пусна на цели четири страници. Марко Семов, който в този момент търсил млади журналисти за телевизията, го прочел. Покани ме на среща. От ракия на ракия накрая ми каза, че ще стана голям журналист. Бях поразен.“

Изоставен обаче, директорът на БТА, писателят Лозан Стрелков, е бесен. За да го успокои Иван Славков му подарява вратовръзка, но и това не помага. Иван Гарелов е уволнен дисциплинарно от БТА и му се отнема софийското му жителство. Пазарджишкото си остава.

Батето обаче, се справя и с този проблем.

Гарелов бързо се хвърля в дълбоките води на телевизията. В Кипър интервюира държавния глава - архиепископ Макариос. А това е много яко, както биха казали днешните тийнейджъри. После пътува за Виетнам и Камбоджа:

„..в София, преди да тръгнем към онзи врящ в напалм и бомби край, една българка ми даде снимка на мъжа си, камбоджанец. Молеше да го потърсим. Макар че не беше го виждала пет години, тя не преставаше да се надява."

Гарелов тръгва по следите на тази надежда.

"Ходихме из осеяния с трупове Пном пен. Бяхме първият в света телевизионен екип, попаднал в този зловещ, мъртъв град. Търсихме Доктор Терпи, но той отдавна беше мъртъв. Убит като много други интелектуалци."

Филмът на БНТ "Къде сте, доктор Тиенг Терпи" е купен от два американски университета, взема награди, а авторът му получава орден "Кирил и Методий".

"Тогава за пръв път усетих, че ставам известен. Почувствах, че имам някаква стойност и място в обществото. Научих че, кореспонденциите ми от Виетнам и Камбоджа са били следени у нас с голям интерес.

Веднъж на улицата видях големия Йордан Радичков. Боготворях го, без да го познавам. Той ме спря и каза: "Знаеш ли, че докато си бил там, Емилиян Станев (другият мой идол) на смъртно легло, непрекъснато питал жена си: Какво предаде днес Гарелов от Виетнам...".

Моментът е турболентен, дърпа репортерът към върха и тогава се случва нещо съвсем неочаквано: Иван Славков, баш шефът на телевизията, предлага на все още младия журналист да води най-гледаното седмично политическо предаване в страната "Панорама":

"Това пък съвсем не съм го мечтал. "Панорама" си имаше страхотни водещи: Тома Томов, Николай Конакчиев... Всички я харесваха. Беше черешката на тортата.

Влязох в предаването през 1979. Останах 21 години. В най-бурното време на прехода "Панорама" изигра важна роля.. Имах такъв случай. В очакване на ефира първи в гримьорната идва честният частник Валентин Моллов. След него - Ахмед Доган. Поглежда, не поздравява, сяда. Влиза Филип Димитров - също. На вратата застава усмихнат Жан Виденов. Поглежда, намръщва се, не поздравява, сяда. Минават минути. Всички мълчат. Мразят се. Толкова негативна енергия имаше в стаичката, че не издържах и избягах. Политиците не умееха да общуват помежду си. "Панорама" беше посредник между тях.

Далеч по-страшно става, когато националистите на Бранко Давидович нахлуват пияни в телевизията. Водачът им крещи: "Зад мен има 500 000 щика". Ужас!

Една вечер вече се чуват топовни гърмежи:

"Този път танковете наистина идват, помислих си. Пратих Бойко Станкушев да види какво става. Връща се той след малко и се смее: Лепа Брена кацнала с хеликоптер на стадиона. Имала концерт и оръдията гърмят. И докато ние треперим, мислим, че е започнала война и че вече се лее кръв, на няколко стотин метра от нас чалгата вече победоностно триумфира.

След всичко, което сътвори, преживя и изпати, в крайна сметка, Иван Гарелов съвсем заслужено получи прозвището "Мистър „Панорама". През 1995 година пък социолозите изчислиха, че ако направи партия, мигом ще спечели седемнадесет процента от гласовете на българските избиратели. Това не стана.

Днес, вместо да прави партии, телевизионната легенда пише книги и чества осемдесетте си години на тази земя. Времето може и да е поразредило и посребрило косата му, но не е посегнало на острия му журналистически нюх и светкавичен рефлекс.

Последният валс е само в книгите му. А животът? Той си остава все същото необуздано, спиращо дъха, лудо сиртаки. Като на Зорбас. Младостта още е тук. Бозукито подхваща нежната си мелодия. Танцът продължава.

Исак Гозес

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук