Какви са предизвикателствата пред туристическия сектор, как страната ни може да се превърне в по-успешна и по-конкурентна дестинация, търси ли Европа начини да забрани краткотрайното отдаване на частни апартаменти чрез платформи онлайн и защо по-нисък ДДС за храните ще доведе до повече приходи в бюджета. На тези и много въпроси даде отговор вицепрезидентът на ХОТРЕК Марк Ван Мюлдерс.

Той е категоричен, че по-нисък ДДС за храните ще увеличи приходите в хазната на всяка страна, че и на България.

Кой е той?
Марк Ван Мюлдерс е вицепрезидент на ХОТРЕК – европейският алианс, който е гласът на туристическата индустрия на Стария континент. Организацията събира под една шапка представители на 45 национални асоциации на хотели, ресторанти и други заведения от 33 страни.

Г-н Мюлдерс бе у нас по покана на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, която от тази година отново е член на европейския алианс, за да участва в церемонията по връчване на годишните награди на бранша.

Ето какво още заяви вицепрезидентът на ХОТРЕК Марк Ван Мюлдерс в интервю за в. Труд:

– Г-н Мюлдерс, с кои глобални тенденции трябва да се съобрази българският туристически бизнес, за да е успешен на европейската сцена?
– За да ви отговоря на този въпрос, първо трябва да ви посоча някои данни. Близо 2 милиона предприятия са част от туристическата индустрия на Европа. Много важно е да се отбележи, че 90 на сто от тези компании са микрофирми, обикновено семейна собственост. Но най-важно е, че през последните 5 години секторът създаде допълнителни 2 милиона работни места. Т

ака че за разлика от други сектори, които отчитат спад, туризмът расте с много бързи темпове. Естествено, има и много предизвикателства. Затова и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) избра да членува в ХОТРЕК – за да им помогнем с нашия опит и да ги запознаем с най-добрите практики.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление е, че за съжаление България е почти единствената страна в Европа с много висока ставка на ДДС за туристическата индустрия и особено що се отнася за заведенията и храните. Ако разгледаме ситуацията в съседните на вас държави, които са и ваши конкуренти – Хърватия, Гърция, Унгария, ще видим, че всички те са намалили тези ставки на ДДС.

Защо това е толкова важно да се случи, можем да разберем от дългогодишната практика на европейските страни, които са предприели тези мерки отдавна като Франция, Германия и Белгия. В резултат на намалените ставки на ДДС ние имаме много голям ръст в индустрията и в броя на наетия персонал, като в същото време в държавните бюджети не само, че не намаляват приходите от туризма, но дори и са се увеличили. Така че крайният ефект е положителен.

Националният статистически институт на Франция например е изчислил, че ако там не е била намалена ставката на ДДС, в сектора е щяло да има 60 на сто повече фалити. Или 18 000 фирми щяха да банкрутират, а 30 000 души да загубят работата си. ХОТРЕК може да сподели много такива примери и данни, така че те да имат достатъчно аргументи и факти при едни преговори по темата с вашето правителство.

– Ако се намали ДДС в България, какви биха били финансовите резултати за туристическата индустрия?
– Със сигурност ако вземем предвид опита на другите страни, това веднага ще повиши вашата конкурентоспособност, ще намали безработицата и ще увеличи инвестициите в сектора. Като в същото време след определен период от време хазната ще получи много повече приходи. В Европа в правителствените бюджети влизат общо 126 милиарда евро, като 70 милиарда от тях са директно от ДДС.

Така че приходите за държавите и след намалените ставки на ДДС за сектора са внушителни. Аз самият от 30 години съм в ръководството на Белгийската хотелиерска асоциация и мога да дам пример с нашата страна. Преди редуциране на ставките на ДДС в Белгия имаше огромен дял на сивия сектор в туризма.

След като се намали данъкът и социалните осигуровки за индустрията, веднага се усетиха положителните резултати от тези мерки. В момента нашето правителство има повече приходи от данъци в сектора, имаме повече служители и почти нямаме фирми във сивия сектор. Не бива да забравяме, че между 38 и 42 на сто от разходите на компаниите са за заплати и осигуровки на техните служители.

Това е така в много сектори. Но в повечето от тези индустрии един работник носи приходи около 5 пъти по-големи от разходите за неговия труд. Докато туристическият сектор е много ограничен в тази насока. Ако издръжката на един наш служител е около 25 000 евро годишно, преките приходи от дейността му достигат до 45 000 евро или под 2 пъти.

Защото ако искаме да предложим добра услуга на своите клиенти, ние не можем да наемем само един сервитьор за 100 човека. И това естествено увеличава разходите. Така че при данък от 20 на сто за заведенията, това оказва огромно влияние върху рентабилността им.

– Ако се намалят ДДС ставките за сектора, това ще доведе ли до преки ползи за клиентите като по-ниски цени и ще доведе ли повече туристи в България?
– Цените естествено могат да бъдат ревизирани, но всъщност индустрията трябва да се възстанови. Във Франция например след подобно споразумение за намаляване на ДДС ставките цените на клиентите също се редуцираха, но малко. Но най-важно е, че с тази мярка ще се гарантира по-добра услуга, а качествената храна е много важна за всички граждани.

– Казвате, че в Белгия, благодарение на подобна мярка, е почти заличен сивият сектор. Как точно се случи това?
– Това беше много дълъг процес. На първо място се разбрахме с правителството да намалим ДДС от 21% на 12 на сто за храните. В Белгия имаме различни ставки. Хотелите дължат 6 на сто ДДС. Толкова е и за продажба на вода и за доставки на храна. Самите храни се таксуват с 12%, а за алкохола остана ставката от 21 на сто.

Питиетата останаха с този налог, тъй като преговорите за намаляване на ДДС се случиха в навечерието на финансовата криза от 2008 г. и правителствата трябваше да се грижат и за попълненията в бюджета. Но най-важното при преговорите ни с кабинета бе, че те се съгласиха при по-големи приходи от сектора след излизането на светло на тези, които криеха данъци, разликата от повече събрани данъци ще се харчи целево за индустрията.

И те направиха това. Така че те въведоха задължителното използване на касови апарати, което изсветли приходите. И естествено веднага приходите в бюджета се увеличиха, при това с близо 800 милиона евро. Тези пари се върнаха в нашия сектор. Ние договорихме с кабинета намаляване на социалните осигуровки за микропредприятията за първите 5 назначени служители, за да стимулираме създаването на работни места.

За тези, които вече бяха заети в друга индустрия, но решиха да работят и в туризъм, създадохме така наречените гъвкави работни места. Така че тези хора получават чисто заплащане за работата си, без да дължат данъци. От своя страна работодателят плаща 25% за социални осигуровки и данъци. Така е персоналът реално взима всичко, което изкара – около 11-12 евро на час в Белгия. Договорихме и за допълнителните часове да не се дължат социални осигуровки.

– Една от другите теми, които е актуална за туризма у нас в момента, е категоризацията. Как е решен този въпрос в Европа? Кой дава звездите на хотелите и гарантира за това, че те предлагат качествена услуга?
– Реално в повечето европейски държави това се случва при прякото съдействие на държавата и бизнеса. На места тези въпроси са уредени със закона, а на други чрез правила, за които следи секторът. ХОТРЕК е създала своя система за категоризация, която в момента работи в 16 европейски страни и гарантира, че качеството на услугата ще е едно и също за клиентите във всяка от тези държави.

Нов хотел с 400 стаи и хеликоптерна площадка отваря в София

В някои страни тя се е превърнала в нормативен документ, като за нередностите заедно проверяват представители на сектора и на държавата. Тази категоризация е много опростена и улеснена. Работи с точкова система и трябва да получите определен брой точки за една звезда и съответно за повече. Има изисквания, които са задължителни за всички места за настаняване, независимо от категорията – като чистота и качество на услугата. За тях не се дават точки, но без тях не се дават звезди.

Други са задължителни само за луксозните хотели 4 и 5 звезди, а ако по-нискокатегорийните ги притежават, получват бонус точки. Такова задължително изискване за 4 и 5 звезди например, е асансьорът, чието наличие носи бонус точки за по-ниските категории. С един лесен чек лист се проверява много бързо. Така малък семеен хотел може да получи 5 звезди заради добро качество на услугата, без да има басейн например, което е задължително условие във вашата действаща категоризация.

Част от хотелите пък не искат да преминат в по-горна категория заради такси, цена или други причини. Затова с тази система се дава и опредлението „superior“ (изключителен), за да покаже, че тези места заслужават с една звезда повече, въпреки че нямат такава.

– Кой обаче следи за качеството и колко често се проверяват тези хотели?
– Това е европейска инициатива и всяка страна може да се присъедини. Имаме различни подходи. Много често асоциациите искат тази система да бъде въведена, защото тя е много обективна. Но в повечето страни тя е вкарана директно в закона. Проверките отново се извършват от представители на Министерство на туризма, но в присъствието на експерти от бранша. Звездите се дават безсрочно, но се правят проверки поне веднъж на 5 години, тъй като туризмът е много динамична система, която бързо се променя.

При реконструкция или друга промяна собственикът може да поиска и проверка извън графика, за да получи по-висока категория. Така или иначе, тази категория се дава, за да се улеснят клиентите и да се ориентират те по-бързо. Ако условията в съответния хотел не отговарят на изискванията на потребителите и те самите не биха му поставили такава категория, веднага ще завалят отзиви в социалните мрежи, които да покажат, че има нужда от корекции. В крайна сметка последната дума е на пазара.

– Според Вас трябва ли да се категоризират и апартаментите, отдавани краткосрочно чрез онлайн платформи?
– От ХОТРЕК се опитваме да погледнем и през погледа и очакванията на потребителите. И на новото търсене за споделени апартаменти трябва да се отговори. Ако например пътувате с голяма компания, естествено, че ще ви е по-удобно да се настаните заедно в апартамент, вместо да се гоните и търсите из стаите и лобито на хотела.

Затова и много големи световни вериги също инвестират в този вид предлагане. Естествено категоризацията трябва да бъде адаптирана и това е следващата стъпка. Но не и чрез рестрикции. Много важни въпроси в бъдеще за туризма ще са дигитализацията, намирането на квалифицирани служители, обучението им и стабилността на сектора. Целият сектор трябва да предвиди и мерки за борба с климатичните промени и за опазване на околната среда.