През 2001г. в малкия подбалкански град Шипка се заселва първото японско семейство - Лео и Сатоми Такада. Те „повличат крак” и оттогава тук заживяват двайсетина техни сънародници. Във времето броят им се променя - някои от новопристигналите се местят в други краища на България като семейство Такада, което вече живее в карловското село Каравелово.
<em>Поводът за срещата на &quot;ШОУ&quot; с част от японците от Шипка е трагедията след огромното земетресение, цунамито и авариралия ядрен реактор в родината им.</em><br /> <br /> В центъра успяваме да открием един човек, когото усърдно търсим от няколко часа. Това е фотографът-художник Чузо Окада. С него е и съпругата му Маюми. От огромното напрежение да следят пред екрана цяло денонощие събитията, ставащи в родината им, са решили в неделния ден малко да се поразведрят из улиците на града, станал второто им родно място; да отскочат до парка и до храма с позлатените кубета. <br /> <br /> Чузо е приветлив, любезен и усмихнат като всеки японец. Но не крие тревогата от случващото се там. Малкото градче, в което е израснал, с около 50 хиляди души население, е на 500 км от Токио. Безпокои се от радиацията от авариралия ядрен реактор. Смята, че истината се крие: &bdquo;Аз дори смятам, че японското правителство и медиите не съобщават вярната информация за онова, което реално става в Япония!&rdquo;. Чузо подозира, че мащабите на трагедията са далеч по-големи от онова, което виждаме и което се съобщава като цифри и факти. Той е разтревожен сериозно за последиците от радиацията и от евентуалната възможност за разширяване на мащабите й с още аварии, както и от последващи земетресения, които не изключва предвид на високата сеизмичност на Япония. <br /> <br /> Семейство Джогучи, което живее у нас вече седем години, дошли от малкото градче Касаи, недалеч от Осака. Откриваме Юко и съпруга й Шикеге в квартирата им под храм-паметника Шипка. Само преди няколко месеца тя се е върнала от Токио. Дъщеря й родила и й помагала известно време за отглеждането на бебето. Сега Юко и Шикеге, които оставили и трите си деца в Япония, са <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>жестоко притеснени за всичко, което става там. </strong></span><br /> <br /> Не са словоохотливи, молят да ги извиним, но бързат да гледат директните телевизионни включвания по сателита и да разберат какво точно става в този момент из страната им. Съобщават ни през сълзи, че са много притеснени и че засега с близките им не се е случило нищо страшно, но не са сигурни какво може да стане в близките часове. Молят да не ги снимаме и бързат да се приберат вкъщи пред екрана.<br /> На двайсетина метра от моста на Шипка е къщата, в която от три години в тази къща живее Хацуе Итабаши. Бившата фризьорка от град Нигата в Япония само допреди година е била много щастлива тук със съпруга си - преводачът от английски Кацуо Итабаши, но за жалост, той починал. Сега с хазяйката си Радка живеят &bdquo;по български&rdquo; и се разбират. Японката знае еднакво слабо и българския, и английския, но пък Радка е понаучила някоя и друга японска дума и фраза и... нямат проблеми. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Хацуе ни посреща разплакана </strong></span><br /> <br /> - нещо по принцип нетипично за японците. На западния бряг, на триста километра от Токио, е град Нигата, където живеят най-близките й хора. Днес е говорила по телефона с тях. Самата Хацуе няма деца, но пък сестра й има две и се тревожи за тях, както и за роднините си. Племенниците и близките й са живи и здрави, но не в това е проблемът, казва Хацуе, а в огромната трагедия на нейния народ, жертвите, ужасът, който преживяват милиони, безследно изчезналите, бъдещето на живите... Тя си спомня и за големите земетресения в родния й край през 2005 г. и няколко лета преди това. Знае как се люлее &bdquo;като сито&rdquo; земята на Япония и колко е страшно. Преживявала го е неведнъж. Ужасена е от последните новини по телевизията и директните предавания за трагедията. Цяла нощ не е спала. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Потресена е от видяното. </strong></span><br /> <br /> Пораженията от цунамито са я накарали да плаче с часове. Очите й са червени от сълзите. Не успява да ги задържи и пред нас. Ръцете на слабичката женица треперят, когато, почти засрамена от слабостта си, сваля очилата и бърше сълзите си. Неловко се сбогуваме. Хацуе Итабаши сбира длани пред гърдите си. Крехката й фигура се навежда почти до прав ъгъл. Покланя се. Прави крачка назад, после се обръща и заситнява забързано към къщи, където я чака телевизора и поредната емисия на CNN директно от Япония. А хазяйката й Радка още дълго ни изпровожда и разправя колко добра и кротка жена е японката, но много жалко, че загубила мъжа си, чиито тленни останки завинаги останали тук. Погребали го в гробището на Шипка. <br /> <br /> <strong>Шипка, Керка ХУБЕНОВА</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ОЩЕ&nbsp;ЕКСКЛУЗИВНИ&nbsp;МАТЕРИАЛИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. &quot;ШОУ&quot;!</strong></span><br />