Санданските пожарникари с помощта на служители от ДГС - Сандански и местното население в санданското село Ново Ходжово под ръководството на кметицата Величка Шумантова спасиха от опожаряване домовете на десетки хора миналата вечер, предаде struma.bgg.  
Огънят избухнал малко след 18 часа и се разпрострял бързо над 150 дка сухи треви, храсти и овощни насаждения, стигнал на метри от къщите и почти до границата с Гърция. Причината за огнения ад е небрежност при работа с открит огън. Тъй като имало бурен вятър, пожарът се разнесъл и в селото, пламнали и дворове. След 4 часа борба с огъня пожарът е локализиран от 4 екипа с пожарни автомобили, служители на Горското стопанство, както и десетки доброволци от селото, а пожарникари дежуриха цяла нощ.  

Уплашената кметица на Н. Ходжово със сълзи на очи разказа за преживения ужас: „Пръв видя, че има пожар над селото, бизнесменът Валентин Бужев, който живее в Сандански, но е с корен от тук. Той има транспортен микробус, с който вози хора. Видя ме и ми каза: „Виж какво става горе, гори, обаждайте се на пожарна, че до 20 минути ще пламнат къщите”. Веднага позвънихме на тел. 112. Помислих си, че ще изгорим всички. Беше много страшно”.

„Огънят започна от началото на селото, най-вероятно от незагасен фас, който подпалил сухи треви и стърнища. За минути вече беше до къщите. До идването на пожарната се включиха десетки хора от селото да потушават пламъците с кофи с вода, маркучи се разгъваха, тупалки, черги... кой каквото хване. Пристигнаха общо 4 пожарни коли. Огънят обхана борове и други дървета, пламъците бяха огромни, всичко беше задимено. Уплашени възрастни хора плачеха на улицата от страх, че ще им изгорят къщите. Обхванат бе и трафпостът, ако беше гръмнал и той, не знам какво щеше да стане. Под него са къщите ни. В няколко двора огънят навлезе, но пожарникарите го овладяха бързо. Началникът Атанас Атанасов беше плътно до тях и даваше наставления.

Нашето село е с 60 жители, отделно имаше и доста хора, дошли в наследствените им къщи за предстоящия гроздобер.  

За зла участ вятърът духаше силно в посока към къщите, което затрудняваше ситуацията. 4 часа отне, за да се локализира стихията.  

На 4 юли т.г. имахме пак пожар в селото, тогава изгоря читалището ни, но сегашният е неописуем. Плачех и обута с чехли тичах да нося кофи с вода. От страх и паника ми трепереха ръцете и краката. А имаше болни и неподвижни хора на легло, мислех и за тях, ако пламнат къщите. Благодарни сме много на пожарникарите и горските служители, които ни спасиха“, разказа емоционално В. Шумантова.