Спасените с хеликоптер: От студ не можехме да си поемем въздух

След четири неуспешни опита за спасяването им накрая вече изпадналите в хипотермичен шок Мартин и Николай Йорданови бяха издърпани с въже от военен хеликоптер. 50-годишният Мартин и 22-годишният му син сега лежат в хасковската болница и още не могат да повярват, че това се е случило. &quot;Не можете да направите филм по нашия сценарий, няма кой да се наеме да изпълнява ролите&quot;, шегува се бащата пред &quot;24 часа&quot;. <br /> <br /> &quot;Както всяка сутрин тръгнахме да разнасяме млякото. Имаме 10 крави и продаваме продукцията си на постоянни клиенти в Хасково. Стигнахме до моста, реката не беше преляла и решихме да продължим. Отпред имаше вода, но карахме на фарове и не можахме да преценим колко е&quot;, разказа вчера синът Николай.<br /> <br /> &quot;След около стотина метра предницата на опела хлътна в дупка - изглежда, водата е отнесла настилката. Въздушният филтър взе вода и колата угасна, а напред имаше езеро, докъдето погледът стига. Извадих телефона и се обадих на 112. Успокоиха ме, че идва помощ. Колата обаче взе да се пълни с вода, за минути стигна над седалките&quot;, продължава разказа бащата Мартин.<br /> <br /> Заради напора те дори не могли да отворят вратите. &quot;Отворихме предното дясно стъкло, то беше от подветрената страна&quot;, уточниха двамата. Заобиколили автомобила откъм течението в дълбоката метър вода, за да не се обърне и да ги затисне. На автобусната спирка на международния път Е-80 е спряла полицейска патрулка, която също явно подава сигнал за бедстващите.<br /> <br /> &quot;След 15 минути дойде джип на Гражданска защита&quot;. Прецени обаче, че работата не е за него. Пак звънях на 112, свързаха ме с шеф на пожарната в Хасково. &quot;Пращаме кола&quot;, обеща огнеборецът. Междувременно нивото се вдигна още, колата се задвижи и се обърна няколко пъти. Ние - хванати за нея. Накрая спря по таван. Водата беше ледена, все едно че те режат с ножове&quot;, спомня си Мартин.<br /> <br /> Качил сина си на задната гума, а самият останал да подпира возилото от другата страна. На двадесетина метра от мястото има шахта на канал. Чувало се как бучи водовъртежът. Ако еднотонното возило е било запокитено там от стихията, краят бил сигурен. Когато идва високопроходимият зил 130, стълбът вода сигурно е бил около метър и половина, а вече са минали над 2 часа. &quot;Силното течение повлече и камиона, измъкнаха го обаче с лебедка. Аз вече бях спрял да си чувствам краката, не можех да си поема въздух от студ. Опитвах се да си пъхна главата под мишницата, за да поема дъх&quot;, уточнява Мартин.<br /> <br /> Двамата са приети в хасковската болница в тежък хипотермичен шок. Телесната температура на Мартин е 34,5 градуса, а на сина му - 33,5 градуса. Първият е приет във Второ вътрешно отделение, а вторият в хирургията.<br /> <br /> &quot;Искаха да ми &quot;цепят&quot; краката. Аз обаче отказах, сега вече съм по-добре&quot;, казва Николай, който се оказал в по-тежко състояние от баща си. &quot;Той бе приет с измръзвания на пръстите на ръцете и краката. Ако се направи лек разрез, може да се подобри нарушеното кръвоснабдяване. Тепърва обаче ще преценяваме дали интервенцията е необходима - зависи от състоянието на пострадалия&quot;, каза шефът на хасковската хирургия д-р Живко Атанасов.<br /> <br /> Мартин също е зле с краката. &quot;Кожата ми до коленете все още е напълно безчувствена. Слава богу, че се отървахме, но на никого не пожелавам да му се случи такова нещо&quot;, казва той. Мартин и Николай вече са говорили по телефона с бизките си, които ги очакват с нетърпение да се приберат. Мартин и Сийка имат още две деца - син Венелин и дъщеря Ана-Мария. Днес опелът бе обърнат в нормалната си позиция. Високата вълна обаче го бе изхвърлила на 10 метра от пътя.<br />