10 ноември 1989 г. отгръща нова страница в българската история. Тогава се случва тихият преврат срещу Тодор Живков, който е освободен от най-високата длъжност - генерален секретар на Българската комунистическа партия. Десетоноемврийският пленум е последният за Живков, а датата се възприема като начало на неслучилия се според мнозина български Преход.


Тодор Живков от Ноемврийския пленум на ЦК на БКП

15 месеца след свалянето на Тодор Живков в България са извършени първите икономически реформи, които помагат на страната да премине към пазарна икономика. Фактическата смяна на политическата система се случва на следващата година. Живков слиза от власт след над 30 години управление на социалистическа България. 

Живков е свален в период, в който ръководството на СССР е на вълна реформи - така наречената Перестройка. Разработени са по поръчение на генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов и са инициирани от Михаил Горбачов през 1985 г. Свалянето на Тодор Живков от власт става с решаващата роля на Съветския съюз.

Реформите на Горбачов оказват въздействие върху останалите държави от социалистическия блок. Желанията за реформи не подминават и България, която е сочена за един от най-верните съюзници на СССР. Курсът на Живков обаче се различава от този на Горбачов, който иска да превърне СССР във водеща световна държава. 

Живков подава оставка ден по-рано на заседание на Политбюро. Причината е организиран натиск от страна на съветското посолство. Оставката на Живков е договорена няколко дни преди 10-ти ноември след срещи между него и руския посланик у нас по онова време Виктор Шарапов. Искането на оставката е организирано именно от Луканов и Младенов, които се ползват с подкрепата на Москва. Постът на Тодор Живков е зает от Петър Младенов.



Но на днешния 10 ноември – точно 32 години след последния Пленум на Тодор Живков, името му отново се появи. Този път в основата е не кой да е а сегашният президент Румен Радев, който е кандидат за втори пост – отива на избори и неговите хора (служебният кабинет и МВР системата, овладяна от Бойко Рашков) правят избори.

По този повод журналистът Петьо П. Блъсков написа следното в личния си фейсбук профил (публикуваме думите му без редакторска намеса):

На днешния ден, преди 32 години България каза сбогом на отвратителната комунистическа, тоталитарна диктатура. Или поне така си мислехме.

В момента всички репресивни практики на тоталитаризма се върнаха с пълна сила. Ежедневен тормоз на инакомислещи хора, привиквания в милицията, диктаторски юмрук и милиционерски ботуш. Колосални изборни манипулации. Ежедневни лъжи.

Сменихме единия на снимката с другия на снимката.

Разликата е, че при единия хората нямаха право на мнение различно от това на диктатора, но можеха да си платят тока, парното, бензина  и хляба без проблеми.

При другия не могат.

#диктатура
#пълнаразруха“.

Коментар за действията на Радев направи и политическият анализатор Виктор Димчев. В пост в личния си фейсбукл профил той написа (публикуваме думите му без редакторска намеса):

„Преди 32 години на този ден ни пуснаха бананите и инсталираха един Румен Радев, когото тогава наричаха Петър Младенов, после му казваха Андрей Луканов, Жан Виденов, Пламен Орешарски, имаше и още няколко реинкарнации“.