Както обикновено, изборите завършиха с изненади, които тези дни провокират журналисти и анализатори. Но бяха уловени и основни тенденции, които много от политическите сили, участващи във вота, пренебрегнаха заради всеобщото недоверие към мейнстрийма и истаблишмънта. Недоверие, което е глобален, не само наш феномен, но у нас доби небивал разцвет – като започнем от ваксините и свършим с очакваните проценти на изборите, пише epicenter.bg
 
Имаше и публикации, които припомняха прогнози от президентските избори за първо място на кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева, докато Румен Радев й дишаше прахта. Стана обратното преди близо 5 години, но припомнянето бе достатъчно, за да напомпа допълнително традиционното българско недоверие.

И така, какво стана и какво не стана на изборите на 4 април?

Ето топ 3 и на неслучилите се и на случилите се предсказания.

Да започнем с изненадите.
 
ТОП 3 НА НЕСБЪДНАТИТЕ ПРОГНОЗИ

1. Второто място на „Има такъв народ“ (ИТН)

Изкачването на партията на Слави Трифонов до втора политическа сила не прогнозира никой. Това може спокойно да се нарече абсолютната изненада.
Всички социологически агенции й отреждаха третото място, при това на дистанция от БСП и много близо до резултата на ДПС.
 
Последното проучване на „Галъп“ за електоралните нагласи (проведено в периода 24-31 март) отчита разлика от 8 процента в полза на социалистическата партия - БСП – 20,8%, а „Има такъв народ“ - 12,9%. Следваше ДПС с 12,7%.

Сходни са данните на „Тренд“ от финалния сондаж (26-30 март) - 21,8% за БСП и 12,6% за ИТН, а Движението бе на косъм от партията на Слави Трифонов – 12,4%.

В навечерието на вота и „Алфа рисърч“ дава 19,8% за БСП и 12,7% за „Има такъв народ“. ДПС събираше 12,5%.

На базата на данните изводите бяха за състезание между управляващата ГЕРБ и опозиционната БСП и битка за третото място между новата формация на Слави Трифонов и традиционната партия ДПС.

Да, безспорно Трифонов изненада всички, като хитовият му концерт в самия край на кампанията едва ли е основната причина за скока в процентите.

Като се припомнят числата трябва да се отбележи и друго. Социологическите агенции вярно „напипаха“ тенденцията за увеличение на дистанция между първите две партии, като причина за това бе посочен отлив от гласовете за левицата.
В средата на март „Тренд“ дава 23% за лявата партия, докато две седмици по-късно, по данни на същата агенция, тя пада до 21,8%.
С други думи, падането надолу на социалистическата партия бе предвестник на финала. Но май остана неразбран.

2. Електоратът на Слави Трифонов бил лабилен

По дефиниция електоратът на всяка нова политическа сила е лабилен. Но също така по дефиниция всяка нова формация с антисистемен характер привлича като магнит протестния вот.
А протестните нагласи бяха факт отдавна. Недоволството, което се изля през лятото, само ги направи видими.

Тук обаче се намеси пандемията, която усложни предизборната формула. При пикови стойности на заразени и хоспитализирани се очакваше само най-мотивираните, само твърдите ядра да се престрашат да отидат до урните.

Младите българи бяха подценени. Тяхната активност преподреди очакванията и реши вота. Партията на Трифонов привлече най-голям дял от младите гласоподаватели, които са били пас на предишни избори. Оказаха се не лабилни, а силно мотивирани да подкрепят новото-старо лице, на което симпатизират. И да дадат силен израз на протестните настроения в обществото.

3. Избирателната активност

Всички прогнози и уговорки за изхода от вота се свързваха с едно голямо неизвестно – колко пълнолетни граждани ще гласуват.
Х-ът в уравнението обаче касаеше по-скоро ниска активност, като повечето агенции даваха прогнози в диапазона от 2 милиона и половина и 2 милиона и 900 хиляди.
 
Някои правеха и другата уговорка – „Изненади в резултатите може да има, ако избирателната активност е над 3 милиона души.“ (социологът Живко Георгиев, 31 март, БНР).
С други думи, докато чакаме ниска активност заради пандемия, точно обратното може да поднесе сюрприз.
Така и стана.

В интервю за Дойче веле (5 април) социологът Андрей Райчев казва следното: „Тези избори както и да бяха свършили, щеше да е изненада. Първо – една изненадващо висока активност, да не кажа много висока – над три милиона, вероятно ще се окажат три милиона и 200 хиляди. Никой не очакваше това и това е много добре.“

Още в деня на вота с просто око беше видимо, че българите масово гласуват. Не ги спря нито пандемията, нито дъждът през целия ден.
Най-приятната изненада дойде от българите в чужбина, които направиха опашки пред центровете за гласуване. Някъде наши сънародници търпеливо чакаха и по шест часа, за да пуснат гласа си. И то в столици на европейски държави, където не важи ограничението за откриване на 35 секции.
 
Още рекордният брой заявления за гласуване, подадени зад граница, подсказваше силната мотивация на диаспората да участва във вот, който засяга съдбата на родината.

ТОП З НА СБЪДНАТИТЕ ПРОГНОЗИ

1. ГЕРБ ще бъде първа политическа сила

Всички социолози познаха – ГЕРБ зае първото място и на тези избори. Според данните на ЦИК – с 26,18%. Прогнозните бяха близки до този финален резултат.
„Галъп“, „Алфа рисърч“ и Тренд дадоха съответно 28,2%, 28,1% и 28,6%. Прогнозата на Медиана бе за 27%, а на Маркет линкс – 22,8%.
 
И тук по-важна бе тенденцията в месеца на кампанията, а тя бе, че подкрепата за управляващата партия е замръзнала. Ръст нямаше. Подчертаваме отново, че увеличаващате се дистанция между ГЕРБ и сочената за втора сила БСП се дължеше на отлив от левицата, а не на растеж на партията на Борисов. Кампанията на ГЕРБ залагаше най-вече на премиера Борисов и не блестеше с иновации.
Маркет линкс предупреди управляващите: „ГЕРБ има добър потенциал да остане първа политическа сила поради относително високата за тази партия мобилизация на симпатизантите. От друга страна това е политическият играч, който в най-голяма степен е заплашен от скок в протестния вот, който да доведе до значително свиване на електоралната база за сметка основно на извънпарламентарната опозиция.“

2. Ще има фрагментиран парламент

Прогнозата изцяло се сбъдна. 45-тото Народно събрание ще стартира с шест политически сили.
 
Четири от тях бяха сочени за сигурни участници – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС. „Демократична България“ събираше според прадварителните нагласи около 6%, а като политически сили на ръба се очертаваха „Изправи се. Мутри вън!“ и ВМРО.
Формулите бяха от 4 плюс три до 5 плюс две.
 
Неочакваният развой тук дойде от отпадането на ВМРО и по-високите проценти на „Демократична България“, която почти изцяло превзе столицата, като победи в две от трите избирателни райони.

3. Трудно ще се състави правителство

От раздробеното представителсто (и не само от него) логично следваше изводът, че правителство ще бъде трудно съставено.
 
Другата причина – оформилият се анти-ГЕРБ фронт, който се потвърди с нова сила след като ВМРО не успя да премине бариерата от 4 процента.
Прогнозата за трудности пред ново правителство на България се потвърждава с всеки изминал ден от 4 април насам и ще продължи, изглежда, и през следващите седмици.
Нови избори не са изключени.