Европейският парламент настоява за допълнително финансиране на новинарските медии заради кризата, предизвикана от COVID-19, както и за тяхното укрепване, така че да бъдат независими от икономически и политически натиск. Това съобщи Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, по повод резолюцията за европейските медии, която получи огромно мнозинство при гласуването в Страсбург. 577 депутати от всички политически групи подкрепиха този призив към Европейската комисия и държавите членки.

Европейският парламент очаква Европейската комисия да „насърчи решително“ държавите членки да увеличат подкрепата за медиите и за културния сектор от средствата, предоставяни чрез техните одобрени национални планове за възстановяване; да се увеличи финансирането в различните програми за медии по линия на бюджета на ЕС до 2027 г. Изрично се подчертава, че разпределянето на парите трябва да бъде по конкретни критерии, така че да осигури независимост и равнопоставеност. Особено внимание се обръща на малките новинарски медии, на регионалните, както и на медиите, които работят на малки пазари.

Европейският парламент предлага да се създаде постоянен фонд на ЕС за културни и новинарски медии, който да гарантира свободата на печата. Освен това европейските депутати насърчават държавите членки да използват данъчната си политика, за да стимулират медийното производство, както и разпространението и потреблението на новинарски услуги. Специалните данъчни политики трябва да предлагат еднакви условия за всички медии, включително и на журналистите на свободна практика.

Свободата и плурализмът на медиите са в основата на демокрацията и част от върховенството на закона, припомни Елена Йончева. Заедно с колегите си тя призовава за осигуряването на специална подкрепа и защита на разследващите журналисти, както и за мерки срещу използването на съдебни дела за натиск върху медии и граждански активисти.

Прозрачността на финансирането на медиите е важна, за да се повиши доверието на гражданите в тях. Затова, а и за да се спре възможността управляващите да си купуват благоприятно медийно отразяване като използват европейските средства, както се случваше доскоро в България, Елена Йончева настоява финансирането да се осъществява от независим орган и по конкретни критерии. Тя обърна внимание на призива към Европейската комисия да насърчава подкрепата за медийни организации в държави, в които има проблеми с върховенството на закона.

Очаква се през 2022 г. Европейската комисия да предложи закон за свободата на медиите.

Комисията да проучи как новинарските медии в ЕС получават финансово подпомагане, да изработи насоки за всички като използва най-добрите практики за публично финансиране, искат още европейските депутати. Европейският парламент също така обръща внимание на органите за защита на конкуренцията да не допускат сливания на новинарски медии, което се оправдава с последиците от кризата, но в дългосрочен план може да бъде пагубно за плурализма и безпристрастността на информацията.

Секторите на културата и творчеството, от които неразделна част са новинарският медиен и аудио-визуалният сектор, са сред тези най-силно засегнати от последиците от COVID-19. Най-вероятно те ще се възстановяват с по-умерени темпове, отколкото икономиката на съответните държави, пише в резолюцията. Пандемията внезапно спря инвестициите в рекламата, които са основен източник на приходи за целия сектор. Според първоначалните оценки приходите от реклама са намалели с между 20% и 80%.