"Именно в будоара на американската история, след една разгулна нощ на опиянена от властта си президентска администрация, в началото на 70-те на отминалия век се ражда казусът - прикриване на престъпление чрез нарушаване на закона от самия Президент", пише в социалната мрежа, писателят Димитър Недков, намирайки прилики с актуалната политическа обстановка у нас през 2021г.

Ето какво написа той в личния си фейсбук профил:

Голяма грешка щяхме да сторим - като “обществено мнение” иде реч… Аха да приспим за пореден път “гражданската си съвест”… За кой ли път, да самозаблудим “електоралната си отговорност” - в навечерието на поредните избори - хем парламентарни, хем президентски… В очакване на “новия месия” - както свикнахме вече да определяме тримесечната цикличност на хипнотетичното ни състояние пред телеекраните и смартфонотизираното ни битие…

Грозящата ни “фатална грешка”, поставяща под съмнение бъдещето на Републиката и статуса ни на цивилизован народ е - да загубим вярата в най-сакралния символ в олтара на демокрацията - Конституцията… А сме на път да я захвърлим на бунището - върху купчината отломки след “преходното саниране” на ценностната ни система на живял някога с чувство на достойнство народ…

Поругаването на Конституцията е първи симптом на зараждащо се подозрение за задаваща се тирания - би потвърдил всеки теоретик на “обществения договор” между властимащите и властподчиняващите се…

Погазването на Конституцията се счита за най-върховната злоупотреба с власт, класифицирана от историята като “политическо престъпление” взривяващо устоите на всяка една държавност - от монархиите, през републиките, дори и до най-тоталитарните режими…

Който не вярва - да пита американците, както повелява наложения от мейнстрийма канон на днешната политкоректност… Но не н.пр. Посланичката, каквато е практиката на компрадорския ни политически елит - а историята американска, описваща и чудесата, и чудесиите на позасрамената напоследък, дори и в самата Америка - Нейно Величество Демокрацията…

Именно в будуара на американската история, след една разгулна нощ на опиянена от властта си президентска администрация, в началото на 70-те на отминалия век се ражда казуса - прикриване на престъпление чрез нарушаване на закона от самия Президент…

Ричърд Никсън, 37-ят президент на САЩ: сътворил най-голямата измама в политическата история на Америка, оставяйки като най-значимо свое наследство практиката - всяко политическо престъпление да получава окончанието “ГЕЙТ”… Единственият американски президент - подал оставка, за да избегне импийчмънт…

Знаменитата пиеса на лондонския драматург Питър Морган “Frost / Nixon” слага финалната точка на аферата “Уотъргейт”, обнародвайки чрез изкуството журналистическия похват на легендарния медиатор на ВВС сър Дейвид Фрост, накарал президентът на най-могъщата в света държава - да се извини публично на своя народ…

Сцена, която и до днес се преподава в харвардския курс по политология, заслужаваща да бъде цитирана в аналогични, като днешната българска ситуации:

“… Фрост към Никсън: има три неща, които хората биха искали да кажете… първо - че е имало повече от грешки, имало е злодеяние и да - може би и престъпление… второ - че сте злоупотребили с властта си на президент… и трето - че сте причинили на американския народ, две години ненужна агония компрометирайки президентската институция… и че се извинявате за това… знам, колко е трудно, за всеки и особено за вас, но мисля, че ако не го кажете - това ще ви преследва до края на живота ви…

Никсън към Фрост: вярно е - допуснах грешки… ужасни грешки… постъпки, които не бяха достойни за президент… които не отговаряха на критериите ми за добродетели, които винаги съм искал да притежавам… ще призная, че имаше моменти когато не постъпвах отговорно и участвах в “прикриване”, както вие го наричате… и за всички тези грешки се разкайвам дълбоко… никой не знае - какво е да подадеш оставка като президент… никого не обвинявам - сам се провалих… дадох им меч, а те го забиха и завъртяха с удоволствие, но на тяхно място щях да направя същото…

Фрост към Никсън: ами американският народ…

Никсън към Фрост: предадох го… предадох приятелите си… предадох страната си и най-лошото е, че предадох системата ни на управление… предадох мечтите на всички онези млади хора, които ще искат да влязат в правителство, а сега си мислят, че е твърде покварено… подведох американския народ… и ще трябва да нося това бреме до края на живота си… политическият ми живот приключи…”
/край на цитата/

Явно, като едни от най-върлите почитатели на американският “челен опит” в политиката, ето че дойде времето и ние, българите, да се похвалим с нашенски “гейт” със самопроизтеклото наименование: ХАРВАРДГЕЙТ`2021…

Насред “промяната”, която ни заобещаваха политиците през “площадното лято`21” - “продуцентите” от Дондуков-2 изненадващо демонстрираха пълна зависимост от т.н. от историята “никсънов синдром” изразен чрез разбирането на стопанина на Белия дом: “ако го прави президентът, значи не е незаконно”…

Да, точно за Президента става въпрос, както в американския, така и нашенския случай… Не за онова, с потресаващата арогантност към Конституцията ни младо момче, което явно улисано покрай бизнес-кариерата си е пропуснало въпросната “харвардска лекция” за почтеност в политиката - подпечатваки с лъжа клетвена декларация пред българския президент…

Но - що за Президент ще си… и то, видно от биографията ти, като магистър по специалността “Стратегически проучвания” от Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, ако не си се справил с “проучванията” на хората, които назначаваш със свой президентски указ във висшите етажи на българската власт…

Голяма грешка щяхме да сторим - като “обществено мнение” иде реч… Аха да повярваме, че Президентът ни и втурналото се тия дни като “лъжливото овчарче из просото” в политиката негово любимо ексминистърче били новите американски хора по нашенско с доверителните протекции на Белия дом…

Едва ли… Видно от поучителната история “Frost / Nixon” - Америка изобщо не се церемони с потъпкването на Конституцията, та била и тя Върховен закон на една от подмандатните й територии…

Едва ли и харвардската академична общност е особено "щастлива" от размятането на името на един от най-реномираните в света университети в подобна "президентска история" по нашенски...

Както казваше рицарят на журналистиката, по височайшата воля на кралицата, сър Дейвид Фрост: ако опитам да ограбя банка и не успея - това не е оправдание, господин Президент - нали…