Партиите на протеста или трите нови партии, вече два пъти получиха парламентарно представителство заради обещанието и очакването, че ще има промяна. Какво се случи? Виждате, че техните депутати вече два пъти показаха, че нищо не могат да променят. Това каза за БГНЕС социологът проф. Румяна Коларова.

В два поредни блокирани и неспособни да излъчат правителство парламента запазването на статуквото се оказа по-сигурно, отколкото при правителствата на Бойко Борисов. Нещо повече, през последните месеци от мандата си правителството на Борисов работеше под натиск и все пак някаква част от исканията на хората бяха ефективно удовлетворявани.

„По време на протестите се говореше за коренна, за радикална промяна, дори колеги ги сравняваха с революция, говореха не само за „промяна на системата“, но дори за „смяна на режима“. Новият проект на Петков и Василев не случайно тръгва под името „Продължаваме промяната”, но всъщност каква промяна продължават? Явно това не е „промяната“ на протестърите, които успяха да постигнат просто един блокиран от взаимна омраза и конфликти парламент.

Ако става дума, че за направеното от служебното правителство до момента, за двамата бивши министри то може да се окаже по-скоро тежко наследство, а не толкова прозорец на възможности и надежда“, коментира тя.

По думите ѝ протестиращите първо са видели обнадеждаващи резултатите, но след три месеца действия на служебното правителство те вече трябва да понасят тежки и неблагоприятни последици.

„И тези последици не са заради смяната на областни управители, заместник-министри и висши кадри на държавната администрация. Персоналните смени не дават веднага ефект и на тях служебният кабинет много разчита, за да печели популярност. Но бездействието на правителството на Радев в определени сектори има пагубни последици", добави тя.

"3 месеца правителството хвърли сили да разобличава управлението на Борисов, но реалните и ежедневни задачи и проблеми останаха на заден план. Служебното правителство се оказа със затворени очи за идващите кризи. И това е нещо, което тепърва хората ще осъзнават и тепърва служебното правителство ще трябва да компенсира последиците от погрешно насочената си свръхактивност”, каза Коларова.

Тя попита още какъв е активът на Кирил Петков и Асен Василев, заради който хората трябва да ги подкрепят?

„Те ще имат ли възможност да коригират това, което са направили. Ще имат ли възможност да кажат: „Докато ние бяхме в правителството всичко беше наред? Нещата се объркаха, след като ние си тръгнахме?“, пита социологът.

По отношение на заявката, дадена от двамата служебни министри, а именно продължаване на борбата с корупцията и подобряване на инвестиционния климат в България, Коларова заяви, че това не е на дневен ред в обществото.

„В момента приоритет е цената на тока или въпросът защо има спад от 60% в чуждите инвестиции. Съвсем различен е вече дневният ред на обществото. И затова в предизборната кампания големият въпрос ще бъде – дали не сме свидетели на непредвидените последици от ужким блестящите резултати на служебния кабинет. Или сме свидетели на последиците от бездействието на двата служебни кабинета на Радев по ключови проблеми“, констатира тя.

Коларова подчерта, че дейността на двата последни парламента не е довела до намаляване на напрежението и недоверието, а точно обратното – генерирало е ново, по-силно напрежение.

Тя коментира, че това се отразява не само на парламента, но и на парламентарно представените партии, а също и на новите партии и на президента". Ако някои си мисли, че има печеливши в тази ситуация, то той има много оптимистичен поглед върху нещата", посочи проф. Коларова.

„Инциденти като този във Велико Търново, където малка група хора открито освиркаха Румен Радев може да се повтарят и тогава въпросът е какво ще представлява предизборната кампания на един управляващ президент, който има цялата власт в държавата, ако се генерира недоволство от управлението“, каза проф. Коларова.

Според нея партиите и президентът имат време да преосмислят предизборните си послания.

„Имаме месец и половина, през който всяка партия ще се опита да направи максималното. Партиите, които са извън управлението какво могат да направят – да обещаят, че ще направят правителство, да обещаят още веднъж от същото, на което третия път не се знае колко хората ще се доверят“, заяви бившият служебен министър на образованието в правителството на Георги Близнашки.

„Отговорността на едно правителство не е да прави персонална смени, основната отговорност на всяко правителство не е да разкрива корупционни схеми, а да решава проблемите, които изникват ежедневно, както и за стратегическите задачи“, добави още тя.

Коларова припомни, че след 11 юли и „партиите на протеста” са имали прекрасна възможност да се установят във властта, да направят редовно правителство, което щеше да гарантира не само високо доверие в тях, но и преизбирането на президента Румен Радев. Но всички те са изпуснали този шанс.

„В момента се търси малка компенсация с новия политически проект. Наново да се вдъхне живот в срутващата се конструкция на „протеста“. Големият въпрос е дали хората ще искат да подкрепят този трети опит. Когато има протестна вълна доверието на хората е в кредит, то не се дава за нещо, което политиците са свършили. Но този кредит е загубен, когато служебното правителство си е затворило очите за проблемите, които ни връхлитат“, каза още тя.

Проф. Коларова назова високата цена на тока и повишаващите се смъртни случаи от COVID-19 и липсата на адекватни мерки, за да се намали броят им.

„Планът за възстановяване и устойчивост – ако бяха внесли този план, щяха да разполагат с ресурс, щяха да имат един аванс, който да използват. И това не свършиха. Ето, актуализацията на бюджета – тя стана според плана на правителството, а против исканията на правителството, с други думи правителството беше бламирано“, коментира социологът. 

Тя посочи, че актуализацията е била недомислена и посочи като пример, че в нея не са планирани пенсиите за януари 2022 г.

Според проф. Коларова възможно е отново да се спечели доверието на избирателите, ако „партиите на протеста”, както и лидерите на новия проект признаят своите грешки.

„Ако не ги признаят, със сигурност ще губят доверие и гласове. Но ако признаят грешки, те вече няма да са толкова радикални, колкото в самото начало. Затова в рамките на този нов проект се зароди и нова позиция – „ние сме готови да коригираме това, което до момента е свършено, а не революционно да го променим“, казват Петков и Василев“.

Коларова подчерта, че заявката на двамата бивши служебни министри е „третият път“, като те се позиционират в центъра, за да не ги обвинят, че не искат да се определят нито в ляво, нито в дясно.

Според Коларова заявено до момента не дава представа нито за силните, нито за слабите страни, единственото което се знае е, че са нови лица.

„Те не са били в два блокирани парламента. Това е ясно предимство. Но едновременно с това не съм сигурна, че те имат опит и са наясно какво предполага една предизборна кампания и какво може да гарантира успех в кампанията. Това изисква не само комуникационни умения, но и добра организация. До този момент тези двама министри знаят как да говорят на инвеститори, на бизнеса, но те не знаят как да говорят на избирателя. Ще видим дали ще имат възможност да се научат“, коментира социологът.

Проф. Румяна Коларова добави, че ако проектът на Петков и Василев има успех, те ще вземат от гласовете на „Демократична България“, но по-важното е дали ще могат да привлекат нови гласове. Според нея не същото важи за „Изправи се! БГ! Ние идваме“, които според данните на социолозите са под 4% и влизането им в новия парламент е под въпрос.

„Възстановяването им ще бъде много трудно, защото щетите, които понасят не са само от конкуренцията с новия проект, те са и заради тяхната стратегия вътре в парламента – поведението на Мая Манолова и поведението на Татяна Дончева. Спомените от площада избледняват, а спомена за парламентарните скандали все още се раздухва от медиите, което продължава да ерозира подкрепата за тази формация“, анализира ситуацията тя и добави, че политиците залагат на вярата на хората.

От думите ѝ стана ясно, че социолозите дават стабилна подкрепа на ГЕРБ на предстоящите избори 2 в 1, но според нея това е твърдият електорат на партията и даде пример с Работническата партия в Норвегия.

„В момента в Норвегия ще се формира правителство, което е ляво, около Работническата партия, която два мандата, макар и първа политическа сила, беше в опозиция. След като получи исторически най-ниския резултат откакто е създадена, тази партия ще формира правителство", уточни социоложката.

"Ключов е въпросът до колко може да обединиш около себе си коалиция, когато имаме такъв раздробен парламент. И вторият въпрос – е за характера на промяната. Ако вече под промяна се разбира коригиране на това, което беше досега, а не революция, тогава има място за ГЕРБ“, заяви тя.

Проф. Коларова посочи, че над 25% от българите оценяват направеното от ГЕРБ като съществено и безспорно подобрение.

„Това, което забелязвам е, че подкрепата за ГЕРБ остава устойчива, докато нагласите към останалите партии се променят. Дали тези два фактора могат да доведат до различен тип структуриране на парламентарното мнозинство в следващия парламент предстои да видим“, каза тя.

Според нея обединение между партиите е възможно, но и тук възможностите са две.

„Има два варианта – да се обединят около краткосрочни цели, да се обединят за някакви мерки, които са ситуационни, които са кратковременни, за да изкарат до пролетта, когато пак да има нови избори.

Другият вариант е да се намери нов, стратегически модел, който може да бъде договорен около Плана за възстановяване и устойчивост. Идеята, че се търси модернизация и се търси повишаване на ефективност е водеща, но до този момент да сте чули „партиите на протеста” да говорят за това“, попита социологът и посочи, че най-голямата слабост на 46-ото НС не е фактът, че не успя да формира правителство, а фактът, че партиите в него въобще не отвориха дебат за стратегически приоритети, които можеха да ги обединят.

Проф. Коларова каза, че през октомври ще стане ясно какъв е икономическият ръст на България за третото тримесечие и именно той ще покаже какво е постигнало служебното правителство на Радев.

„Ние всички знаем какъв икономически ръст имаше през второто тримесечие, но той беше споделен резултат, защото действаше и инерцията от правителството на ГЕРБ. Сега, в третото тримесечие, което изцяло е отговорност на служебните правителства на Радев, усещането на хората ще определи и отношението към управляващите, т.е. преди всичко към Радев“, завърши тя.