В следващите седмици първата политическа формация ГЕРБ-СДС е изправена пред труден избор - да състави на всяка цена кабинет, правейки безброй компромиси или да гледа хоризонта на местните избори, които са след броени месеци. Така политически анализатори коментираха изборните резултати от 2 април, цитирани от “Труд”.

“Много е тежък изборът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и то не толкова заради неговите избиратели, защото ако се погледнат по-дълбочинно данните, избирателите на ГЕРБ не са срещу това да има коалиция между ГЕРБ и ДБ. В крайна сметка това са две партии от едно европейско семейство и с много ясна близост в конкретни политики, например финансовата”, посочи доц. Татяна Буруджиева.

Но очерта и основният въпрос пред победителите: “Проблемът пред ГЕРБ е, че ДБ са в коалиция с ПП, което вече ги отдалечава в по-съществени преговори за правителство с ГЕРБ”. Според доц. Буруджиева има най-различни варианти за правителство и не е задължително формата да е точно коалиция, но това не биха приели избирателите на ПП, а в същото време те не са против да има правителство с подкрепа на ГЕРБ.

“ГЕРБ направи своите стъпки към компромис от една страна за съдебна реформа и от друга страна - правителство без основни лица на ГЕРБ. Тезата, която непрекъснато чуваме от анализатори и от ПП е, че ГЕРБ трябва да прави отстъпки, но от друга страна трябва да чуваме и отстъпките, които правят ПП, защото отстъпките трябва да бъдат взаимни”, каза още доц. Татяна Буруджиева.

“Две години се вменява вина на ГЕРБ и им се казва, че трябва да са готови на всичко, за да подкрепят кабинет. Това не е така. Очаква се да направят самоубийствен ход. Коалираха ги с БСП, с ДПС, с “Възраждане”. Искат да изкарат, че Борисов е малоумен, както и цялата му партия. Това не е така. Тук формацията има структура, за разлика от ПП. ГЕРБ си гледа стратегическия интерес”, заяви по темата с евентуална бъдеща коалиционна формула и проф. Румяна Коларова.

Без да коментират официално изборните резултати, от ГЕРБ заявиха, че Бойко Борисов е казал всичко достатъчно ясно в последното си телевизионно интервю преди вота в “Лице в лице” по bTV.

“Инстинктът ми сочи, че ще има правителство, но ако този път президентът Румен Радев извърти бързо мандатите, ние ще имаме още избори”, заяви Борисов преди четири дни в ефир. И още: “Аз съм готов на всякакви компромиси.

Ако си победител и лидер на партия и да не станеш премиер е компромис. Трябва да се намери компромис от всички и между първите две партии да се направи възможно най-доброто правителство, ако не може да се намери решение с останалите”.

Процедури до разпускане на 49-ото Народно събрание

1. На 11 април се очаква в Държавен вестник да бъде оповестен съставът на 49-то НС. Президентът Румен Радев вече обяви, че няма да бави свикването на парламента, което означава, че може да издаде указ веднага и 12 или 13 април да е първият ден на новото НС.

2. По Конституция държавният глава може да свика НС най-късно на 1 май (един месец след произвеждането на изборите). Тъй като 1 май е официален празник, то би следвало да го свика най-късно до 28 април, но предварителната заявка е да не се чака крайният срок.

3. 19 април е най-близката реалистична дата за начало на 49-то НС. Още първия ден се избира председател, но процедурата може да продължи и по-дълго, ако партиите не са постигнали консенсус, както стана в 48-то НС. След избора на председател, се регистрират парламентарните групи, за да могат да излъчат зам.-председатели на парламента.

4. На 24 април президентът може да започне консултации с парламентарните партии за съставяне на правителство. Консултациите могат да се проведат в рамките на един ден, или да бъдат разтеглени във времето. В Конституцията по чл.99 ал.1 не е посочен срок за провеждането им.

5. 25 април е първата възможна дата за връчване мандат на първата политическа сила - ГЕРБ-СДС. Седемдневен е срокът по Конституция за излъчване на кабинет. Вариантите са два - да върнат проучвателния мандат като неуспешен или да представят състав на правителството. Ако бъде излъчен кабинет, президентът предлага за гласуване кандидата за премиер и предложените от него структура и състав.

6. Веднага след 1 май парламентът може да гласува премиер и правителство с мандата на ГЕРБ-СДС. Ако бъде отхвърлен премиерът или съставът на правителството мандатът се смята за неуспешен.

7. Още на 4 или 5 май президентът може да връчи мандат на втората политическа сила ПП-ДБ. Тя отново има седемдневен срок - до 11 или 12 май. ПП-ДБ могат да върнат мандата веднага. Ако излъчат правителство, то може да бъде гласувано между 15 и 17 май.

8. След връщане на мандата или неуспех при гласуване в НС, Конституцията предвижда седемдневен срок за определяне на парламентарната група, която да получи третия и последен проучвателен мандат.

9. Третият мандат може да бъде забавен след като бъде определена група. За неговото изпълнение няма изрично указан срок в Конституцията.

10. Президентът разпуска на 23 или на 30 май 49-то НС, тъй като според Конституцията, ако не се постигне съгласие за излъчване на правителство държавният глава издава два указа за назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори.

23 или 30 юли са възможните две дати за най-скорошни предсрочни избори.

Няма проблем с местния парламентарен вот през октомври да се състои и референдум

Възможни са избори две в едно през есента

Срокът по чл. 64 ал.3 от Конституцията казва, че нови избори се насрочват най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното НС. Ако президентът забави консултациите със сметка да бъде приет бюджет, то предсрочните избори може да бъдат оставени за началото на септември. Август според юристи не е добре да се провеждат избори, тъй като това е месецът на отпуските.

Избори две в едно също е възможен, но нежелан вариант. Това означава президентът както при 48-то НС, да разтяга консултациите и умишлено да бави връчването на мандатите с цел да удължи живота на 49-то НС до края на август, за да могат местните и предсрочни парламентарни избори да са в края на октомври. Юристи предупреждават, че е изключително сложно да се гласува за местни власт и парламент. Такива избори е имало само веднъж - през 1991 г. Според конституционалисти няма проблем към изборите две в едно да бъде добавен и референдум.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук