Софийският районен съд отказа да задържи в сряда Васил Михайлов. След пет месеца престои в ареста заради системен тормоз на граждани, само преди седмица пернишкият бияч бе пуснат под домашен арест, за да го наруши още първия ден. Медийният интерес в случая установи, че Михайлов не спазва мярката за неотклонение, която следва да се контролира от полицията и от Министерство на правосъдието с оглед поставената му електронна гривна за проследяване. Оказа се, че нито едната, нито другата институция са установили своевременно нарушението. Направиха го медиите, при това заради арогантното поведение на самия Васил Михайлов, който сам се хвалеше, че си ходи на дискотека, вместо да спазва домашния си арест.

Единственото, което трета институция в казуса – прокуратурата, можеше да направи и го направи незабавно, бе да поиска задържането под стража на Михайлов, именно заради нарушаването на домашния арест. Съдът обаче отказа да върне в ареста нарушителя.

Това не е нито първи, нито ще е последен случай, при който „лошата“ прокуратура иска задържане на извършител на престъпление, а „добрият“ съд го праща вкъщи или дори му налага по-лека мярка „подписка“ – веднъж седмично да минаваш да се подписваш в районното или при кварталния. И докога ще е така?

В случая има и още един елемент. Откакто преди половин година се разбра за безчинствата на Михайлов в Перник, медиите и обществеността лепнаха на хулигана прозвището „прокурорски син“. И това е така – бащата на провинилия се е прокурор от Окръжна прокуратура – Перник. Внушенията още в началото бяха, че бащата прикрива сина си и никой в Перник не иска да разследва безчинствата и побоищата, които Васил Михайлов извършва. Наложи се чак главният прокурор Иван Гешев да ходи до Перник, а разследванията срещу младия рецидивист бяха пратени в Софийска районна прокуратура. Прокурорът Бисер Михайлов подаде оставка като заместник-окръжен прокурор, а в сряда главният прокурор му поиска дори оставката като магистрат. Всъщност Иван Гешев не може да отстрани колегата си Бисер Михайлов, ако той сам не го направи, като поеме морална отговорност.

Кой обаче ще потърси отговорност от съда? Ами ако утре Васил Михайлов – прокурорският син, отново наруши домашния си арест? Пак ли прокуратурата ще е виновна, може би МВР или Министерство на правосъдието? 

Разбира се, милиони, десетки милиони бяха налети в изминалите 20-години за изграждането на позитивен имидж в българското общество на съдиите. Те решават, без да обясняват решенията си, правят го на база на закона, доказателствата и вътрешното убеждение и (почти) винаги никой не им търси сметка. Не така стои въпросът с прокурорите, които отдавна са обръгнали на обвинения и атаки, а те също решават на база закона, доказателства и вътрешното си убеждение. 

Къде обаче е същината на проблема? В законите и това го знае всеки юрист, който влиза в съдебната зала – прокурор, съдия, адвокат. Наказателен кодекс отпреди 50 години, тромав Наказателно-процесуален кодекс, който дава повече права на извършителя на престъплението за сметка на жертвата. 

Елементарно сравнение – само си представете – дали в Щатите би било възможно рецидивист като Васил Михайлов веднъж да бъде задържан, а пет месеца по-късно да си отиде вкъщи, като първото нещо, което направи, е да наруши условията на домашния арест. Веднага ще се появят коментари, че правните системи са различни. Да, така е, различни са – едната просто работи, а другата е блокирана. Защото политиците в парламента имат интерес от неработещо правосъдие и оставят законите да са в полза на престъпниците. 

И така до следващия случай, при който син на някой бизнесмен, магистрати, политик пребие или дори убие поредната невинна жертва.