Македонски девойчета луднаха по Любен Кънев

Малцина актьори имат топките да влязат зад решетките, да сърбат чорбата на местния шеф готвач, да се изправят срещу озъбените и недоверчиви физиономии на престъпниците и да поритат мачле, което в техния вариант си е гладиаторска битка. Да бъде част от тях, да ги спечели и да включи светилника в душите им се осмели Любен Кънев.

13-те дни, които преживял в затвора в Бойчиновци заради новата си роля, са като сюжет за отделен филм. При това с холивудски привкус, съобщава "Монитор".

Взели го за полицай в Бойчиновци
Едни от младежите го приели с радост и го наричали „Тодоров“. Чак накрая отделили екранния герой от човека срещу себе си и го наричали бате Любо. Другите пък били наострени и наежени, защото смятали че той реално е ченге, дошло да ги шпионира и да им създава ядове. Но лека -полека Любен успял да им влезе под кожата. „Защо го правя ли? Искам да им бъда полезен и смятам, че театъра е адекватното средство, с което аз мога да съм. Те нямат реална човешка подкрепа, която да ги прави уверени и развиващи се хора. Какво като са сгрешили, нима нямат право да разберат това и да вървят напред с доброто в себе си? Правосъдието в България ги съди, да, но не ги възпитава, а те имат нужда от това. Те са тийнейджъри, да не забравяме това и се нуждаят от адекватно и специално отношение, независимо, че са престъпници. И тук държавните органи е нужно да поемат отговорност. Да осъдиш някой не е достатъчно. Те рядко получават разбиране от хората, като изключим малцина от служителите в Бойчиновския затвор. Вълнуват ме въпросите: как живеят, как се справят с живота, какво става като излязат, какви хора се грижат за тях. Доближих се до тях по интересен и чужд за тях начин - театъра, някои не знаеха какво е. Някои не могат да пишат, да говорят правилно. Не всички са от малцинства. Исках с каквото мога, с моята професия на актьор да разкажа за децата, от които едва ли някой се интересува реално“, казва той. Когато отишъл при тях, те го попитали:“ При нас ли ще спиш, да не си направил нещо, за да си тук?“.



Любен си живял с тях през целия период. „Направих им уъркшоп свързан със сцената. За да ги опозная и предразположа. Те се чудеха как така различно говоря и изглеждам, в сравнение с ролята ми в „Под прикритие“. Казаха ми, че според тях Тодоров бил ченге с престъпно излъчване. Те си знаят какво имат предвид“, разказва Кънев. Искал да усети реализма на всичко там. С тях ходел под строй, хранел се, общувал. На игрището естествено ги спечелил и с уменията си – той е бил професионален футболист. Но за тях играта е единствено удоволствие и се хвърлят в нея твърде нахъсани, така че и ритниците им са респектиращи. Сега ще отиде за още 14 дни, за да завърши започнатото, което прекъснал заради други професионални ангажименти. Момчетата го чакали с нетърпение, по думите на директора на затвора Иво Йорданов. „Трудно ще се интегрират в обществото, когато излязат. Затова трябва да се работи с тях не като със затворници, а като с подрастващи хора, допуснали грешка. Да им се обясни, че дори да са направили „лошо'', е нужно да разберат, че това „лошо“ не е тяхна константна природа“, казва Любен.

Защо обаче предпочита авторски проекти? „Обичам да създавам и да реализирам мои идеи. Да участвам в чужди също обичам, когато са добри, но в това да създам аз нещо, в този специфичен процес откривам несравнимо удовлетворение и удоволствие. Само чрез авторски проект мога да изразя себе си 100% - интересите си, вижданията си, ценностите си, желанията си. Имам нужда от това. И, когато го правя чрез театъра, още повече авторския, аз се сблъсквам със света повече от всякога, защото конфронтирам моя личен свят с околния. Все повече виждам, че темите, които ме вълнуват и начина, по който ги изразявам намират своята публика. Радостно е, че тя се увеличава. Това ми показва, че между мен, когато съм на сцената и хората дошли на театър има истинско, реално общуване, споделяне, което за мен е основна цел в театъра.''

Не бърза с дата за премиера на „Аквариумни хора“, но до края на този театрален сезон или на есен вероятно идеята ще види бяла сцена. В същото време не спира да гастролира със „STOP - дяволът се призна за виновен” из страната и чужбина. Наскоро с него се свързал мениджъра от Лондон и го поканил да изнесе спектакъла на английски пред местната публика. С езика на Шекспир Любен проблеми няма и това го знаят почитателите на театъра още от постановката „Презрението“ на режисьора Крис Шарков, с който актьора работи често.

Преял с рибка
В сцената от четвърти епизод на „Под прикритие“, където си говорят с колегата Марто на маса на морето, Тодоров (Любен) похапвал рибка, която много му се усладила. Последвали няколко дубъла и той бил доволен – още вкусна рибка. Но трябвало да се снима от различни ъгли и камерата се въртяла и въртяла и съответно порциите се паркирали пред него със скоростта на светлината. И така преял и му станало тежко- облизал се с около 30 карагьозчета. Но по-трудно било друго – при всяка поднесена чиния, сиреч нов дубъл, той трябвало да отхапва с ищах и удоволствие като че за първи път слага рибка в устата си.
Ясно е, че сериала се продаде в много страни по света, но дали това му носи и нови почитатели? “Да, има много фенове, които правят опити да се свържат с мен и смятам, че това е нормално, като се има предвид колко популярен е сериала, и то не само в България. Това ме радва, защото разбирам, че те са харесали проекта "Под прикритие” и в частност са оценили труда ми, моя личен принос към него. Получавам писма, съобщения и картички с добри пожелания, споделяне на емоции, всякакви признания дори от чужбина. Момичета, момчета, жени, мъже пишат от Бразилия, Германия, Македония и др. места. Има и неприлични, които понякога ме стряскат, защото разбирам колко силно средство е екрана, средство, което е сериозно оръжие за манипулация на хората. И именно за това смятам, че избора ми на роли и участия в екранното пространство, като и на театралната сцена, ще бъде винаги обмислено и разгледано в много посоки“, казва Любен.

Къса мускул в гонка с мафиотите
На излизане от някакъв склад, където се преследвали с Иво Андонов, инспектор Тодоров се хлъзва с десния си крак, пренася тежестта на левия и от натоварването се скъсва мускул на прасеца. Болката била като да ти вадят зъб без упойка. Но това бил първия дубъл, съвсем в началото на снимките за деня и нямало как да се откаже – не искал да провали работата на екипа. Стиснал зъби, следвали още спринтове от негова страна и така до 5 сутринта. Накъсал си здраво мускулните влакна. Почти 45 дни минали докато крака му се стабилизира и болката отшуми, макар понякога отново да напомня за случката. „Когато снимаш „Под прикритие“ не можеш да се лигавиш. Това ми повлия - като актьор използвах обстоятелствата, които се случиха непредвидено, прехвърлих ги на Тодоров и така образа заживява още повече в реалността, която киното създава“, казва той.



Животът е един, не особено дълъг и да се пилее е грях. Във всяка професия има и занаятчии и творци. Едните правят компромис, другите не. Едните горят за работата си и подчиняват всичко в нейно име. Резултатът е плодът в ръцете им и от това по-сладко няма. Така е и с Любен. Той е национално известен като инспектор Тодоров от „Под прикритие“ - ченгето със сприхавия нрав и оригиналната прическа, беше княз Кирил в "Недадените". А за театралите е звезда от сцената на много спектакли. Лудостта, която ще повтори, е да увлече хората, обичащи изкуството, още веднъж в своите истории. След авторския моноспектакъл „STOP - дяволът се призна за виновен“, идва ред и на вторият му проект „Аквариумни хора“. Именно заради него се опитва да влезе в света на младите хора, стъпили накриво. Кадри с момчетата ще влязат като мултимедия в новото му представление, което отново ще бъде театър с елементи на кино. Героят му ще бъде социален работник, който прави всичко по силите си, за да им помогне.