Трагичният случай с убитите от собствената им майка деца в Сандански потресе страната. Както е известно, при зверското убийство жертвите са на 3 и 5 години. Прокуратурата вече повдигна обвинение на 32-годишната майка Кристина. Тя е привлечена под отговорност за причиняване на смърт по особено мъчителен начин и с особено жестокост.

 Близките й пък обясняват, че деянието й е продиктувано от психически проблем, който е бил умело прикриван. Опитите на бащата на децата да ги вземе чрез органите на реда са били неуспешни.

 Казусът поражда вечни и актуални въпроси, касаещи семейното право, въпроси за попечителството, привременните мерки и родителски права. Коментар по темата направи адв. Лазар Белев, който има голям опит по делата за развод, издръжка и родителски права, в интервю за "Правен свят".

- Адв. Белев, каква е процедурата за искане за попечителство, сроковете не са ли прекалено дълги и не крие ли риск самата системата в случаи на психически нестабилни родители да се стигне до подобни сюжети?

- Нека започнем с това, че в конкретния случай няма такова нещо като ‘‘попечителство‘‘. Имаме конкретно искане за упражняване на родителски права и определяне на местоживеене при единия родител. Това е доста по-различно от процедурата по попечителство.

От гледна точка на самия случай бащата е пожелал да упражнява родителските права на децата предвид очевидно недоброто психическо състояние на неговата съпруга. Той все пак го е забелязал.

Дали са дълги сроковете – да, определено са такива, но има и процедури, които са например привременни мерки, които определят при кого ще останат децата, кой ще се грижи за тях преимуществено, защото тук не говорим за лишаване от родителски права, а за определяне на родителските права да са само при единия родител. И при тези привременни мерки съдът може практически в рамките на седмица-две да се произнесе по този въпрос.

Друга е темата как стоят чисто практически нещата в ситуацията в Сандански.

Бащата просто може да вземе децата и да ги отведе на друго място, виждайки, че жената е нестабилна, докато съдът уреди въпроса. Защото докато трае процедурата, конкретно в ситуацията на тези двама души, те са били с равни родителски права, така че всеки един от тях би могъл да ограничи другия, ако е сметнал, че това е в интерес на децата.

- Според информации на медиите мъжът е упражнявал домашно насилие над жената. Възможно ли е това да е причина за отключване на нейната психическа нестабилност и последвалите действия? Казва ли нещо законът в подобна ситуация?

- Ако тя е била жертва на домашно насилие и се е възползвала от процедурата по защита, която е изключително бърза и изключително директна, тя е могла просто да напусне жилището, да бъде ограничен достъпът на мъжа й до нея и децата, да търси съдействие от полицията, в случай че той продължи да я притеснява, но тя това не го е направила. Считам, че тези факти са просто защитна теза, нищо повече.

Как стоят нещата, ако единият родител е психично болен, а болестта се е отключила, след като вече има деца?

Надали подобно нещо би останало незабелязано. В случая целият конфликт между тези хора е именно следствие на психичното състояние на жената. Мъжът е решил, че трябва да се разделят, да поеме грижите над децата, виждайки, че майката не е в състояние. Проблемът е, че не се търсят на време нито адвокати, нито психиатри. Хората в България си мислят, че могат да се справят сами с подобни сложни проблеми.

Може ли човек, поставен под запрещение, да бъде родител и какви са правата му? Какво казва законът?

По принцип при случая със Сандански не става дума за запрещение. Тук говорим единствено и само за психологически проблем на майката, която в стремежа си да отмъсти, да запази децата си, защото тя е била буквално обсебена от тях, тя е виждала смисъла на живота си и ключ към връзката си с мъжа й. Тя не е искала да се разделят с него.

Това е било с цел контрол над мъжа й, посредством децата и мислейки си, че нещата няма да се случат, е решила да му отмъсти и да посегне на това, което е възможно най-ценното за него – децата. Тук няма право.

- Има ли ли сте подобни случаи в практиката си на адвокат по семейно право? С какво най-често се сблъсквате?

- Точно такъв случай като в Сандански не съм имал – посегателство за убийство. Но съм имал много случаи, в които децата да бъдат наказвани, защото имат по-добро отношение към другия родител. Да бъдат бити, затваряни. Пак продължаваме да говорим за психически преживявания на хората. Най-лошото е, че децата се ползват като инструмент да държиш другия на разположение.

Често се случва, особено при изневяра, родителят, особено майките, при които остават децата, да отмъщават на бащата. Ограничават им вижданията, настройват ги против бащата – между другото това е масово. Хората не си дават сметка, че в момента расте едно увредено в представите си за отношенията поколение. Просто защото това го правят самите им родители.

И после както се получава – имаме едно общество, в което тези децата ще възпроизведат този модел на поведение в личния си живот. Хората мислят, че когато видят нещо лошо, децата им няма да го повторят – това са единици.

Повечето хора приемат родителите си като авторитети и те ще възпроизведат именно този модел – контрола, скандалите, възможно най-грозното в отношенията.

- Дайте пример за някои интересен случай, с който сте се сблъсквали? Нещо, което Ви е разтърсило.

- Всеки ден ме разтърсва човешкото неразбиране. Децата имат нужда от баща и от майка. Да, имаме случаи, когато бащата е насилник, когато майката е наркоманка и алкохоличка, има случаи, когато буквално единият родител не става за родител, тогава работата е пределно ясна.

Въпросът е, че обществото ни е егоистично, неосъзнаващо, че децата имат нужда от двама родители, това е нещо, което почти всеки ден виждам. Не мислят за доброто на детето си, а мислят само как да го запазят, сякаш е вещ, как да го използват да наранят другия.

- Като експерт в семейното право, смятате ли, че има нужда да се допълва и изменя законът?

- Според мен в Семейният кодекс има доста неща, които могат и трябва да бъдат промени. Например, в конкретния случай на майката, убила децата си в Сандански, и привременните мерки.

Дава се срок, в който съдията може да се произнесе по тези мерки, тъй като съдът е сезиран. Той може да се сезира и на първото заседание по делото, което да е след 4-5 месеца, може да се сезира веднага, може в открито, може в закрито, няма срок, който да каже.

Какъв е смисълът да се произнесеш за мерките на първото заседание по делото, което може да е последно? Идеята е докато траят тези мерки, докато има конфликт между страните, докато не са уредени отношенията да се каже: ‘‘ОК, при теб ще бъде и т.н.‘‘ и се очаква да се случи в някакъв срок 3-5-7 дни например.

За да може като се види такъв случай като в Сандански - бащата да вземе децата и да ги заведе на друго място, да сезира съда и той да каже ‘‘ОК, на база сегашните неща, правим заседание, събрани са доказателства и факти, смятаме, че бащата е по-пригодният родител…‘‘ и през това време си върви делото, което ще отсъди какво ще се случи в крайна сметка.

- Всъщност бащата от Сандански е завел дело, твърдейки, че майката не е в състояние да се грижи за децата. Дали пък не са закъснели органите на реда с реакциите си?

- Не. Тук говорим за едно постановление, което се взема по дефолт, то е от 1974 г. – Постановление № 1 от 12.11.1974 г., казващо че за малките децата винаги по-пригодният родител е майката, без почти нищо друго да се отчита.

Ето това е друг проблем, единичен случай е, но пак се свежда до факта, че Постановлението е изгубило актуалност преди 46 г. Така че на база това Постановление, което непрекъснато бива лансирано от съдиите, се предоставят родителски права далеч невинаги на най-подходящия родител.

Aдвокат Лазар Белев е завършил Юридическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски”. През 2005 г.започва и юридическата му кариера като юрисконсулт в отдел  “Правно нормативно обслужване” към Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – гр. София.

По-натам в кариета си адв. Белев заема длъжностите главен мениджър и ръководител на Административно-правния отдел на Национална верига заложни къщи Доверие. Има дългогодишен опит и в семейното, наследственото, административното и трудовото право. Част е от екипа на Адвокатска кантора “Шулев, Белев и партньори” – София.