Димитриос Карсиотис е възмутен: „Овцете ми ги няма, реколтата от нар също. Тези хора са откраднали всичко“, оплаква се пенсионерът. Под “тези хора” Карсиотис има предвид бежанците и мигрантите, които водят своето безрадостно съществуване в намиращия се наблизо лагер в Мория, пише "Български новини".

Новодошлите непрекъснато идват в селото, защото в лагера така или иначе няма достатъчно място за тях. Първоначално палатковият лагер в Мория е бил предвиден за 2800 души, но днес в него живеят 13 000 човека – и то в унизителни условия.


Съседното село Мория, до което човек може да стигне и пеша, има около 1000 жители. Те дълго обмислят дали да коментират ситуацията в района, защото се страхуват да не бъдат сметнати за ксенофоби. Но същевременно не могат да мълчат повече.

Има проблеми с пришълците

„Почти всички тук се отнасят толерантно с чужденците. Някои от жителите са имали контакт с новодошлите, но е вярно, че има проблеми“, обяснява Стратос Маринатос, който работи в хранителния магазин на баща си в селото.

Явно става въпрос за по-дребни криминални престъпления, но младежът не желае да навлиза в подробности.

Според Маринатос саморазправата не е решение, но предизвикателствата са твърде големи, за да могат селяните сами да се справят с тях. Маринатос е убеден, че управляващите, и не на последно място ЕС трябва да се погрижат за тревогите на хората от Лесбос. Много негови съселяни мислят така.

Новоизбраният кметски наместник Йоанис Мастроянис е пенсиониран ветеран от бреговата охрана. Той разказва, че като служител на реда рядко си е имал работа с бежанци в Беломорието.

На сегашната ситуация в близкия бежански лагер той гледа много скептично, най-вече заради това, че в него бежанците, които идват от повече от седемдесет държави, живеят много натясно:

„Колкото по-малко е пространството, толкова повече изпъкват етническите и религиозните различия и това може да провокира напрежение“, казва 70-годишният мъж.

„Непрекъснато се краде по нещо“

Той уверява, че до този момент в селото не се е стигало до насилие. Когато първите мигранти пристигнали на остров Лесбос, местните жители направили всичко възможно, за да им помогнат.

Но междувременно тревогите на селяните нараснали: „Непрекъснато се крадат плодове, зеленчуци или добитък, жителите се страхуват за скромното си богатство“, разказва кметският наместник.

Днес новодошлите определят облика на селото: шляят се по улиците, купуват си нещо за ядене, припичат се на слънце. Повечето са от Афганистан. От време на време и жените излизат да се разхождат в по-малки групи.

Всеки, който някога е виждал бежанския лагер отвътре, едва ли може да обвинява тези хора, че берат плодове от пътя. За съжаление и възможностите на местните не са неограничени.

Пенсионерът Димитриос Карсиотис разказва, че му се налага да оцелява с пенсия от 338 евро и също така да се грижи за безработните си роднини.

Той разчитал на допълнителния си доход като овцевъд и затова все още не може да прежали загубата на своите трийсет овце – въпреки еднократното обезщетение в размер на 1700 евро.

„Отглеждането на овце ми носеше годишен доход от 3000 евро, но тези пари изчезнаха завинаги. Свършен съм“, оплаква се Карсиотис.

На Лесбос имат опит с изселници

Лесбос, третият по големина остров в Гърция, има дълга изселническа традиция: през 60-те години на миналия век хиляди заминали за Германия, Австралия или САЩ – на работа.

Заради това, но и не само, много хора на острова проявяват състрадание към бежанците. 85-годишната баба, която раздаваше хляб на новодошлите на плажа в Сикамия, дори беше номинирана за Нобеловата награда за мир през 2016 г. – като събирателен образ за населението на острова.

Постепенно тази солидарност започва да изчезва. Йоанис Мастроянис разказва, че много добре разбира какво означава да напуснеш дома си и да се опитваш да изградиш по-добър живот на друго място.

В крайна сметка собственият му син е емигрант в САЩ. Но веднага допълва, че навремето той е влязъл съвсем легално в страната и днес спазва нейните закони и разпоредби.