Малко преди края на миналата година полицията предотврати нелегални боеве с кучета в с. Звъничево, Пазарджишко. Боят бе организиран в оранжерия и замаскиран като &bdquo;киноложка изложба&rdquo;. В &bdquo;изложбата&rdquo;, обаче участва само една порода кучета &ndash; средноазиатска овчарка. След полицейската акция на мястото са установени 20 кучета и 76 зрители. <br /> <br /> След проверката за самоличност се оказа, че мъжете са от Пазарджик, Добрич, Шумен, Стара Загора, Ихтиман, София и Перник. Сред тях имаше чужди граждани от Македония и Румъния. Една част от зрителите на кървавото зрелище се оказаха с криминално минало, а 11 от лицата - с нередовни документи. Бе образувано досъдебно производство, наблюдавано от Районна прокуратура - Пазарджик, но то не стигна до никъде. <br /> <br /> У нас няма наказани, въпреки че провеждането на боеве с животни или предоставяне на животни за боеве е престъпление по чл. 325 а от Наказателния кодекс. Обикновено в прокурорските решения четем, че &bdquo;няма достатъчно доказателства за извършено престъпление&rdquo; и &bdquo;не е установен извършител&rdquo;. Ненаказан обаче остана и установеният организатор на кучешки бой в ромската махала в Стамболийски. <br /> <br /> Въпросният Ремзи се възползва от оправданието &bdquo;непълнолетен&rdquo;, а баба му нахално застана пред камерите на една телевизия и го нарече &bdquo;дете&rdquo;. Приятелите на Ремзи пък го изкараха едва ли не умиротворител &ndash; бил &bdquo;разтървавал&rdquo; кучетата. /?/Истината е, че Ремзи е съзнавал какво върши, защото бе качил брутален клип от събитието на личния си профил във фейсбук под името &bdquo;г-н Райчев&rdquo;. Това можеше да се отчете и като кибер-престъпление не само с антихуманен, но и с политически привкус, защото Ремзи &bdquo;Райчев&rdquo; бе написал там: &bdquo;Are bulgari duhaite supata pak go kacih za inat&rdquo;. <br /> <br /> Българите, овластени от закона обаче, хич не се &bdquo;заинатиха&rdquo; да потърсят наказание за наглеца. До Ремзи стигна не полицията, а природозащитникът Стефан Ангелов, който се опита злодеянието в Стамболийски да стигне до широката общественост и да предизвика реакция у държавните органи те да вземат необходимите мерки срещу незаконните боеве. В крайна сметка всичко приключи с &bdquo;Господари на ефира&rdquo;, т.е. до екрана. Кучешки боеве се провеждат активно у нас от 2006 г. у нас. Подадени са десетки сигнали на граждани, в които се посочват организаторите им, местата, където се провеждат, мизите за участие и пр., но реални мерки срещу това престъпление до днес няма. <br /> <br /> С първия сняг, до репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; стигна новината, че имало нова &bdquo;мода&rdquo; в кучешките боеве &ndash; да се правят за по-&bdquo;атрактивно&rdquo; през зимата. Студът много повече нахъсвал &bdquo;бойния&rdquo; дух на тренираните за убийци кучета. Освен това, едно подхвърлено парче месо в снега и кървавите следи от раните на самите кучета, още повече кефели зяпачите и любителите фотографи на кървави сцени. Снегът също така можел да се използва при &bdquo;нужда&rdquo;, за да прикрие заровените по- на плитко трупове на победените четириноги. <br /> <br /> Кучешките боеве се отличават с особена жестокост и не са за хора със слаби нерви. На полицията е известно, че техни организатори и зрители са хора, способни да посегнат и на човек. Според профайлъри склонност да гледат кървавите сцени имали предимно хора с извратено чувство за мъжественост. Странно, но между тях често се откривали направо казано страхливци и комплексари, които компенсирали липсата на самочувствие с жестокостта на кучетата си. <br /> <br /> У нас доходоносният бизнес се въртял от 40-50 души, а организаторите на боевете били познати лица на местно ниво. Те обаче се смятали за недосегаеми, защото именно в по-малките населени места били прикривани от полицаи &bdquo;по роднински&rdquo;, или срещу &bdquo;пари под масата&rdquo;, шушукат хората. В краен случай нарушителите се разминавали със символична парична глоба &ndash; нищожна сума, на фона на печалбите. <br /> <br /> Преди години &bdquo;ШОУ&rdquo; направи разследване и стигна до един от организаторите на кучешки боеве, който се подвизаваше в нета под името Хелбой. Стигна се и до заплахи от негова страна. После най-вероятно си е сменил името, но е продължил дейността си. Стигнахме и до ферма за обучение на бойни кучета от породата питбул в Шуменско, но и там шумотевицата около разследването трая кратко и завърши безрезултатно. Освен че се разчу, че въпросният се бил отказал от бизнеса?!? <br /> <br /> Около 2010-а природозащитници стигнаха и до конкретен човек &ndash; Тихомир Тодоров от Силистра, за когото се разкри, че е един от първите най-крупни развъждачи на питбули у нас и собственик на сайт за гейм-питбули. Малко след публичното му уличаване, Тодоров закри временно сайта си. В него преди това можеше да се прочете доста за питбулите му, около 60 на брой. Примерно, че женските са много по-злобни и кръвожадни от мъжкарите.&nbsp;Кучките направо разфасовали съперничките си, докато мъжките оставяли противника си полужив, когато усетели надмощието си. <br /> <br /> Кадри от организирани битки между животни постоянно се качват в интернет. Така научихме, че в едно гоцеделчевско село боевете с кучета не са нещо инцидентно, а се организират ежемесечно. Човекът, който дръзна да го каже публично &ndash; Исмаил, бе заплашен със смърт. Мъжът взел да се оглежда в тъмното по пътя между кръчмата и дома си. Тренираните за бой кучета са непредвидими и понякога неуправляеми дори от треньорите си. В Банско, изпуснат от собственика си Костадин Чакъров питбул, нахапа до смърт три деца. Кой и защо си затваря очите пред тези престъпления? &ndash;Отговорът се оказва прост &ndash; от кучешките боеве се печелят много пари, защото от тях се вълнуват не само хора като Ремзи, но и много богати и жестоки комплексари със сбъркано чувство за мъжественост. <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Какво представлява кучешкият &bdquo;мач&rdquo;?</strong></span><br /> <br /> Предварително се подготвял &bdquo;рингът&rdquo; с размери 4х4 метра и ограда, висока около 60 сантиметра. На по-випаджийските боеве се пазарял и рефер. Боищата се водели до смърт. Ако не умре на ринга, победеното животно често излизало от боя с такива наранявания, от рода на извадено око, разпорени черва и отхапана челюст, че се налагало да бъде застреляно от собственика си. <br /> <br /> Обучените кучета са с т.нар. тренирана захапка &ndash; т.е. научени са да не пускат! За да отворят челюстите им, стопаните използвали дървен клин, или кофа с ледена вода. За супер професионалисти се считали породите питбул, бултериер и американски старфордшир. Запознати ни открехват, че боевете, които не са обикновено зверство с помияри като тези в циганските махали, а се водят за &bdquo;ВИП&rdquo; зрелище, от 2 години насам чувствително поскъпнали. Причината била не само нарастващият интерес, но самата инвестиция. <br /> <br /> Първо, цената на едно куче от посочените породи никак не е малка, а се давали и доста пари за храна, обучение и ваксини. Подготовката траела минимум около половин година. Кучетата бойци се държали нарочно почти непрестанно вързани на къс синджир, без гледка надалече, за да се изнервят и да станат агресивни още с отвързването им. <br /> <br /> В храненето се използвали и стероиди.&nbsp;Започвали да ги тренират от няколкомесечни кутренца. Собствениците им гледали на тях като на машина за пари и пазели живота им не от чувства, а заради инвестицията. Ако оцелеят кучетата бойци живеели максимум 7 години. Самото обучение било супер жестоко. Започвало със завързано на клон въже с гума и кучето било учено да я захапва и да виси на нея. <br /> <br /> Последният етап бил нахъсване с живо месо. За целта се използвали мишки, домашни котки и злощастни бездомни кучета. Целта &ndash; една единствена емоция &ndash; агресията. Един кучешки &bdquo;мач&rdquo; траел средно около 3 часа. Обикновено най-добрите бойци сред питбулите тежали максимум до 22 килограма. Теглел ги рефер. Според ветеринари тази порода била много издръжлива на болка заради по-дебелата си кожа. Говори се, че най-добрата ферма за питбули у нас била в Бургас и опитно куче, отгледано там за гейм-боец, можело да струва от порядъка на 5000 долара. <br /> <br /> На ринга разполагали противниците в двата срещуположни ъгъла, с гръб един към друг. Преди боя кучетата се изкъпвали с топла вода и сода в средата на тепиха. Старт на боя давала заповедта &ldquo;ПИТ!&rdquo;.&nbsp;При първата фаза на битката, наречена &ldquo;ролка&rdquo;, се водел свободен бой без ограничения. Ако се случело куче да захапе противника си и да не го пуска, понеже това не било твърде интересно за публиката, със сила му разтваряли челюстите, за да се вкопчи още по-настървено в противника. <br /> <br /> Стилът на кучетата с продължителна захапка ги правел &ldquo;стопери&rdquo;, а бързите хапачи наричали &ldquo;файтери&rdquo;. На езика на жестоките боеве последните били още &ldquo;разфасовачи&rdquo;, а &ldquo;гейм&rdquo; наричали боя до смърт. Единственият хуманен момент в зрелището била регламентираната възможност стопаните да хвърлят бяла кърпа на терена, в знак на &ldquo;Предаваме се!&rdquo;, ако пожелаели да спре битката, за да запазят кучето си живо. Това обаче почти не се случвало &ndash; да умреш на ринга било въпрос на &bdquo;мъжка чест&rdquo;. Така стигаме до въпроса &ndash; кучетата, или хората са лошите?! &ndash; Някой любител на черния хумор бе написал следната обява: &bdquo;Зъл човек търси добро куче&rdquo;...<br /> <span style="font-size: small"><strong><br /> Кървавата статистика<br /> </strong></span><br /> В България до настоящия момент официално са регистрирани 6 школи за обучаване на бойни кучета: в Димитровград, София, Пловдив, Русе, Добрич и Варна.&nbsp;Познатите до сега български центрове за нелегални боеве&nbsp;пък са Дупница, Хасково, Димитровград и Поморие. Само в Хасковско има сигнали за над 12 нелегални ринга. Полицията знаела за тях, но не можела да хване нарушителите на място. Сбирките се организирали по телефона, или по интернет и се меняли непрекъснато. Напоследък у нас се легализира нова форма на жестокия бизнес &ndash; под формата на &ldquo;тестове&rdquo; за кучета-пазачи на стада, се организират боеве с овчарки от породата турски кангал. Организаторите им се прикривали зад тезата, че така &bdquo;изпробвали&rdquo; чобанските кучета. Има 12 сигнала за провеждане на спаринг-боеве с кангали в Хасковско. Защо именно с кангали, четете в следващия брой на &bdquo;ШОУ&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Подготви: Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> <br /> </strong>