Следователката от Следствения отдел на Софийската градска прокуратура (СГП) Надежда Куюмджиева-Тодорова, която бе обвинена за хулиганство след употреба на алкохол заради нападение над полицай, се оказва тясно свързана с укриващия се в съседна Сърбия банкер-беглец Цветан Василев и адвокатите му, пише "Правен свят".

Нещо повече, още преди шест години е имало сведения, според които тя е подала информация за предстоящите действия по разследване на властите за източването от Василев и съучастниците му на фалиралата Корпоративна търговска банка.

Именно благодарение на изтекла информация Василев успя да напусне страната преди действията на властите, като първоначално се подвизаваше във Виена, а впоследствие се премести в Белград. Въпреки уличаващите я данни, следователката е продължила работата си в Столичното следствие, където се подвизава и друг поддръжник на подсъдимия фараон – скандалният следовател Бойко Атанасов.

Името на Надежда Куюмджиева-Тодорова попадна изненадващо в полицейските хроники в края на миналия месец. Поводът – столични полицаи се отзовават на среднощен сигнал за шумна компания, която употребява алкохол и слуша силна музика пред бл. 347 на кв. „Света Троица“.

Служителите на МВР поискали прекратяването на купона, с оглед нарушаването на обществения ред в късните часове. Следователката обаче се отнесла с пренебрежение към униформените, започнала да се държи арогантно и демонстративно да пие водка през тях.

След като полицаите поискали документи за самоличност от присъстващите, Куюмджиева започнала да ги обижда. В един момент тя дръпнала един от полицаите за ръката и го ударила в рамото, при което той опитал да ѝ постави белезници. Тогава пък мъж от компанията напръскал униформения със спрей и ударил друг в лицето.

Заради непристойното поведение и посегателството срещу служителя на реда, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет след седмица ще изслуша следователката, за да вземе решение за отстраняването й от съдебната власт.

Решение на кадровия орган в тази посока е трябвало да се приеме още преди години. При това, както се оказва, за далеч по-сериозни основания, подлагащи на съмнения интегритета на следователя Надежда Куюмджиева-Тодорова.

Оказва се, че служителката на Столичното следствие поддържа от години много тесни контакти с един от адвокатите на Цветан Василев – Лазар Карадалиев, понастоящем задържан по обвинение за пране на пари от фалиралата КТБ.

През първата половина на 2014 г. адвокатът ползвал връзките си със следователката и по конкретен казус, свързан отново с Цветан Василев, който гарантирал, че „ще се погрижи за нея“.

Близостта между Куюмджиева и Карадалиев се оказва доста сериозна, защото следователката придружава адвоката при едно от първите му посещения в Белград през януари 2015 г. за среща с укриващия се там Цветан Василев.

Забележителното в случая е, че двамата дори пътуват заедно до сръбската столица и обратно. Това не са единствените допирни точки на следователката със защитаващи интересите на фараона адвокати у нас.

Оказва се, че Куюмджиева контактува с Александър Пелев, бивш телевизионен водещ и настоящ адвокат от кръга около обвиняемия Карадалиев. Следователката се оказа свързана и с лидерите на протестърската организация „Правосъдие за всеки“, която в последните 2-3 години се превърна в един от рупорите на Цветан Василев в атаките му срещу държавното обвинение. Същата организация редовно промотираше и Бойко Атанасов.

Не е известно какви разследвания е водила в последните години следователката при СГП, но от бърз прочит на профила й във фейсбук се разбира, че Куюмджиева има доста свободно време, което прекарва в социалната мрежа.

Активността й е характерна за класическите тролове – между купища публикации от сайтове за фалшиви новини, всевъзможни сентеции за живота, представителката на съдебната власт излива купища хейт срещу държавата като цяло, но и не пропуска да документира честите среднощни веселби.

В този дух е и твърдението на Надежда Куюмджиева от 21 май, в което тя отрича да е нападала полицай след употреба на алкохол, а дори твърди, че е станала жертва на полицейско насилие. Последното е показателен пример за нивото на част от представителите на съдебната власт и обяснява ниското доверие, с което тя се ползва сред обществото.