Очевидно на забегналия в Сърбия финансов фараон не се нрави сегашната ситуация с пандемията от коронавирус, защото няма как постоянно да занимава обществото с безумните си теории и оправдания. И наистина, за близо два месеца воплите от Белград бяха замлъкнали.

Очевидно обаче за да услужи на приятеля си Емилиян Гебрев, Василев си е направил автоинтервю в никому неизвестния сайт bulgarianmilitary.com, като разбира се пасквилът му веднага беше препечатан от „Фрогнюз“ на Огнян Стефанов – Агент Академик. Болката на съсипателя на КТБ и на беловласият оръжеен търговец, бивш агент на ДС, очевидно се заключава в решителността на държавата да пресече мераците им да присвоят окончателно „Дунарит“, както и в опита им да извиват ръцете на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.

Припомняме, че в средата на април от фирмата на Гебрев – „Емко“ се жалваха, че били принудени да дават още документи и обяснения на тази комисия, за да им бъде разрешен износ на оръжие. Дори заплашиха с протести, ако исканията им не бъдат удовлетворени.

Очевидно наглостта на Гебрев и хората му не знае граници, защото иначе няма как да си мислиш, че държавата е длъжна да си затваря очите за твоите нарушения и да не извършва проверки, когато по закон е призвана да прави точно това.

Сега Василев отново твърди, че някой друг искал да „приватизира“ „Дунарит“, а целта била да не се позволи на Емилиян Гебрев да заплати 60 млн. лева в масата на несъстоятелността на КТБ. Мустакатият аферист намеква също, че държавата била лош стопанин на другия военен завод закупен с пари на вложителите в КТБ – „Авионамс“, който за негово съжаление не можа да открадне.

На тези опашати лъжи на габровския измамник обаче е добре да се отговаря веднага и то с факти, защото иначе фантазиите му могат още да се развихрят.
Относно „Авионамс“, добре известно е, че държавата го придоби на публичен търг и плати за него десетки милиони лева. Само че преди това, почти две години хората на Василев от офшорката му „EFV“ пускаха жалби и пречеха по всевъзможен начин заводът да бъде продаден и парите от продажбата да постъпят в банката. След като не успя да го заграби, сега Василев е „недоволен“ от управлението му. Естествено, че ще е недоволен – просто защото парите от поръчките за ремонти вече не постъпват в собствените му джобове, а отиват в държавния бюджет.

Що се отнася до „Дунарит“, от 2016г. насам, вече четири години, Гебрев е пионката на Василев и се представя пред обществото за него собственик. Помним, че преди това, по времето, когато Цветан Василев подари предприятия за 1 милиард евро (между тях и „Дунарит“) на приближения на Кремъл олигарх Малофеев, подобна роля играеха и Пиер Луврие, а после и руснака Дмитрий Косарев.

Сега Гебрев размахва бели листове, че бил „притежател“ на акциите на „Дунарит“, но бяга като дявол от тамян от това да ги представи в Търговския регистър или пък в съда, които именно институции трябва да го признаят за такъв. Разбира се, Гебрев няма как да е собственик на оръжейното предприятие, защото акциите в „Дунарит“ отдавна, още през 2015г., са запорирани от държавата в лицето на КПОКНПИ и НАП и е невъзможно нито Гебрев, нито който и са било друг „бизнесмен“, да ги придобие. Това, освен незаконно, би било и престъпно. Тук идва и момента с прословутите „60 милиона“, които оръжейникът уж щял да плати на Фонда за гарантирани на влоговете. Ще плати, но „някой друг път“, както се казваше в един детски филм. След като разбра, че номерът му със „собствеността“ няма да мине, през 2016г. Гебрев се опита  да увеличи капитала на „Дунарит“, от 8 на 68 милиона лева, с цел да бъде заобиколен запора на държавата върху акциите и така да фирмата му „Емко“ необезпокоявано да си присвои тези акции чисти от всякакви запори. Това увеличение обаче беше направено под условие – само ако сделката бъде разрешена от Комисията за защита на конкуренцията. Към настоящия момент такова разрешение не само че не е дадено, но и КЗК изрично забрани „Емко“ да припарва до „Дунарит“, защото така би се нарушила ефективната конкуренция. Освен това, Гебрев дори не си е и помислял да внесе през 2016г. пълния размер на сумата от увеличението, въпреки че документите бяха заявени в търговския регистър.

Така че е повече от ясно, че нито Гебрев, нито Василев някога са имали намерение да платят и един лев на изгорелите вложители в КТБ. Напротив, всичките  им „законни“ според тях действия до този момент, представляват единствено опити да излъжат държавата и да откраднат акциите на „Дунарит“.

Всъщност сегашното „интервю“ на Василев, макар и изпъстрено с добре познатите фалшиви мантри, съдържа и една истина, която е твърде важна, за да бъде подмината. Припомняме, че за целите на манипулациите си за „собственост“ върху „Дунарит“, Гебрев не се посвени да използва и отравянето си през 2015г., като и досега продължава да намеква, че опитът за покушение против него бил свързан с „Дунарит“.

Сега обаче, банкерът беглец казва буквално следното: „Гебрев няма нищо общо с Дунарит в началото на 2015 г., когато беше отровен“. Така мустакатият аферист с един удар не само развенчава глупостите на Емилиян Гебрев, повтаряни през последните години (че отравянето му е свързано с интереса към „Дунарит“), но и изрично признава, че и досега сам дърпа конците в казуса с военния завод.  

Какво ще се случи за в бъдеще с русенското предприятие предстои да се разбере. Едно е ясно още отсега - нито Василев, нито Гебрев ще спрат с лъжите си и с опитите да откраднат завода. Но само от държавата зависи успешно да им се противопостави.