Полицаи разпитвали отвлечения журналист в... тронната зала на цар Киро!

Пловдив, България 20 Авг. 2010, 15:17 1058 прочита 0 коментара

Домът на алкохолния бос е нещо като местна прокуратура, твърди Емил Кацаров

Репортерът Емо Кацаров, който беше нападнат от самопровъзгласилия се за ромски цар Кирил Рашков, публикува подробен разказ на премеждията си в пловдивското село Катуница. Той разкрива шокиращи факти за страхопочитанието, с което местните служители на МВР се отнасят към алкохолния бос. БЛИЦ припомня, че цар Киро прибегна до саморазправа с Кацаров, защото журналистът си позволил да... заснеме имотите му. Предлагаме ви пълния разказа на потърпевшия в оригиналния му вид без редакторска намеса. ЗА ЦАР КИРО… ИЛИ КАК "ЖУРНАЛИСТИТЕ ГИ БЕСЯТ В ИРАН И ИРАК" Онзи ден бях "отвлечен” от Кирил Рашков. Или по-скоро бях настойчиво задържан в автомобила му, докато той се добере до касетата в моята видеокамера... Уви, тя беше празна. Но гузната съвест на ромския Дон Корлеоне изигра обичайния сценарий през последните 20 години: той реши да покаже &bdquo;царския” си произход с евтин шантаж и креслива надменност. В крайна сметка, кой бях аз?! Един никому ненужен репортер, който може спокойно да бъде обесен на крайпътно дърво. Жалко, че не сме в Иран! Почти съм убеден, че Кирил Рашков не чете вестници. Но винаги има услужливи адвокати, които го осведомяват за публичния му имидж. Искам да им кажа, че аз не мразя техния клиент. Той е &bdquo;цар”, колкото аз съм &bdquo;император”. Г-н Кирил Рашков си позволи да отнеме свободната ми воля. Каза ми: &bdquo;Ти няма да излезеш от този автомобил, извади касетата. Чуваш ли?!” Кресна ми в лицето, сякаш съм негов слуга, който е длъжен да му работи безплатно ангария всеки втори ден от седмицата. Някои приятели казват съчувствено: &bdquo;Не е трябвало да се качваш в колата му”. Е, какво можех да направя, когато тъмната Ес-класа беше спряна диагонално на платното, а в далечината се виждаха бабаитите на &bdquo;Царя”. А и все се надявах, че при цялата му арогантност, той няма да посмее да ме заплашва. Все пак сме 2010 година, а не 1995-а... Всъщност не мога да се сърдя на Кирил Рашков. Той си е такъв. Това е животът му, който, повярвайте ми, е по-лош от Дантевия ад. Но г-н Рашков знае, че колкото и журналисти да напсува, на него все ще му се разминава. В крайна сметка, за 20 години нито един прокурор не набра смелост да го попита откъде са парите му за грозните псевдобарокови палати и Ес-класите с кожена тапицерия. Ако ме питате как ще завърши всичко, мога да ви кажа: НИКАК. И затова са виновни двама униформени служители, на чиято съвест ще лежи поредният провал на г-н Цветанов /когото иначе много уважавам/. Да поясня... След като г-н Рашков взе &bdquo;компрометиращата” касета, той великодушно ме пусна да изляза от автомобила му. И добави: &bdquo;Сега ще дойдеш вкъщи да се разберем”. Точно в този момент се появи патрулка с двама полицаи. Те не се опитаха да разберат. Те знаеха. Нямаха нужда от моите обяснения. Просто ми казаха: &bdquo;Ела сам до дома на цар Киро. Карай след нас”. Двамата униформени щяха да ме разпитат в тронната зала на цар Киро. Явно домът му изпълнява функцията на местен полицейски участък или прокуратура. Срам за шибаната ни държава, г-н Цветанов! Полицаите да водят репортер в дома на местен алкохолен бос, за да му се обясняват за неудобството, причинено му от журналиста... Затова не е никак чудно онова, което последва. Пред дома на г-н Рашков бях посрещнат с псувни, заплахи за изкормване и засилка с ритник /явно, дебелият младеж, който замахна към мен, беше гледал много каратистки филми/. Честно да ви кажа, тези 10 секунди, в които очаквах ритника на принц Георги, ми се сториха няколко часа. Можех спокойно да размишлявам: да спринтирам ли или да остана, за да ме спасят полицаите, които стояха на десетина метра от нас... Слава Богу, оказах се предвидлив! Редовно ходя на фитнес и съм добър в бягането. Скок надясно и спринт, в който имах чувството, че спасявам живота си. После добрите полицаи озаптиха разгневения &bdquo;принц”: &bdquo;Айде, да не правим панаири”. Рекох си: &bdquo;Човекът се е объркал нещо. Афектиран е. На всеки се случва”. И влязох в тронната зала на царя. На метър от мен седна г-н Рашков, отдясно застанаха полицаите, отляво - царският кортеж: мургавите царици, принцеси и принцове. Делеше ни само една дървена масичка. Безкрайният царски монолог звучеше като нравоучително напътствие и абстрактна заплаха. Отново ми напомни, че такива като мен ги бесели с хиляди в Иран и Ирак. Полицаите гледаха с разбиране. Не направиха и най-малкия опит да апострофират Царя. Каква ти касета, какви 5 лева. Стой мирен и се радвай, че си жив. Иначе, г-н Рашков, като всеки циганин, си пада малко поет. Обясни ми търпеливо, че гората, която оградил с ограда, е на общината, но просто той я пази. Така ми каза: &bdquo;Пазя я, но не е моя. Жал ме е за животинките в нея. Ако махна оградата, селяните ще ги избият”. Не се майтапя. Това бяха думите на Царя. Чудех се дали да се захиля или да заплача от умиление. Тъкмо да се сприятелим, и хоп, принц Георги седна срещу мен и започна да ме гледа в очите като хипнотизатор. Когато отместих поглед, той просто каза: &bdquo;Запомних те добре. Ще те намеря в Пловдив и ще те изкормя. Ще ти откъсна главата...” и прочие дивотии. Тогава взе, че ми звънна телефона. Търсеше ме колежка от телевизията. Слава Богу, в суматохата на пътя бях вече предупредил началниците си в София, че съм влязъл в устата на цар Киро. И те предвидливо се обадили на когото трябва, за да дойде екип криминалисти от Асеновград. Но в този момент те все още бяха далеч. А цар Киро, подразнен от моя безжичен разговор, издърпа телефона и започна диалог с колежката от София: &bdquo;... А знаеш ли, че такива като вас ги бесят по дърветата в Иран и Ирак?! Майка ти д...ба, ай сиктир!” Затвори телефона. Но не предполагаше, че разговорът вече е записан. Другото са вече маловажни подробности. Дойдоха истинските полицаи и ме освободиха. Не се наемам да споря дали съм бил в плен или просто на гости при цар Киро. Двамата униформени от патрулката после дали писмени обяснения на началниците си. Казали чистосърдечно, че ме пазели. А на мен едно птиче ми нашепна, че са пропуснали няколко важни моменти от престоя ни в дома на г-н Кирил Рашков. В момента се води следствие. И аз няма да разкривам подробности. От опит знам, че &bdquo;скритите” камери нямат особена стойност в съдебната зала. Затова няма да разкрия дали съм записал престоя си в дома на цар Киро. Ще изчакам търпеливо решението на съда и свидетелските показания на полицаите. И като пуснат принца да си ходи по живо, по здраво, току виж и аз покажа някои интересни артефакти, които може би ги има, може би ги няма. Ще видим. Това е следствена тайна. Но обещавам да покажа на какви полицаи плащаме заплатите, за да ни пазят от такива като г-н Рашков. Послеслов: Ние, българите, сме ужасно търпеливи хора. 20 години пазим етническия и социалния мир, не търсим отговорност от никого, защото все се надяваме, че &bdquo;преклонена глава сабя не я сече”. И това е така. Доказан факт. Ако обаче почакаме още 20 години, всичко ще си остане мирно и тихо, но се опасявам, че вече няма да ни има. Дано не съм прав. Цар Киро да е жив и здрав... Не го мразя. Емил Кацаров, PRO.BG