Близки на семейството на бащата, горския служител Георги Трайков, разказаха за живота на семейството, в което майката Красимира закла 2-те деца - 3-годишната Ивон и 5-годишното и братче Васил. Малкият Васко е кръстен на дядо си по бащина линия, дългогодишният горски служител Васил Трайков, пише Struma.com.

Драмата у семейството раздели града на 2 полюса. Едните плюят и проклинат майката - детеубийца, други обвиняват бащата Георги, че я е довел до лудост с тормоза, които упражнявал върху нея. Преди дни адвокатът на Кристина Дунчева, през сълзи разказа потресаващи неща за семейството на Георги, като изненадващо в изявлението си, защитникът и използва квалификации и отправи обвинения срещу семейството му, които буквално разтърсиха всички, които ги познават.

Връх на изумлението предизвикаха думите на адвокат Алексиев, че Кристина е била сексуално насилвана от свекър си Васил. Това предизвика буря от гняв сред близките на семейство Трайкови.

Приятел на  Васил коментира: Буквално щях да повърна, как е възможно подобно нещо, това е изключено, какъв е този адвокат, той познава ли хората, безсрамно да обвиняваш един човек в такова тежко престъпление, та този адвокат е за съд, говореше дългогодишният колега на дядото Васил. Междувременно стана ясно, че в момента Васил Трайков е в болница, в тежко състояние.  

"Хората се мъчеха всячески да помагат на семейството на сина си, гледаха децата, издържа ги, баба им работеше на две места, а сестрата на Георги - Силвия ги обожаваше и гледаше като свои. Младата жена е в депресия сред случилото се, не спира да плаче. "Изрод, уби ми децата", само това повтаряла Силвия, която изпаднала в шок при гледката. Била след първите, влезли в жилището на брат си и колабирала при вида на двете дечица.

"Как ще спася собственото си дете от ужаса, който всички преживяваме", казвала Силвия на свои приятели, как ще живеем оттук нататък с тази мисъл, повтаряла сестрата, която е майка на 10-годишно дете. Близки на семейството на Георги категорично отричат Васил да е автор на сексуално престъпление към снаха си:

Георги може и да е упражнявал насилие, може да са имали проблеми, никой не знае какво е ставало вътре в семейството, но за Васко и останалата част от семейство Трайкови да се говорят подобни неща е престъпление, казват хората.   

Семейството на Кристина мълчи... Говори единствено брат ѝ, който твърди, че сестра му е била подложена на унищожителен тормоз от страна на Георги, бита, принуждавана да подписва документи, че се отказва от децата си.

Според близки до семейството на Кристина, тя многократно е подавала жалби в полицията, в които разказвала умопомрачителни неща за съвместния им живот - Георги я биел, заплашвал я, че ще ѝ вземе децата, опирал пистолет в главата и... За всичко това има заведено дело за домашно насилие.

Кварталният полицай е бил запознат с проблемите в семейството, но полицията не се е намесвала силово, тъй като жалбите нееднократно са били оттегляни. Ден след убийството е трябвало да се гледа делото им за попечителство над децата. Бащата искал да ги вземе. Казват, защото виждал, че майката не е добре и не може да се грижи за тях.

Адвокатът на Кристина разкри, че е посещавала психиатър, който не установил психично заболяване, а само че се касае за временно състояние - тежка депресия на отчаян, измъчен и изтерзан човек.!

Според психиатри и криминални психолози, състоянието на Кристина наподобява така наречената "Психотична депресия", отключена от чувство за вина, отчаяние и страх за децата. Решението и е взето мигновено, използвайки първото "оръжие" пред очите ѝ, а именно нож, сатър, или каквото е имало. В момента, в който е действала, тя е мислила, че спасява децата си от голямо "зло", какъвто е бащата в нейните очи, каквито са институциите - съд, социални служби, намесени в семейната им история.

Насилието в семейството само е задълбочавало състоянието на болната жена. Решението ѝ не е планирано, взето е внезапно след настъпила мисловна буря за това, което ѝ предстои. За другия ден е било насрочено делото за децата. Вината за случилото се е комплексна. Близките, които неглижирали състоянието ѝ, криейки неговата сериозност и на мъжа ѝ, който също не е обръщал внимание на това, какво става в душата на Кристина. Лекарите казват, че подобни състояния не се отключват за ден, два.

Близки до роднините на Кристина твърдят, че много и полагали родителите ѝ, баба ѝ и дядо ѝ, в отглеждането на децата. Съветвали я да напусне Георги, с който не се разбират, но тя много пъти, против волята им отново се прибрала в семейното  жилище. Според нейни приятели, виновник е Георги, че я е довел до тук с непрекъснати скандали, побоища, заплахи за децата.

Обвинения, че не е добра майка, и че ще и ги вземе. Кристина живеела в непрестанен стрес...., задълбочил психичното и разстройство. Дали е така знаят само Кристина и Георги. Другото са легенди и предположения.  

В Пиринско по-жестоко престъпление не е имало. Майка да заколи двете си деца, не помним. Но е имало подобни случаи, в които болни хора са извършвали брутални, кървави престъпления по отношение на най-близките си хора. Изобретателна в лъжите си пред полиция, психолози и опитни криминалисти, бе полицейска дъщеря от Разлог, която бе с прикривано от семейството психично заболяване.

16-годишната убийца успяваше в продължение на месец да заблуждава разследващите, че сестра ѝ е жертва на нападение в дома им. Полицаите с дни търсеха описван от непълнолетната престъпница - убиец. Системно тя подаваше сигнали в полицията, че някои ги преследва, когато е със сестра ѝ, а в деня на престъплението бе преобърнала с краката на горе семейното жилище, за да имитира нападение.   

Момичето закла собствената си сестра от ревност за любовта на баща им. Тя беше наранила и себе си по ръцете, за да потвърди, че се е борила с насилника, убиец на сестра ѝ. Разлог беше потресен от престъпната изобретателност на едва 16 годишната убийца.

Оказа се, че е била тежко болна, със сериозно заболяване, неглижирано от близките и. А престъплението, извършено за отмъщение към бащата, който проявявал повече обич към по-голямото момиче. Поставиха и диагноза, вкараха я в клиника, родителите и се разделиха и майката напусна Разлог, заедно с дъщеря си. Голяма трагедия коментирана с години.

За да отмъсти на близките си брат си и майка си, че искат да го вкарат в клиника за душевно болни, 18-годишен ученик от Благоевград взе мигновено решение и с нож накълца майка си и брат си, в деня, в който трябваше да заминат за столицата, за да го настанят в болница. После в ареста, идвайки на себе си, плака и търсеше майка си - известен благоевградски лекар.

Тогава в Благоевград се говореше, че майката от срам не е споделяла за тежките проблеми на голямото си момче, пращала го е на училище и никой от съучениците му не бе забелязал странно поведение у момчето. Но присъщо на заболяването, агресията се проявява винаги към най-близките с разни мотиви - от яд, през желание за мъст, до страх за тяхното бъдеще.

Каквато е и мотивицията на Кристина - страх, че ще и вземат децата и отмъщение към съпруга си Георги.

От ревност към съпругата му Панчо Панюков от Осиково закла двете си деца - брутално на улицата.... Едно след друго! После запали и фамилния си дом, за да убие и жена си. Не успя и получи доживотна присъда - обявиха го за невменяем.  

Истината е, че психичните заболявания заемат застрашителни размери, а грижата за тези болни е крайно неглижирана от държавата. Грижата за психичното здраве на хората е подценена до краен предел, а  болестите на душата са най-трудно лечими. И както е видно, тези заболявания, носейки огромно страдание за болните, застрашават и живота на околните....

Те се обострят, ако болният живее в непрекъснат страх и стрес, какъвто е случаят на Кристина Дунчева - убила садистично двете си най-мили същества.  
В Сандански сипят клетви и обиди и към майката и бащата на двете деца. Хората съдят безжалостно. Явно е обаче, че и двете страни са имали сериозни мотиви за непрекъснатите разпри.  

А щом се е стигнало да се "бият " за децата, значи че Георги вероятно е виждал в какво състояние е жена му, но не е търсил компетентна лекарска помощ и сам е приемал нейното състояние за несериозно, не като болест, а като неспособност да се грижи за децата.