Разплетена е мистерията кой уби българския писател дисидент Георги Марков. Това твърди английски разследващ журналист, цитиран от "Телеграф".

Репортерът Улрик Скот прекара три десетилетия упорито в сглобяване на международен пъзел, за да разреши мистерията около убийството с чадър на българина.

Ходенето по следите на престъплението е описано подробно в новата му книга The Umbrella Murder.

Това беше търсене, което го отведе до долнопробен жилищен блок в малкия град Велс, Австрия, където се изправи срещу заподозрения убиец Франческо Гулино, предполагаем търговец на произведения на изкуството, който се движеше из Европа и Обединеното кралство, работейки за българското разузнаване, пише The Sun.

Когато Гулино, който е с увреден слух не успява да отвори вратата, Скот се покатерва по външната стена в опит да проникне в дома му, преди да се откаже и да опита отново пред входната врата. При втория път тя се отваря.

Със снимачен екип от собствената си компания за документални филми, Скот се изправя пред застаряващия Гулино в тъмен и западнал апартамент.

Изправен пред човек, който никога не е признавал за убийството на Марков и е водил безброй полицейски части и агенции за сигурност за носа, Скот е поставен пред трудната задача да получи признание от него.

Дългият път на Скот към разплитане на престъплението започва от далечната 1994 година, когато той е стажант спортен журналист в Копенхаген. Журналистът получава уверението, че ще може да говори с човек, предлагащ „най-голямата история на века“.

Този човек е италианският режисьор Франко Инверници, който казва на Скот: „Знам кой уби Марков… той ми е приятел! Човекът, който уби Марков, живее в къщата ми”.

Франческо Гулино

За съжаление обаче, това, което последва, е психологическа игра на котка и мишка между Скот и Инверници, който отказа да назове името на Гулино, но каза, че неговият „приятел“ е признал, че е бил разпитван от детективи от Скотланд Ярд за убийството.

През 1998 г. Скот, все по-разочарован от потайността на Инверници, се оттегля от съвместния им проект за публично разкриване на култовото убийство с чадър.

Скот се връща към разследването на убийството на Георги Марков 20 години по-късно, през 2018 г., когато руски агенти отровиха дезертьора Сергей Скрипал и дъщеря му в дома им в Солсбъри, Уилтшър.

Това провокира Скот да наруши обета си да остави случая "Марков".

Скот събира екип, за да се опита да открие всички доказателства, да проследи събитията и да се изправи срещу Гулино и публично да го посочи като убиеца на Марков.

През 2020 г. екипът получава достъп до архивите на българското разузнаване, които потвърждават, че Гулино е бил с кодовото име Агент Пикадили, възложена му е мисията в Лондон и е преминал „специално обучение“.

Всички останали документи за решаващия период през 1978 г. били премахнати от досието.

Екипът на Скот разкрива, че назначението е подкрепено от КГБ, който е тествал рицин в тайни лаборатории.

Когато Скот и екипът му напускат апартамента на Голино, той е убеден: „Дори и да не бяхме намерили начин да извлечем чисти самопризнания от Гулино, вече нямах никакво съмнение, че той е лично отговорен за смъртта на Георги Марков и моя приятел Франко.

Разбрах, че съм по-близо до историята от всеки друг и че може би съм последният, способен да я сглоби. 

Ако не действах според това, което знаех, истината за Гулино можеше да изчезне завинаги... Човекът, който вероятно е отговорен за убийството на Георги Марков, както и на Франко, щеше да се размине безнаказано.“

През 2023 г. документалният филм на Скот за убийството на Марков беше излъчен в цяла Скандинавия, но тогава човекът в центъра на мистерията вече не можеше да се изправи пред правосъдието.

Само седмици след разговора на Гулино с екипа на Скоте, в последен разтърсващ обрат, Гулино е открит мъртъв, разлагащ се в мръсния си апартамент. Умрял е сам, отнасяйки истината за очевидните си престъпления в гроба си.