Полицай от секретното Бюро за оперативно издирване простреля смъртоносно млада футболна надежда, защото бил нервен след неуспешна акция. Правейки се на Рамбо, като шофира и гърми едновременно, Александър Вълков успява да уцели не гумите на преследвания автомобил, а гърба на младежа зад волана, припомня Труд.

Въпреки това той не е отстранен от работа години наред, докато най-накрая чува присъдата. Вместо да влезе зад решетките обаче, полицаят духва в чужбина като Братя Галеви и куп други бандити.

Денят е 2 декември 1998 г. Няколко спецполицаи от Бюрото за оперативно издирване (БОИ) се връщат от неуспешна акция по залавянето на Ганчо Въчков - Ганеца в село до София. Мъжете в микробуса, който е без опознавателни знаци и надписи “Полиция”, са бесни, че са изпуснали автокрадеца.

Те се от една от най-секретните служби на МВР и сами себе си смятат за рамбовците на вътрешното ведомство. Малко след 21.00 ч. забелязват “Фолксваген Голф”, който кара на магистрала “Хемус” плътно зад тях. Подават му сигнал да ги изпревари, но шофьорът не реагира. По-късно ще стане ясно, че зад волана е младият футболист Айредин Мустафов от Славяново, който е взел автомобила без знанието на чичо си.

19-годишното момче завършило спортното училище и играело първо в юношеския отбор на Спартак (Плевен). После футболистът бил включен в мъжкия отбор, три пъти бил викан и в юношеския национален отбор. На 1 декември по обед той взел тайно от гаража на чичо си фолксвагена, който все още не бил регистриран. Колата била купена от баща му, който работел в Швейцария. Чичото я ремонтирал, но нарочно не искал да я закара в КАТ и да є сложи номера, за да не я подкара Айредин, който все още нямал книжка.

В района на Гара Яна полицаите спират, това прави и голфът. След това внезапно лекият автомобил дава газ. На фаровете на буса се вижда, че колата е без регистрационни номера. Спецполицаите решават да го спрат със стрелба. Те смятат, че боравят с огнестрелно оръжие като богове, треньор им е известния инструктор Емил Жечев, който пътува с тях.

Лейтенант Александър Вълков също вади пистолет, въпреки, че се намира зад волана на буса. С едната ръка кара, с другата гърми по голфа. И вместо гумите уцелва седалката на Айредин два пъти. Куршумите я пробиват и пронизват младежа в гърба. Въпреки че е прострелян, той продължава да бяга. Голфът и микробусът влизат в София по “Ботевградско шосе”, лекият автомобил свива в една от малките улици в кв. “Христо Ботев” и там спира.

Айредин е задържани отведен в Пето РПУ, където признава, че се е уплашил, защото няма книжка. При огледа на автомобила му полицаите забелязали дупки от куршуми, както и пробойна в седалката. Те извикали екип на Спешна помощ, но медиците не открили наранявания по Айредин и си тръгнали.

Час по-късно младежът се оплакал, че се чувства много зле. Бил откаран в “Пирогов”, където лекарите открили две рани от куршуми и го оперирали. Пет дни по-късно Айредин починал. Според експертизите по колата били изстреляни 21 куршума.

Смъртоносният бил от пистолета на Вълков - шофьора на буса.

 През 2000-та година служителят на МВР е предаден на съд. Процесът е засекретен заради справките за длъжностната характеристика на подсъдимия и изпълняваният по онова време секретен план за задържането на Ганеца. В края на същата година 27-годишният тогава Вълков е осъден на 4 години иполовина затвор за убийство в състояние на афект.

Магистратите приемат абсурдната теза, че полицаят бил толкова раздразнен от отказа на момчето да спре, че не се сдържал и започнал да стреля. Половин година по-късно присъдата е отменена от Военно-алепативния съд, който връща делото на прокуратурата. Праавят се нови огледи на автомобила, следствени експерименти и експертизи.

Те потвърждават вината на Вълков, но въпреки това през следващите 11 години разследването е прекратявано 12 пъти от военната прокуратурата, като съдът всеки път отменя постановленията. През цялото време обвинителите сменят тезата си - от убийство в състояние на афект, през надвишаване пределите на неизбежна отбрана до престъпление поради непредпазливост.

През всичките тези години Вълков продължава да е служител на МВР. Той живее с мисълта, че след толкова време затворът му се е разминал. На това основание магистратите с пагони решават, че полицаят няма да лежи в затвора поради изтекла давност. ВКС обаче преобръща процеса, като казва, че не само давността не е изтекла, но Александър трябва да отиде в затвора за 7 години за умишлено убийство.

Интерпол продължава да издирва Александър Вълков за убийството на младия футболист.
 

Вълков, който е в залата, не вярва на ушите си. Камерите на журналистите го хващат как се е хванал за главата. И решението му идва светкавично. Когато служителите на Съдебна охрана го търсят в дома му, за да го отведат в затвора, от полицая вече няма и следа. Той е обявен отначало за общодържавно, а след това и за международно издирване. Снимката му е качена в сайта на Интерпол, но никой все още не знае къде се намира спецполицаят-убиец.

Айредин Мустафов в първите часове дори не усетил, че е прострелян.

 

Край секретна база на язовир “Искър”: Служители на БОИ стрелят по туристи и ги бият

На 8 май 1999 г. край Щъркелово гнездо цивилни полицаи пребиват двама туристи. Те не само пускат в ход юмруците си, но и изстрелват по джета им 19 куршума, защото ги взели за шпиони. Наблизо се намира секретната база на БОИ, където под надеждна защита МВР тогава криело застрашени свидетели. По-често обаче тайното място се използвало за купони на полицаи и съмнителни бизнесмени.

Пострадалите са 57-годишният бизнесмен Светльо Шишков и 32-годишният му син Славейко. По-късно бащата разказва, че докато били на плаж на брега на язовира и се возели с джета, попаднали на база със скъпи лодки, коли и коне. При тях дошли непознати и питали защо ги шпионират.

Докато се изяснявали, пристигнали още 12 мъже с джип и бус. Били в камуфлажни дрехи и жилетки с надписи “Полиция”, въоръжени с автомати. Започнали да бият наред, не посегнали само на една жена, която била бременна. Шишков бил с 4 счупени ребра, а Славейко - с 2 и разбита глава. По-късно 7 спецченгета от БОИ са обвинени за нанасяне на средни телесни повреди.

Военният съд на два пъти спира делото и го връща във военната прокуратура. Първия път, защото МВР не е било вписано като страна, а вторият, защото не ставало ясно кой от обвиняемите какво е направил. През 2010 г. Шишкови баща и син осъдиха България в Страсбург и получиха 19 хил. евро обезщетение.