Той е вече на навършени 36 години и ще лежи доживот във Варненския затвор. Името му е Йордан Петров, нашумял през 2001 г. като “убиеца от Куманово”. В крайна сметка беше оправдан, но магистратите го оставиха да търка наровете до края на дните си, тъй като е убил полицай и е ранил друг. Петров се опитва да прехвърли вината за смъртоносното прострелване на пазителя на реда Филип Филипов на своя ортак и набор Златин Златинов, но номерът не минава.
<br /> Следователи, психиатри и надзиратели описват Йордан като <br /> <br /> <strong>&ldquo;вменяем, циничен, арогантен и интелигентен&rdquo;</strong><br /> <br /> При него била налице &quot;удивителна неспособност за емоционално вживяване в мъките и радостите на други хора&quot;, е записано в съдебно психиатричната експертиза. <br /> <br /> Вероятно точно тези му качества, съчетани с необяснимо недоглеждане от страна на надзирателите, са довели до опита му за бягство от Варненския затвор заедно с друг негов съкилийник &ndash; 44-годишния крадец и изнасилвач Виктор Николов, също осъден на доживотен престой зад решетките заради жестокото убийство на проститутка, с която живеел на семейни начала, през 2004 г. <br /> <br /> По думите на бивш служител от администрацията на затвора Петров бил в отлична физическа форма, тъй като затворниците с неговата присъда били извеждани задължително всеки ден &ldquo;на каре&rdquo; в двора, отделно тренирали във фитнеса. <br /> <br /> По-нататък сюжетната линия на подготовката и бягството сякаш е копирала знаменития екшън &ldquo;Шоушенк&rdquo;. Йордан Петров и Виктор Николов, с когото се сговорили да духнат, изровили с ножовка &ndash; внесена незнайно от кого? &ndash; <br /> <br /> <strong>дупка в тухлената стена между килия 20 и 21</strong><br /> <br /> която прикривали с календар и окачени снимки на звезди и футболни отбори. Когато ги извеждали, изнасяли сгурията &ndash; незнайно как? - и я изхвърляли незабелязано &ndash; незнайно къде. Когато дупката станала достатъчно широка, Йордан и Виктор се изсулили през нея и по криволичещи проходи се озовали в административната сграда, намираща се в двора на затвора. За да не бъдат видени от охраната на кулите /т.нар. вишки/ пробвали да минат по перваза на последния етаж на постройката, да се прехвърлят през оградата в съседство и да се скатаят в неизвестна посока. <br /> <br /> &ldquo;Прозорците на администрацията са близо един до друг и двамата спокойно са се прехвърляли от прозорец на прозорец. <br /> <br /> Съкилийникът на Петров легнал на покрива, за да наблюдава измъкването му и след като получи сигнал от него, че &ldquo;всичко е чисто&rdquo;, да тръгва и той. Не щеш ли, при един от преходите Йордан стъпил на климатик, който се продънил под него. Паднал от триметровата височина и си счупил крака. Останал да лежи безпомощен, а Виктор артисал на покрива. Охраната най-после видяла, че някой лежи и пъшка в двора и така планът за бягство бил осуетен. Вместо на свобода, Петров се оказал в затворническата болница, където гипсирали строшения му крайник&rdquo;, разказват бившите служители на затвора. <br /> <br /> Екзекуторът на полицая обаче не останал никак доволен от този развой на събитията. След като го върнали в килията, той решил да съди затворническата управа защо &ldquo;са допуснали&rdquo; предизвикването на средна телесна повреда. <br /> <br /> &ldquo;Това е нечувано нахалство! Сигурно ще прибере доста пари, но какво ще ги прави в затвора? Във всеки случай този тип не се спира пред нищо. Защото на никого не му се умира зад решетки. Той няма какво да губи, амнистия при неговия случай не се предвижда&rdquo;, обобщават нашите информатори. <br /> <br /> <br /> <strong>Мариан ЛАКОВ<br /> </strong><br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Досие:<br /> </strong></span><hr /> - По време на съдебното дирене срещу него и съучастника му Златин Златинов Йордан Петров е бил обвинен за четири убийства и серия грабежи в района на Варна. Най-зловещото престъпление е т.нар. тройно убийство във вила в село Куманово, където в нощта на 25 срещу 26 август 2000 г. намериха смъртта си трима души - Стефан и Анна-Мария Костадинови и нейният брат Ян Музик. Точно за тройното убийство обаче разширен състав на Варненския окръжен съд с председател Павлина Димитрова постанови за Петров: &quot;Невинен&quot;.<br /> <br /> Двойката Йордан Петров - Златин Златинов изправи на нокти Варна и околността през зимата на 2001 г. Тогава в нощта срещу 16 януари на кръстовището на улиците &quot;Дрин&quot; и &quot;Самсаров&quot; бяха простреляни двама полицаи - сержантите Филип Филипов и Ивайло Иванов. Третият - Венцислав Илиев, се отърва без наранявания. След едноседмична кома Филипов издъхна в болницата. <br /> <br /> Оцелелите полицаи са описали нападателите си и двамата бяха обявени за общодържавно издирване. На 18 януари 2001 г. Йордан Петров бе открит в района на Дряновския манастир и заловен. 13 дни по-късно - на 1 февруари, при полицейска акция около къщата на дядо му в Долен чифлик се самоуби Златин Златинов.<br /> <br /> Решаващи за доживотната присъда на Йордан се оказаха показанията на двамата полицаи, останали живи след престрелката. Съдът го призна за &quot;виновен за опит за умишлено убийство на служители на МВР при и по повод изпълнение на служебните им задължения, извършено със средства, опасни за живота на мнозина и с цел прикриване на други престъпления&quot;.<br /> <br /> Престрелката с полицаите възниква малко след като Златин и Йордан правят неуспешен опит да ограбят златарски магазин до варненския Колхозен пазар. Пробиват отвор в ламаринения покрив на магазина, но установяват, че са попаднали между вътрешна и външна стена, откъдето не могат да проникнат в помещението.<br /> <br /> Тримата униформени се опитали да проверят документите на Петров и Златинов. Двамата им се сторили подозрителни, тъй като носели голям сак. Вътре бил автоматичен пистолет &quot;Плетер&quot;. Когато полицаите поискали да проверят съдържанието на сака, Йордан Петров казал: &quot;Тая работа така няма да стане.&quot; С оръжие в ръка принудил тримата полицаи да легнат по очи и тръгнал да ги обезоръжи. Единият от тях - Ивайло Иванов, опитал да стреля срещу него, а Йордан отговорил. Засечката на оръжието спасило Иванов и колегата му Венцислав Илиев след първия произведен от Петров изстрел. Златинов е изстрелял и фаталните куршуми в главата на сержант Филип Филипов. Въпреки това Йордан Петров бе признат за виновен, тъй като е &quot;съизвършител&quot; на убийството независимо кой е прекият убиец. Прокурорът по делото Ружа Големанова подкрепи изявлението си с решение на пленум на Върховния съд от 1957 г., осъвременено през 1987 г., което третира именно въпроса за &quot;съизвършителството&quot;. Съгласие за общо действие може да възникне и спонтанно, обобщи тогава обвинителят.<br /> <br /> <br /> <br />