Хаплив и ултра актуален, Сергей Минаев се завръща с нов роман, посветен на любовта в циничния ни и материален свят.  С първата си книга „Духless” той се превърна в такова явление, че „Таймс“ отдели цяла страница за писателя. Млад мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, той започва да пише романа, нахвърляйки мислите си върху салфетки в тузарски заведения. Книгата излиза в скромен тираж, но се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за нея. Така се ражда бестселърът, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световни хитове като „Шифърът на Леонардо”. „Духless” вероятно е и най-касовият руски роман в България през ХХI век. Той придоби култов статут, а цяло поколение израсна с него.

Успехът на Минаев се дължи на това, че е ултра съвременен – и като проблеми, и като стил, и като теми. „Media Sapiens” стана наръчник за пиарите и изкушените от медийни манипулации, а по схемата от книгата бе направен опит да бъде фалирана голяма българска банка.

Действието на най-новия му роман „Видеоти“ (издание на „Персей“, превод Ива Николова) се развива в Москва, където главният герой Андрей Миркин е водещ на успешно телевизионно шоу. Той живее охолно, прекарва дните си сред фенове или под влиянието на алкохол и дрога, а нощите - по купони с момичета, чиито имена не винаги успява да запомни до сутринта. Материалната му задоволеност обаче го прави все по-равнодушен и циничен. За него момичетата са еднакви, шоуто му е посредствено, Москва е негостоприемна, клубовете са скучни и вече нищо не му носи истинска, разтърсваща емоция.  Чрез този герой Минаев успява да покаже не само опасностите на славата и парите, но и вътрешното терзание на един млад човек, който търси смисъл в живота си.
 



Писателят успешно потапя читателите в атмосферата на големия град, с бурния нощен живот и безскрупулното отношение на медиите, чиято единствена цел е печалбата. Бездушието на корпоративните среди стига дори дотам да пренебрегне загубата на един човешки живот в името на високия рейтинг...
Авторът ни представя живота зад камерите на операторите, вътрешността на една съвременна телевизия – безскрупулните началници, търсенето на спонсори, маската на заинтересованост, която се показва в ефир и истината под нея – абсолютната липса на морал и господството на парите. Като част от този свят, и Андрей е започнал малко по малко да се превръща във вИдеот. Границата между личността, която показва пред обектива и истинското му аз, се размива все повече и повече и той самият вече не вижда разликата.

Но погледът на Миркин над света се преобръща, когато среща Наташа, учителка в държавно училище, с която се запознава по време на снимки. Тя е интелигентна, красива и независима, но изглежда напълно безразлична към него, което кара свикналия на женско внимание водещ да я иска още повече. Макар и започвайки като на шега, скоро връзката им се задълбочава и се превръща в истинска любов. Тази зависимост от друго човешко същество е нещо съвсем ново за прагматичния Андрей. Пред него стои избор – дали да се довери и да се откаже от разпуснатия си начин на живот, за да не загуби Наташа, или да бъде свободен да живее ден за ден.  И ако избере да остане сам, ще продължи ли да харесва онова, което е?

Хапливият и циничен език на Сергей Минаев прави романа бързо четиво – 500-те страници се изчитат неусетно, на един дъх, защото писателят успява да поднесе и сериозните теми с усмивка, като предава емоциите и на четящите. През очите на героя проследяваме въздействието на истинските чувства върху човек, който не е вярвал, че може да обича. Той преосмисля и моралните измерения на днешния твърде материален свят. Тази история е отличен пример за това, че промените в живота ни понякога се случват, когато най-малко ги очакваме, и че всички планове за бъдещето могат да се преобърнат за един ден, дори за един миг.