Този еротичен цикъл нашата скулпторка създава след завръщането си  от Париж в 1939 година. Това пътуване до Париж е първото й и единствено пътуване в чужбина.

Затова й изложбата показваща  скулптурите на Васка Емануилова и на наши художници в Париж през 1939 година се нарича „Срещи в Париж”.

Изложбата ще  можете да я видите през целия април   на адрес „Янко Сакъзов” 15 – точно зад Шадравана в Заимовата градина.  Но и сега, въпреки локдауна,  вие можете спокойно да видите изложбата  през огромните стъклени витрини на галерия „Васка Емануилова”, защото  витрините са от пода до тавана. Така че една разходка през „Заимовата градина” ще има бонуса и на посещение в галерията.

В световния град на изкуството, който винаги е дирижирал  модните тенденции и първи е показвал  нашумели творци, нашата скулпторка Емануилова, сякаш придобива крила да твори с цялата си емоционална сила, да пусне на воля фантазията си.





„Срещи в Париж” с изкуството на вековете дава на Васка Емануилова една нова увереност и смелост да твори, а именно пленителността на женското тяло, еротиката която то излъчва.



Теракотата е най-често нейният материал и не случайно когато  влизах в ателие - колекцията на Светлин Русев, докато той беше още жив, десетки теракотени скулптурки на женски тела бяха изложени вдясно в големия вътрешен салон. Светлин Русев много ценеше тези творби на Васка Емануилова.



Заминаването на скулпторката в Париж е белязано от съдбата.  В София  съдбата я среща със семейството на секретаря на френското посолство  в София Жан Белен. Васка Емануилова прави скулптурен портрет на госпожа Белен, а семейството съдейства на голямата ни художничка да замине в Париж.

Това е почти последен шанс за подобно пътуване, тъй като светът е в  навечерието на Втората световна война. Цяла Европа вече се готви за неизбежната война.

Цяла група от наши творци  са се озовали точно в това смутно време на специализация в Париж:  това са Илия Бешков, Ненко Балкански, Георги Попов –Джон, Иван Фунев, Бенчо Обрешков, Донка Константинова, Ангел Вълчанов, Асен Разцетников, критикът Кирил Кръстев.


Жена в черно от Георги Попов - Джон

Те са изпратени от Културното ни министерство и почти двайсет дни очакват да получат парите си за тази специализация, чудейки се как да се хранят и пътуват из Париж. Нищо ново под небето, ще кажете.

Опияняващият, възторжен Париж, който са гледали дотогава на картички и филми, сега е пред тях с цялата си красота. Но вече се прокрадва тревогата и страхът от приближаващата война.

Навсякъде в Париж хората струпват чували с пясък, да се предпазят ако могат от бомбардировките.


Васка Емануилова с група от наши творци в Париж



Докато обикаля из Париж, бележниците на Васка Емануилова се запълват със скици от френските музеи и галерии. Репродукции от тези бележници са изложени в настоящата изложба. А ръкописите й за перипетиите по обратното й завръщане в родината, вероятно ще станат основа за бъдещо изследване,  ни обясни уредничката на изложбата, изкуствоведката Галина Декова.
 


Парижка графика на Илия Бешков

Изложбата включва освен скулптури,  рисунки на Васка Емануилова , още 44 произведения на  наши художници, които по същото време са в световния град на изкуствата Париж. Картини на Ненко Балкански, Георги Попов-Джон, върху чието творчество тепърва ще пишат младите ни изкуствоведи, Бенчо Обрешков, непоказвани графики на Илия Бешков, към книгата „Париж, роман-хроника” от Тодор Генов.

Така в опияняващата красота на Париж и пулсиращият страх от предстоящата война, минава специализацията на нашите българи и те трябва да бързат да се приберат в края на 1939 година.

Сегашната изложба „срещи в Париж” макар и в момента затворена заради Ковид 19, имате шанса да я разгледате през огромните стъклени витрини, ако си направите разходката в „Заимовата градина” на  „Янко Сакъзов” 15 , зад Шадравана . През април изложбата ще продължи да е открита, а посещението е безплатно.  

Възможно е да не знаете, но името на Васка Емануилова  е свързано и с един парадокс.

Така както скулпторката ни е оставила цикъл от най-еротично изваяни  женски тела, така нейното име стои зад издигнатата 8 метрова фигурална композиция: „майка с дете, български работник и съветски воин” на постамент от 37 метра на внушителния Паметник на Съветската армия, открит в София в 1954 година.

Именно на двете жени, скулпторки  Васка Емануилова и Мара Георгиева е възложено да изработят  главната композиция на Паметника на Съветската армия,  дето от 30 години й се заканват да я съборят, но е толкова високо поставена,  солидна , тежка и здрава, че ще трябват  мнооого пари, за да се махне. А  парите няма кой да ги даде. То от 30 години не е ремонтиран и храм-паметника Ал. Невски.

И двете скулпторки са родени в една и съща година -1905. Емануилова си отива в 1985г., а Георгиева в 1989г. Всички останали  барелефи  на Паметника на Съветската армия са работа  на мъже скулптори и  всички до един достатъчно известни - Любомир Далчев, Иван Фунев,  Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Най-много й провървя на западната фасада с превъплъщения:  „В крак с времето”.

Прочу се и в световните медии, като  сравниха  нашият анонимен автор със световно известния английски анонимен творец на впечатляващи графити Банкси.

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ