Маргарита Димитрова - забравената певица: Един трагичен живот, завършил с ужасна смърт

Малцина знаят, че бъдещата звезда израства без грам родителска топлина. След като завършва гимназия, изхвръква от вкъщи и става ресторантска певица. Отглежда я леля й Дари. Майката на Маргарита залита по чужд мъж и напуска семейството си. Баща й се пропива, не може да се грижи за трите си деца. Наричат го Капитана.

Той е най-колоритният пияница в Хасково по онова време. През ден неговите авери - файтонджиите и рибарите, го спасявали от удавяне в Марица, където все се изхитрявал да цопне на градус. По-късно голямата му мечта била да наеме файтон и да отиде при звездната си щерка в София, но краят го настига, без да е успял да я зърне - макар и отдалеч. 

Двамата са фатално отчуждени един от друг 

Красива жена - мургава, с трапчинки на бузите, с големи, изпъкнали очи и тежък грим, през 1963 г. с единствената си басмена рокля и леко очукани жълти обувки Маргарита пристига на Централна гара в София от Велико Търново, където първият й мъж Христо Сапунов е сценичен работник в театъра. Ревнивият съпруг и злата й свекърва са вгорчили брака й. Старата не може да приеме за снаха една ресторантска певица и я нарича с най-долни епитети.

Решена да се спаси от нерадостния живот и да превземе България, Маргарита пристига в столицата. Явява се на прослушване в “Балкантон”, харесват я с песента “Моя любов разпиляна”, която по-късно става хит - и така започва като солистка на оркестър “Балкантон” с диригент Димитър Ганев.

При първото си участие в “Златният Орфей” през 1966 г. е записана като Маргарита Сапунова
С тази фамилия завършва и току-що откритата двегодишна Студия за естрадни изпълнители и записва в “Балкантон” първата си песен “Никой от вас”. От този випуск излизат и отличниците Йорданка Христова, Борис Гуджунов, Стефка Берова и Емилия Маркова.

Маргарита Димитрова е първата българска певица, заедно с Йорданка Христова, получила “Златният Орфей”. Това се случва през 1966 г. Грозната клюка, че “пияната циганка” е сложила в малкия си джоб всичките ни певици, се разнася светкавично. Всъщност, заради сърдечно заболяване, Маргарита изобщо не пие.
Страда от вроден сърдечен порок и една чашка е достатъчна, за да й призлее. Така става и на злополучния банкет на Слънчев бряг - певицата получава световъртеж, започва да повръща и рухва под масата. И тъй като сияе от младост и жизнерадост, никой от присъстващите няма представа, че 
виновна за “резила” е тежката й болест, която ще я мъчи до края на живота й и която в крайна сметка ще я погуби.

Напук на завистниците, още на следващия “Златен Орфей” отново получава награда, дори две - една за изпълнение, а с “Крадецът на бисери” грабва приза за песен.

За нейната дарба големият композитор Тончо Русев казва: “Тя имаше рядко срещан нисък глас, така нареченият контраалт. Такъв талант се ражда веднъж на много години”.

През лятото на 1970 г. на поредния “Златен Орфей” Маргарита Димитрова участва в международния конкурс за изпълнители заедно с Бисер Киров. Изпълнява песента на Йосиф Цанков “Мое слънце, засияй” и шлагера на Том Джоунс “Без любов”. Присъстващите на фестивала и днес се кълнат, че именно тя, а не Бисер заслужавал статуетката.

Но журито я присъжда неочаквано на “юношата бледен”. Ядосана, певицата изразява възмущението си пред самото жури, а после разказва на свои близки как Леда Милева - тогава генерален директор на телевизията и зам.-шефка на феста, замазва гафа. Лично я успокоява, че вече веднъж й е присъждана такава награда. Сега било ред на Бисер да я получи.

Дръпнатата изпълнителка се изпокарва с журито и си навлича гнева на властниците, макар че кариеризмът й е чужд, а звездоманията неприсъща Много бързо палачинката се обръща. Пътят й към международните участия по фестивали е завинаги отрязан. Не я допускат повече да излезе навън. Вратите към всякакви концертни изяви у нас се захлопват. Спират заявките й за участие и в последвалите издания на “Златният Орфей”.

Постепенно е изолирана от концертния подиум и сломена от черната завист на колегите си. В гилдията тръгват клюки за тежката й зависимост от алкохола, за развратния й живот. Певицата е принудена отново да слезе на ресторантско ниво, за да осигури прехраната на дъщеричката си Петя. Малко по-късно детето й е отнето и изпратено в интернат “Ран Босилек”, защото според социалните майката е социално пропаднала. Блясъкът е отшумял, за да отстъпи място на самотата и отчаянието. Последната й записана песен се казва “Мъка”. Символиката в заглавието може би не е случайна.

Остават й малцина верни приятели, сред тях е големият актьор Георги Парцалев, който през 1978 г. кумува на втория й брак с Иван Калдъръмов, човек, който няма нищо общо с шоубизнеса. 

Зарязана от бивши любовници и мними приятели, 42-годишната певица издъхва от инфаркт в мизерия и самота в панелката си в столичния квартал “Младост”. Последните няколко години от живота й са истинска агония. 

Някогашната красавица е заприличала на развалина

Единственият мъж, който завинаги я запазва в сърцето си, е провинциалният учител по биология и неин запален фен Атанас Шопов. Двамата изживяват и мимолетна любовна връзка на морето.

На една от поредните им срещи в “Кристал” естрадната звезда първа му поискала ръката. Обожателят й обаче не казал нито “да”, нито “не”. Разделили се като приятели, но при следващото му посещение Маргарита вече била омъжена повторно за управителя на Клуба на артистите Иван Калдъръмов. Бракът им не можело да се нарече щастлив, въпреки че благодарение на него вечно бездомната и неустроена изпълнителка се сдобила и със софийско жителство, и с боксониера на края на града.

... 1984 година, студен януарски ден. Гробищен парк Малашевци. 7-8 души набързо изпращат издъхналата в адска мизерия клетница. Открили са безжизненото й тяло няколко дни по-рано. Стремителното начало в кариерата на Маргарита Димитрова не предвещава тъжния й край. Певицата умира от инфаркт, забравена от всички.

Ивайла ВИКТОРОВА