S.O.S. Така нарече биографичната си книга голамата актриса Надя Топалова. Спасението, за което тя зовеше в телеграфен стил, обаче, не бе нужно на нея. Та викаше s.o.s: заради децата на България, на които бе посветила целия си живот. Сред тях бяха не само многото й почитатели и обожатели, но и един кандидат за съпруг - петгодишният Бобо.

Искам да се оженя за червената шапчица, настоявал влюбеният малчуган, след като я гледал поне двадесет пъти в тази роля. Но тя има мъж -  опитвали се да го разубедят. Тогава ще го убия - заканил се кандидат женихът.

Надя Топалова се качва за първи път на сцената на единадесет години. Играе катеричка. Против волята на баща си завършва тригодишна театрална школа, заминава за Дупница, а после за Плевен. Като Веселка от пиесата „Седемнадесетгодишните“ от Боян Болгар, печели публиката, критиката и най-вече благоволението на директора Кръстьо Мирски, който я взема в „Народния театър за младежта“. Това става на 15 август 1959 година. Остава в него 33 години...

Раздялата с любимата й сцена не е била озвучена от фанфари, нямало е реч за благодарност и торта за почерпка. На 55 години, в разцвета на силите, я пенсионират. Заедно с нея синята метла изхвърля и други „червени боклуци“. За „непригодни“ са обявени доказано талантливите: Николай Узунов, Владимир Смирнов, съпругът й Георги Джубрилов.

И тримата не преживяват обидата и скоро след това напускат този свят. Надя се оказва далеч по-корава от мъжете. Тя доживя до 87. Тръгна си от грешната земя в петък, 26 август 2022. Но през всичките години, след ряздялата, тя не прекрачи повече вратите на театъра, в който мина живота й.

Времето не успя да излекува болката, но поне три поколения българчета още я помнят. За тях тя си остава: изгората на Буратони - Малвин, любимата на Том Сойер - Беки Таджер, малкият Петьо Педя Човек, който изиграва, когато е на петдесет години. До последните й дни, на пазара или в автобуса, все се намираше някой да й каже: „Вие не сте ли Надя Топалова? Помня ви от „Котаракът с чизми“.

Актрисата също помнеше всичките си роли. Дори тази, която дълго репетира, но никога не изигра - Жулиета.

Като ученичка имаше късмета да гледа десетки пъти Шекспировата класика в Народния театър. Не пропускаше нито едно представление. Като безсмъртната влюбена блестяха: Мила Павлова, Маргарита Дупаринова, Ирина Тасева.

Когато Вили Цанков реши да постави пиесата в Младежкия театър, Надя реши, че е дошъл нейния час. Ескцентричният, талантлив режисьор обаче, избира за ролята на Жулиета други артистки. Топалова е неизменно на всички репетиции, прикрита в салона. Записва си всички бележки на постановчика. Вкъщи се готви сама. Мисли си, че ако някоя от колежките й се разболее, ще може да я замести. Това обаче, не се случва. Затова пък Жулиета остава най-хубавата от неизиграните й роли.

Големият диригент Месру Мехмедов е първата любов на Надя Топалова. Срещат се още като ученици, а като големи си дават сметка, че това не е просто приятелство. Талантливият музикант заминава да учи в Санкт Петербург. Там са събрани колосите сред световните диригенти. Там е и Мравински. Раздялата се оказва по-силна от любовта. Години никой не чува нищо за другия. Но човек е играчка в лапите на съдбата. Надя е наградена с екскурзия до Ленинград. И застива, когато вижда на улицата познатото лице. Той е женен, но пред развод. Връща се в България. Тя също има син. Всичко започва отначало, но не продължава дълго. Скоро след това България ще научи, че при самолетна катастрофа над Цюрих е загинал лауреатът на конкурса „Митропулус“ в Ню Йорк, една от най-големите й надежди в музиката: маестро Месру Мехмедов.

С истинската, най-голямата си любов и Надя се среща през 1959 година. Тогава Георги Джубрилов, студент във ВИТИЗ, казал само: „Скоро вие ще станете моя съпруга“. И толкова. Вместо отговор, получил автограф. За утешение.

Десет години по-късно любовта разцъфтяла и логично се стигнало до брачното. И тук най-неочаквано настъпила голямата драма. Младоженците закъсняли с половин час за подписването. Дълга опашка кандидат-женихи чакала пред съвета. Никой нямал намерение да отстъпва. Нещата отивали към отлагане, което винаги носи рискове. Кумът Иван Вуцов пристъпвал нервно. Тогава, като някакъв ангел спасител, се появил един от най-добрите приятели на Джубрилов - Георги Аспарухов. Тълпата ревнала екзалтирана: "Гунди, Гунди..." и се отмествала да стори път на любимеца си. Той пък се чудел къде да се дене от притеснение. Актьорите - сватбари обаче, използвали суматохата и за секунди се отзовали пред церемониал-майстора. Там набързо казали „Да“ , ударили по един подпис и така без дълги речи, за четири минути, формалната част на бракосъчетанията приключила.

Приятелството на семейството с Гунди обаче, продължило до края. На премиерата на „Горещи нощи в Аркадия“ в театър „Сълза и смях“ Аспарухов закъснял и за да не безпокои зрителите, остава да изгледа първото действие прав. Това дава основание на театралната критичка Северина Гьорова да каже: "Когато Джубрилова играе, и Гунди стои прав!"

Повече от двадесет години Надя и Георги работят в един театър, но само два пъти са били заедно на сцената. В едно от представленията съпругът се оказал дядо на жена си. Надя играела боксьорка. Ръкавиците й били истински и веднъж така ударила партньора си, че Джубрилов се сринал в тежък нокаут, в която нямало нищо театрално.

В „Дневникът на един мъж“ на сцената вече са само двамата. Пиесата се играе 167 пъти при пълни салони. Тя се оказва и лебедовата песен на актьорското семейство. Скоро и двамата са принудени да напуснат трупата на Младежкия. След години битки съдът връща Джубрилов отново в театъра. Той обаче, веднага подава молба за напускане: „Искам да спестя наудобството на колегите си, които мълчаха, когато несправедливо ме уволниха. Не им се сърдя, защото зная, че всеки си пази хляба. Жестоко време", каза.

„4 юли 2004 година. Шест часа сутринта. Небето се срина над мен. Жоро ме напусна“.

С тези накъсани изречения започва втората част на автобографичната книга на Надя Топалова.

Тогава някой написа: Това е края на една велика любов. Днес вече е друго. Великата любов продължава. В други галактики, на други планети, но все така силна и истинска.

Прощавай Наде!

Исак Гозес