За насилието над жените най- често се запазва пълно мълчание, но не и във филма на италианската режисьорка Кристина Коменчини – „Звяр в сърцето“.

Едва ли, когато е писала едноименния си роман, който в последствие се превръща в един от най-награждаваните ѝ филми, Коменчини е очаквала, че създава филм- пророчество.

Защото една от най- важните задачи на аудиовизуалното изкуство е то да показва социалните заболявания, а италианската режисьорка разкрива болезнената картина на насилието над жените.

Позицията на твореца е отговорна обществена функция, защото проявата на този избор е процес, който влияе върху съзнанието на милионите зрители. Заявената тема във филма на Кристина Коленчини е за домашното насилие, а колосалният ѝ талант, превръща киноразказа „Звяр в сърцето“ в творческа експлозия от чувства и отстоявана социална позиция.

Филмът „Звяр в сърцето“ на Кристина Коменчини, спечели голямата награда на ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ /10.06. 2023г./ в София. Около 3 000 филма, от 127 държави, бяха изпратени до фестивала, заявили категоричната си позиция срещу насилието над жените, като режисьорите приветстваха България за социалното убеждение, зад което застава, като събира филмово съдържание, по тази важна тема.

/Дженифер Артемис Фард - ученичка от Националния учебен комплекс по култура  с Лицей с изучаване на италиански език и култура, която извършва превода от италиански на български език на ГОЛДЕНН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ/

Филмът на Кристина Коменчини – „Звяр в сърцето“, изпълнява една от най- важните функции, които определят киноизкуството в четвъртото измерение, а именно влиянието което е непреходно във времето. В аудиовизуалното творчество, от определящо значение е пространствено-времевия континуум, който фиксира актуалността и непреходността на темите, заложени във филмите.

Далновидността и пророческата дарба на Кристина Коменчини, влияе и води до промяна в мисленето на глобалната аудитория, седемнадесет години по- късно. Нещо повече, създадената от нея филмова творба, провокира съвременните автори за конструиране на  художествени модели в киното, инспирирани от важната социална проблематика, каквато е насилието над жените.

Италианската режисьорка с един категоричен, но и много нежен и въздействащ художествен похват, асоциира  аудиовизуалното изкуство с фактологията и интерпретирането на социокултурните модели.

На практика киноизкуството  във филма „Звяр в сърцето“ на Коменчини, експлицира болезнената социална тематика, свързана с насилието над жените, като през призмата на културата приобщава вниманието на глобалната аудитория, в посока социалност.

Наред с това Кристина Коменчини развива  класическата фабула, като не  затваря филма в собствените му пластични граници,  а провокира пътя към промяна в мисленето на публиката, като разбива утвърдени стереотипи, утвърждаващи мачизма.

 /Фотос от филма „Звяр в сърцето“/

Филмът на Кристина Коменчини  „Звяр в сърцето“ отхвърля гранична зона между поколенията, като постига семантична идентификация на социалната проблематика, свързана с насилието над жените, което започва понякога от недопустимите действия на бащата към дъщерята, на ниво семейство.

Преходът във филма от изграждането на вътрешния свят на персонажа до натрупването на сцените, провокиращи съспенса във филма  е плавен, многопластов, трансформиращ, като непрекъснато води аудиторията към преосмисляне на установени социални модели, водещи до насилие над децата в семейството.

Паралелният процес на социални и законодателни промени  започват и в България по болезнените теми, свързани  с домашното насилие и с насилието над жените в общ контекст.  Подема се изграждане на ценностна система, вероятно повлияна  от отстояването на автономната област в киноизкуството.

Нарасналият интерес към теми, привнесени от филма на Кристина Коменчини „Звяр в сърцето“,  по естетичен начин, задейства  импулси, провокиращи промени в социален план.

Позицията на италианската режисьорка  се изразява във функционирането на киното като социално и критично изкуство. Филмът  на Коменчини и белетристиката ѝ  я превръщат в творчески медиум, довеждащ до социокултурни промени в аудиториите.

Филмовото изкуство се интересува все повече от проблемите и промените в социалната сфера. Творците все по-ясно заявяват отношение - ясно изразена художествена критическа позиция, с която те ангажират киното.

В съвременния свят категорично не се толерира социалното заболяване, наречено домашно насилие. Позицията, която създателите на кино заемат, определя новия начин, по който зрителите ще формират социокултурния си мироглед и  свободно разбиране на понятието за култура.

Отношението, което режисьорите представят във филмите си по темата за домашното насилие, и по темата за насилието над жените в най-общ план, се  свързва с религиозни, морални, речеви и поведенски норми и ценности на социалните групи. Някои режисьори и продуценти приемат много сериозно социалния си ангажимент, да представят културния си продукт – филми, обвързани в естетическата стойност на аудиовизуалното изкуство.

Култовият филм, „Звяр в сърцето“, който е бил и италианското предложение за наградите “Оскар“ е едно от заглавията във фестивалната програма на ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ.

Италианският филм спечели голямата награда на фестивала.

Режисьор: Кристина Коменчини
В ролите: Джована Медзоджорно, Алесио Бони, Анджела Финокиаро

Филмът се основава на едноименния роман на режисьорката.  Той е номиниран през 2006 г. за наградите „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм и се смята за един от най-добрите филми на Коменчини.

На филмовия фестивал във Венеция получава номинация за „Златен лъв“ за режисура, а Джована Мецоджорно е наградена за най-добра женска роля. Носител е и на 3 сребърни ленти, има 6 номинации и 1 награда „Давид ди Донатело“.

Филмът е заснет само за единадесет седмици в Саленто в югоизточните железници в Чинечита, в САЩ и в Англия. Осезаемо е неговото силно емоционално въздействие.

Самата Коменчини обобщава съдържанието и значението по следния начин: „историята на една жена, която заради огромен кошмар, установява връзка със себе си, открива непознатото си аз и преобръща живота й. След като открие истината, тя ще може да започне да живее отново."

Кристина Коменчини (родена през 1956 г. в Рим)  е писател, режисьор и драматург. Най-популярни и награждавани са филмите й „Звярът в сърцето“ и „Когато нощта“, базирани на едноименните й романи. Коменчини е лауреат на много литературни награди, сред които „Чезаре Павезе“, „Бергамо“ и „Кианти 2003“.

Кристина Коменчини е дъщеря на известния режисьор Луиджи Коменчини. След като учи икономика, тя решава да последва баща си и да се превърне в една от най-даровитите световни кинорежисьорки.

Кристина Коменчини разказва за филма си „Звяр в сърцето“, че е:

„Тревожен сън, изникнал по време на дублирането на филм с насилие, отвежда героинята до среща с брат й в Америка, за да изясни смътните детски спомени и разреши глождещото я съмнение.

Драмата на двете деца, опипвани от переверзния баща, прикриван от майката, оставя неизлечими следи в целия им живот. Тази тайна, разделила ги някога, след разкриването й ги обединява в борбата да преодолеят заедно силната психологическа травма. Филмът започва със смърт и завършва с раждане.“

Светът се глобализира, проблемите на човечеството – също. Отдавна са надхвърлени националните измерения за търпимост на болката от насилието над жените, което ги уврежда не само физически, но по много по-жесток начин уврежда психиката им,  съществуването им. 

/фотос от провеждането на ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ – г-жа Мария Маца и ученици от Националния учебен комплекс по култура  с Лицей с изучаване на италиански език и култура , които извършват превода от италиански на български език/

ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ развива аудитории, които да бъдат осведомявани за социалния проблем „домашно насилие“.

Продуцентската  компания „ЕМ.ДЖИ.И.3“ иска да постави акцент върху селекцията и излъчването на филми от световното кино, в които са експлицирани значимите проблеми на съвременния свят – като домашното насилие, и като цяло насилието над жените в различните му форми, усилването на интензивността му и довеждането му до степента на социална болест.

В речта си, с която директорът на Италианския културен институт в София, госпожа Мария Маца, получи голямата награда на фестивала, от името на  Кристина Коменчини  за филма „Звяр в сърцето“, изтъкна:

„Филмът се занимава с важността на изправянето срещу демоните от миналото. Често носим тайни и измъчени емоции със себе си. Често това е тъмна и трудна реалност за справяне и често тези събития имат опустошително въздействие върху живота на участващите хора.

Темата за насилието срещу жени и деца е засегната в няколко италиански филма през годините, което спомага за повишаване на обществената осведоменост по този социален проблем и за иницииране на важни дебати по въпроса.

Но е важно да говорим за това и да се отвори пространство за размисъл и социален дебат относно необходимостта да се сложи край на насилието срещу жени и деца.“

Голямата награда на ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ, беше връчена на госпожа Мария Маца от представителката на Вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова.

Преводът от италиански език на български на  речта на госпожа Мария Маца, беше извършен от ученици от Националния учебен комплекс по култура  с Лицей с изучаване на италиански език и култура в София.

В допълнение, фестивалът предизвиква дискусии по един от най-чувствителните въпроси на съвременния свят, а именно как се променя обществото вследствие на проблемите с домашното насилие.

България се представя пред света като форум за филми, които информират по художествен начин обществеността за социалната пандемия „домашно насилие“.

Филмът на Кристина Коменчини – „Звяр в сърцето“ беше излъчен в Национален дворец на културата в София, България и беше посрещнат с голям интерес от българската публика.

/фотос от излъчването на филма „Звяр в сърцето“ в НДК/

Насилието срещу жените накърнява основни права на жените като

достойнство, достъп до правосъдие и равенство между половете. Нещо повече, социалното заболяване, наречено „домашно насилие“ е форма на специфична злоупотреба с правата на човека. В резултат на това жестоко погазване на права се очертава картина на фемицид, основан на пола, който засяга живота на много жени, и уврежда бъдещите поколения.

Децата са преките свидетели на домашното насилие, което се извършва зад затворените врати на дома. Моделът, който злокобно се отпечатва в съзнанието им, е в бъдеще да се идентифицират като насилник или жертва. По този начин социалният проблем злокобно се мултиплицира.

Общности, засегнати от проблема

1.1.По данни от проведено национално представително изследване „Насилието в България“ се алармира, че три четвърти от всички случаи на насилие са именно домашно насилие, а за 56,6% от гражданите на РБългаря са в най-тежката ситуация на насилие, което някога са преживели, и то се е случило в дома им.

1.2. Изострянето на този проблем особено в условията на пандемията във всички страни, включително и в България, се наблюдава ескалация на насилието срещу жени.

1.3.По данни на Алианса за защита срещу домашното насилие, всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, а в ЕС една от всеки три жение е била подложена на някаква форма на физическо и/или сексуално посегателство от навършването на 15-годишна възраст.

Актуалността на проблема:

2.1.Домашното насилие е изключително тежък проблем в българското общество, за който се мълчи и остава в рамките на семейството.

2.2.То има много форми: физическа саморазправа, психическо и икономическо насилие, трафик на жени, насилствената проституция, гениталното осакатяване.

3. Последствията от проблема

3.1. Домашното насилие- физическо и вербално в България, показва статистика на увеличение с 80% през 2020г., като достига апогея си по време на локдауна от средата на март до средата на май през 2020 и 2021г..

3.2.Цинично е, че в България се броят само умрелите жени, през 2020 година -25 жени бяха убити от своите настоящи или бивши партньори, а специалният докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени, изложени в доклад за ситуацията в България, публикуван през май 2020 г., се изтъква, че България за съжаление е една от държавите, в които случаите на домашно насилие драстично се повишават.

3.3. „Убийства на жени“ (фемицид) е насилствената смърт на жени, причинена от лице въз основа на пола, независимо дали това се случва в семейството, в рамките на регистрирано партньорство или на други междуличностни отношения, в общността, злокобно увеличава марша си в условията на пандемичното затваряне.

4. Институции и организации, чиято работа е пряко свързана с разрешаване на проблема:

Комитет на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените

Съвет на Европа

Европейски парламент

Народно събрание на Р. България

Правораздавателна система на Р. България, МВР, Министерски съвет,

Българския фонд за жените, Българския хелзинкски комитет, Българския Червен кръст, Омбудсманът

5. Законодателство/Нормативна рамки/

Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2020 г.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Преамбюла на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

Договор за Европейския съюз (ДЕС),

Харта на основните права на Европейския съюз,

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул.

Пекинската декларация и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета от 11 май 2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси,

Решение (ЕС) 2017/866 на Съвета от 11 май 2017 година за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на правото на убежище и забраната за връщане(2),

Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., и по-специално членове 26 и 27 от нея,

Съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(3),

Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(6), както и Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(7),

Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(8) и Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(9), в които се дава определение на тормоз и сексуален тормоз и се осъждат тези явления,

Резолюция от 4 април 2019 г. с искане за становище на Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на предложенията за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и относно процедурата за това присъединяване (10),

Резолюция от 11 септември 2018 г. относно мерките за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС(11),

Резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(12),

Резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109 – 2016/0062(NLE))(13),

Насоки на ЕС от 8 декември 2008 г. относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях,

Работен документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

Доклад на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2014 г., озаглавен „ „Насилието срещу жени: общоевропейско проучване“,

Венецианската комисия от 14 октомври 2019 г. относно Армения, относно конституционните последици от ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Автори: адв. Ефемия Фард, д-р Араш Фард, Джоузеф Ескандари и Дженифер Артемис Ескандари

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук