Авторът и продуцент на българския филм "Лили Рибката" Ясен Григоров написа отворено посмо по повод коментарите в медийното пространство, определяща филма като “първия джендър детски филм” в България.

Ето какво написа той, предаваме отговора му без редакторска намеса:

Уважаема г-жо Христова, уважаеми журналисти и всички граждани, коментирали с притеснения темата,

“Лили Рибката" е частично финансиран от държавата филм. В голямата си част е частна продукция. През 2015 проектът “Лили Рибката” спечели възможността да бъде финансиран на т.н. “нискобюджетна” конкурсна сесия за държавно финансиране организирана от ИА “Национален филмов център”. Проектът е преминал през всички изисквания и проверки, които изпълнителната агенция следва според законите на страната ни и упражнява чрез две комисии – Национална художествена комисия и Финансова комисия. 

Производството на филма изисква много повече от отпуснатото от държавата финансиране и аз , в качеството си на продуцент, намерих останалите средства, чрез които “Лили Рибката” се превърна в по-голямата си част в частна продукция. Държа да подчертая, че счетоводно “парите на хората” са похарчени по най-правилния и честен начин – счетоводството на продукцията е проверено с три отчета от самата ИА “Национален филмов център” и от експерт счетоводител, който е външен проверовъчен орган, признат от държавата. За производството на филма са работили над 20 фирми, 200 професионалисти и голяма част от снимачния процес – с други думи – разплащания, се случиха в една от най-бедните и ощетени в икономически и социален план области на страната ни – северозападна България. 

Важно е да спомена и това, че преди да направя „Лили Рибката“ с “държавни” пари, аз съм автор и продуцент на още два пълнометражни филма, изцяло независими – “Дървеното езеро” (2009) и “Малък-Голям” (2011). Тези филми получиха много отличия и представиха страната ни на различни международни фестивали, включително и на Фестивала на българския игрален филм “Златна Роза”. Забележката е важна, защото в обърканото време, в което живеем и в безизходицата, която много от нас приемат за даденост, аз се боря от години и намирам начини да съм професионално активен без да се обръщам задължително към държавата за помощ. Правя това с цел да имам история, която да вдъхнови собствените ми деца, давайки им увереност, че не е срамно и отчаяно да си българин. 

Надявам се, че с горните обяснения отговорих на притесненията и съмненията относно начина, по който са изразходвани тези средства, които с право, в качеството ни на данъкоплатци всички, ние наричаме “наши”. 

Филмът "Лили Рибката" е приказка, която приканва зрителите да вярват във вълшебства, да не се страхуват от различните, да са с широки хоризонти. Филмът няма за цел да се вписва в дебата за сексуалността, транссексуалността и джендър проблематиката, така актуален днес. Проблемите, които г-жа Олга Христова търси във филма са важни за нея и разбирам колко те са съществени за социалната общност, към която тя принадлежи. Единственият ми отговор е, че филмът “Лили Рибката” е резултат от артистичния ми път и подход, от свободата на фантазията ми и не е направен под ничий диктат, нито има за цел да прокара социално-политически внушения. Целта му е да доближи възрастните до децата им, да попречи на елементарната омраза към различните (не тълкувайте думата откъм “джендър” страната й – различните са много повече и се намират извън актуалния дебат за броя на половете), да провери колко обичаме сами себе си и благодарение на тази любов и самочувствие колко стабилни правим по-слабите от нас чрез подкрепата ни, напътствията ни или чисто и просто способни ли сме на грижа в тяхна полза. Като много художествени произведения, “Лили Рибката” използва метафори. Едната е “Погледът”, който има силата да променя. Другата е “Вихрушката”, която пречи на едно дете да се самоопредели – но не в сексуален план. Вихрушката не е символ на сексуална обърканост, а на нестабилност, несигурност и слаба самооценка. Много деца страдат от тази ниска самооценка заради комплексите на родителите. “Лили Рибката” призовава към любов към самите нас на първо място и следствие на това добито и осъзнато самочувствие – към споделянето му чрез безрезервна подкрепа на децата ни и по-слабите, и различните от нас.

“Лили Рибката” е филм за градивното спокойствие и безрезервната любов към децата ни. 

Сценарият е писан преди 8 години и е вдъхновен от собствените ми деца – момче на 9 и момиче на 14. Щастливи сме със съпругата ми, че и двамата растат щастливи, изпълняват една по една мечтите си и можем да ги гледаме в очите, без нито капка притеснение. Те не са боязливи, изказват мненията си и защитават позициите си, никога не са обиждани в семейството, и никога – удряни. Двамата са силни заради абсолютната им убеденост в родителската ни любов и подкрепа към тях! 

След като завърших сценария, в продължение на още 5 години търсих начин да го финансирам. По това време (2010 – 2015) нямах никаква идея, че може да се открие връзка между наболели днес дебати и моите послания. За да завърша, позволявам си да ги повторя – те са прости и базирани на личния ми родителски опит – трябва да гледаме с любов децата си право в очите, без колебание в безрезервната родителска подкрепа.

В качеството ми на продуцент и автор на филма оставам на разположение за обществен и открит за широката публиката дебат, за да изчистя притесненията на определени медии и група граждани, но също и да получа възможността да отхвърля обвинения – някои от тях, засягащи ме и лично. 

С уважение, Ясен Григоров