Сатирата се връща в Сатирата – така най-кратко и най-точно според мен може да определим две премиери на сцената на обичания от всички театър. Доста са общите неща между „Провинциални анекдоти” и „Енергични хора". И двете са творби на много популярни и утвърдени руски автори от ерата на Съветския съюз – Александър Вампилов и съответно Василий Шукшин. И двамата автори са извън общия поток ("мейнстрийм-а") на социалистическия реализъм и са доста критично настроени към застоя и съветското общество, без почти (особено Вампилов) дори да споменават думата "социализъм". И двамата напускат този свят твърде млади, при недостатъчно изяснени обстоятелства  и ...на вода.  Вампилов два дена преди да навърши 35 години се удавя в езерото Байкал, а Шукшин  издъхва едва 45-годишен  на кораб на река Дон и в смъртния му акт е записана сърдечна недостатъчност. А колко още творби можеха да излязат изпод талантливите им пера, колко още филми можеше да създаде като сценарист и режисьор, колко главни роли можеше да изиграе и като актьор Василий Шукшин?! И двете комедии са писани преди повече от  половин век, но са така крещящо актуални днес, а за съжаление ще бъдат и ...утре.

Както «Провинциални анекдоти»,  така и «Енергични хора» са умни и забавни, остри и жилещи сатири. Затова заглавието е «Сатирата се връща в Сатирата». Защото и на сцената на Сатиричния театър «Алеко Константинов»  сме гледали спектакли – на пръв поглед смешнички, но някак си евтини.  От тях не ти остава много в главата и душата.  Имало е и представления, напр. в Камерна зала, които би могло да бъдат играни във всеки един театър, но надали най-подходящото им място е бил «храмът на хумора» на столичната ул. «Стефан Караджа». Тези две комедии обаче ни връщат към изконните корени на този жанров театър още от неговия прощъпулник «Баня» от Владимир Маяковски под режисурата на проф. Стефан Сърчаджиев (негов син е вулканичният актьор Йосиф Сърчаджиев) . Те са в духа на «златните години» на Сатирата, когато опашките за билети стигаха до ъгъла с ул. «Раковски». Дано ръководството на театъра (директор Калин Сърменов,  драматурзи Ина Шкарова и Богдана Костуркова) следва сега тази насока в своя репертоар – на бликащ от сцената хумор, който да прелива често и в остра сатира.
«ПРОВИНЦИАЛНИ АНЕКДОТИ»  от Алекдандър Вампилов се състои от две едноактни пиеси : «История с метранпаж» и «20 минути с ангел»  с определено структура на фейлетон . Всичко звучи на пръв поглед като виц, затова и заглавието е «анекдоти», но иронията на автора е много силна. Комедията е режисьорски дебют в София на много популярния ни актьор Николай Урумов и веднага трябва да кажем, че дебютът е повече от успешен.

Сцена от "История с метранпаж" 

В «История с метранпаж» управителят на хотел «Тъга» (показателно име) някъде в Сибир, Калошин «сгащва» в женска стая пристигналия в командировка Потапов (в ролята Иван Панев) – нещо ужасно в разрез със социалистическия псевдоморал.  Той го нахоква и дори се сбива с него. Де факто скромният Потапов просто искал да проследи мача на любимия си футболен отбор, но телевизорът (по оригинала на Вампилов радиоапаратът) в неговата стая се е повредил и той се възползвал от разбирането и гостоприемството на Виктория (Полина Лалова) – млада архитектка, също пристигнала в северния град. Калошин веднага разпорежда проверка и се оказва, че гостът от Москва е метранпаж. Добре, но никой от подопечните на бездушния и авторитарен хотелски управител не знае, що е то метранпаж.  Мислят, че е някаква висша държавна длъжност. «Ами ако е държавен контрол? Ами ако идва още по-отгоре?» (визира се Кремъл). Такива черни мисли се загнездват в главата на Капошин (великолепно изпълнение на Явор Борисов) и той от брутален провинциален властник за нула време се превръща в страхливо и пълзящо нищожество.  Действието по-нататък се развива динамично и много комично «а ла Гогол» в «Ревизор». Само че Градоначалника тук е ...управител на хотел, а мнимият ревизор е ... метранпаж (тоест словослагател). Нищо ново под слънцето! Никаква разлика в бюрократичното чиновничество – мачкащо своите подчинени и лазещо пред началниците, в Царска Русия и в Съветския съюз.

Впрочем по повод на Гогол и «Ревизор» , при страхотен успех Нина Димитрова прехвърли в края на март т.г. своя спектакъл «РевизорЪт»  по Гогол – вече отличен с четири статуетки «Икар» на сцената на Сити марк арт сентър (бившето кино «Левски»). В  шеметно темпо групата студенти от НАТФИЗ поднесе  завладяващо изобличение на нищожността, а над всички блестеше Павел Емилов в ролята на Хлестаков (Ревизора). Такова кълбо от енергия не бях виждал на сцена от най-силните години на Йосиф Сърчаджиев във Военния театър насам.

Красимир Ранков разгръща комедийния си талант в образа на Аристарх

Във втория «анекдот» „20 минути с ангел” Александър Вампилов се движи още по-изкусно по ръба между комедията и драмата. След безпаметен запой също командированите и отседнали в същия хотел „Тъга” Анчугин и Угаров  (в ролите Кирил Ефремов и Ивайло Калоянчев) са изпили всичко до копейка. Те нямат пари нито да си платят хотела, нито да се върнат в техния град. Никой не иска да им услужи, никой не им влиза в положението. Отчаян, Анчугин се провиква през прозореца към улицата, искайки пари  назаем. Неочаквано в стаята им влиза непознат човек – агрономът Хомутов (Иван Панев- ново „попълнение” в трупата на Сатирата от декември 2018 г.) и им предлага безвъзмездно цели 100 рубли! Шокът е пълен. Какъв „аджеба” е този благодетел? Психопат, мошеник, милиционер под прикритие, провокатор? Какво цели – някаква изгода или  просто да им навреди? Героите в „20 минути с ангел” са мнителни. Те са лишени от вяра в доброто у хората, просто защото самите са далеч от благородството. А добри, безкористни  хора в творбите на Вампилов все пак има – такива са напр. Виктория от „История с метранпаж”, а сега и Хомутов. И авторът им се радва, цени духовните хора. Затова, както и за тънкия баланс между смешното и тъжното, се говори за чеховско начало в драматургията  на сибиряка, наричат го „Чехов на ХХ век”. След неговата гибел в ледените води на Байкал недолюбваният от властниците в Москва и непоставян в столицата и в Ленинград (сега отново Санкт- Петербург) Александър Вампилов шества по всички сцени на Съветския съюз.  В един момент 44 театъра в СССР поставят едновременно пиесата му „По-големият син”.

Блестящият Явор Борисов (Капошин) и Мартин Христов (пиколо в хотела)

Мното умел е режисьорският подход на Николай Урумов. Сам актьор, той очевидно не е наложил режисьорски диктат, а е оставил своите колеги (прекрасно подбран е целият състав) да изявят на воля комедийния си талант.  Изключително оригинално хрумване на Урумов е в паузата между двете части на „Провинциални анекдоти” всеки от актьорите да разкаже на авансцената своя лична история, провокиран от заглавие на пиеса на Ал. Вампилов: „Сбогуване през юни“, „По-големият син“,  „Миналото лято в Чулимск“, „Дом с прозорци към полето”. „Лов на диви патици“. Получили са се чудесни прочувствени монолози. Ивайло Калоянчев споделя творческата си съдба като по-големия син на кумира на Сатирата Георги Калоянчев. Силвия Лулчева през сълзи разказва как още като малко дете е изгубила баща си през юни – „Сбогуване през юни” и т.н. На края пък на „Двайсет минути с ангел” актьорите грабват телефоните си и реално разговарят със своите майки. Защото това е и основното послание на втората пиеска – да се сещаме за родителите си, докато са живи, а не когато вече са в отвъдното.
„Провинциални анекдоти” може и абсолютно заслужава да се гледат на 5 и 18 април т.г.  от 19.30 ч.

„Всяко развито общество живее от енергията на енергичните хора....Умните хора у нас не стигат. Затова съм и необходим”, самоуверено заявява своето „кредо” главният герой Аристарх в „ЕНЕРГИЧНИ ХОРА” от Василий Шукшин. Въпросът обаче как се използват енергията и умът – дали в интерес на обществото или с нечестни средства за лични цели и облагодетелстване,  е и червената нишка в тази „повест за театър”, както сам я определя сибирякът – мултиталант. Защото Шукшин е писател и сценарист, актьор и режисьор. Още с първия си филм по собствен сценарий „Живее такъв момък“( 1963 г.) грабва „Златен лъв“ на високопрестижния кинофестивал във Венеция. „Калина алена” (1974 г.) пък, за който филм той написва сценария, режисира и сам изпълнява главната роля, е любима лента вече на няколко поколения кинозрители.

Кирил Ефремов, Иван Панев и Ивайло Калоянчев в "20 минути само с ангел"

Историята в „Енергични хора” , поставена в Сатирата от Николай Ламбрев- Михайловски е много забавна и суперактуална. Аристарх (в тази роля Красимир Ранков разгръща големия си комедиен потенциал) заема отговорна длъжност в управлението на икономиката на града. Той и петима негови подчинени и „съратници” са намерили умело своята ниша в характерната за социализма икономика на дефицита. Продават „на черно” автомобилни гуми, масла, дефицитни резервни части и др.  За да живееш нормално и хубаво, трябват пари, които трябва да се изкарат дори и по нечестен начин, защото заплатата недостига  – това е кредото на Аристарх и компания.  А шестимата мъже обичат в края на седмицата да разпускат с нескончаеми запои и някои любовни авантюри. Често обаче и си представят, че „летят” до екзотични топли страни по света – израз на постоянния порив на самия Василий Шукшин към свобода на духа. „Енергичните хора” не се свенят, че крадат от държавното. „Всички знаят, че аз ще открадна – не скрива техният „идеолог” Аристарх -  при положение, че 15 процента от държавния  бюджет са за перо „Кражби”.
Та нима сега не се краде, при това в огромни размери!  Автомобилните гуми и части, търгувани от спекулантите на Шукшин,  са семкаджийска работа в сравнение със сделките  и обществените поръчки на днешните „бизнесмени”. Затова и „Енергични хора” е толкова актуална сатира и днес.

Идилията на „енергичните” свършва, когато на Вера, съпругата на Аристарх (Стела Ганчева) й писва от запоите на шестимата и любовните забежки на мъжа си. Тя твърдо решава да види всички тях „на топло” в затвора, за което й помага и любовницата на Аристарх – сервитьорката Соня, която се оказва ...милиционерка под прикритие.  Много колоритна в тази роля, а изпълнява и няколко други в тази пиеса,  е младата Елена Атанасова.

„Енергични хора” можете да гледате през април на 17 (сряда) от 19.30 ч.

За трети път на церемония в неделя, 7 април от 19.30 ч. ще бъдат връчени отличията „Златен кукерикон 2019”. Призовете, които носят сега оригиналното име „Национални награди за хумор и сатира – мента, глоК и валериан”, се присъждат на постановки и актьори в България, изявили се в комедийния жанр. Пиеси и колеги от Сатиричния театър не подлежат на номиниране. Водещи на церемонията ще бъдат актьорите Калин Сърменов (директор на театъра) и Александра Сърчаджиева. Не е случайна и датата 7 април – на нея през далечната 1957 г. любимият ни столичен театър вдига за първи път завеса с „Баня” от Владимир Маяковски.      

Борислав КОСТУРКОВ
 

Сцена от "Енергични хора"